
| Само три коментарчета от фейсбук /днес. Не съм ги избирала, отворих първата страница, за която се сетих - Корумпираният дебелак сега страх го тресе - оплел се е като пате в калчища. Този тиквеник ще изгони и малкото останали чужди инвеститори.Държи се като капризна проститука Спрена е щото нее опществена ,а измамна,пак ще налапа мильонче или повече,ама уж била опществена, Правопис - запазен.Няма по - райски десерт от компот от тиква - с много канела и орехи. Много ми хареса коментара на Лилиан. ![]() |
което легитимизира стила му. Харесвам легитимизирания стил. Ботев имаше некво стихотворение от сорта "Защо не съм...?" Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! После имаше и нещо за Вазов и овцата-вълк. Хейтърство е имало и ще има. |
| @Калки 09 Мар 2016 21:31 По-скоро ти бъркаш, като се опитваш да представиш хейтърството (езика на омразата) като критика, подигравка и недоволство. Може да се изразява недовлство и неодобрение без бликаща омраза. Омразата рядко е рационална. Тя е проява на липса на емоционална интелигентност, както уместно отбеляза маргаритка. Да де, но в последно време взе да се злоупотребява и изразяването на недоволство и неодобрение много често се представя за хейтърство. И да се искат санкции за това. Ето например пуснах преди малко една тема за броячите по светофарите в София -- сигурен съм, че все ще се намери някой, който да обяви написаното там от мен за хейтърство. А то не е такова -- просто съм използвал малко по-силни думи за да изразя своето недоволство и неодобрение от премахването на едно полезно решение. |
| @хикса 09 Мар 2016 21:51 П.П. А млякото с ориз аз не го ям, между другото, не знам що никой не го е уважил в поменника, много гадно го правеха в детската. На млякото с ориз, партизанското име е сутляш, който беше споменат своевременно, тоест беше уважен подобаващо |
не знам що никой не го е уважил в поменника, много гадно го правеха в детската. Уважили са го няколко пъти - сутляш! |
П.П. А млякото с ориз аз не го ям, между другото, не знам що никой не го е уважил в поменника, много гадно го правеха в детската. Не може да се пропусне такава гадост - писан е като "сутляш" Слава, наистина потресаващи цитати, къде ли не ги виждаме вече, което е лошата страна, за която основателно пише Калки но авторът еклектично е омешал всичко, та някак естествено се появиха асоциациите с м......о, пълнената плуралистична тиква с мнение и свинското със зеле и крем-карамел. Злобата, агресивността и неграмотността винаги са съществували, просто сега имат друго по мащаби поле за изява. А следователно и последици. Същото обаче важи и за останалите коментари - смислени, човешки или професионални - все едно, но умерени и непрекрачващи нормалните граници на общуването, независимо от противоречията - заради всички тях сме тук. |
Да де, но в последно време взе да се злоупотребява и изразяването на недоволство и неодобрение много често се представя за хейтърство. И да се искат санкции за това. Така е. Всяка твоя (нечия) критична бележка се предствя за хейтърска, а всяка хейтърска реплика на опонента към теб се представя за обективна критика. Неизбежно е. Аз винаги съм бил против доносничеството във форума. Считам, че то е неразделно свързано с езика на омразата - който не може да надделее с аргументи, преминава към обиди. а после се опитва да елиминира опонента. И тук се намесва емоционалната интелигентност ПП. А покрай перепалките за хейтърството изпуснахмеи една друга характерна черта на новата (според рекиджа) словесност, ширеща се из мрежата - глупоговорът. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Малко парадоксално звучи, но заклеймяването на "хейтърството" също е хейтърство по логиката на заклеймяващите. Отделно, че поне половината българска литературна класика при съответното старание и престараване може да бъде вкарана в понятието "хейтърство". И не само българската...Всъщност едно от противоположните значения на "хейтърството% в доста от разбиранията на понятието е политкоректността. |
ПП. А покрай перепалките за хейтърството изпуснахмеи една друга характерна черта на новата (според рекиджа) словесност, ширеща се из мрежата - глупоговорът. Ква нова словесност? Аз говорех за медиума, словесността не съм я закачал. |
| @ ddantgwyn И това според вас е проблем на използвалия израза ли? Или е проблем на опонента, не разбрал какво му казват? И кой е „хейтъра“ в случая? Проблемът беше в реципиента на израза, който поради постоянното си пребиваване в "русский мир", явно е загубил усет за българския език. Изразът "Не бързай като пърле/теле пред майка си" означава "не говори/не действай прибързано и необмислено". Възприемателят обаче буквализира израза и се оплака, че завоалирано е наречен "пърле", а майка му - "магарица", което било обидно и неприемливо за него. "Хейтър" в случая нямаше, само проблеми в комуникацията. И това не е изключение - много хора се оплакват на модератора при използване на прости сравнения или метафори, защото никой в училище не ги е научил как да ги възприемат и тълкуват. Някои, разбира се, се правят на зорлем луди, но повечето наистина не разбират литературната реч. Те са свикнали само с всекидневното битово общуване, което е ограничено до 800 думи и стотина банални израза. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Аз винаги съм бил против доносничеството във форума. Считам, че то е неразделно свързано с езика на омразата - който не може да надделее с аргументи, преминава към обиди. а после се опитва да елиминира опонента. И тук се намесва емоционалната интелигентност "И наистина върху планетата на малкия принц, както върху всички планети, имаше полезни треви и вредни треви. Следователно полезни семена от полезните треви и вредни семена от вредните треви. Но семената са невидими. Те спят скрити в земята, докато на някое от тях хрумне да се събуди. Тогаз то се протяга и изпърво несмело пуска към слънцето едно очарователно кротко стръкче. Ако то е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте, както си ще. Но ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне. Ала върху планетата на малкия принц имаше страшни семена… семената на баобабите. Почвата на планетата бе поразена от тях. И ако човек премного закъснее да се занимае със стръкчето, никога не ще може да се отърве от баобаба. Той задръства цялата планета. Той я продупчва с корените си. И ако планетата е много малка, а баобабите — многобройни, те я пръсват. — Това е въпрос на дисциплина. — каза ми по-късно малкият принц. — Когато се стъкмиш сутрин, трябва да направиш същото и с планетата. Човек трябва редовно да се принуждава да изскубва баобабите, щом ги разпознае измежду розовите храсти, с които много си приличат когато са още млади. Това е твърде досадна, но и твърде лесна работа. ... Вие може би ще ме запитате: защо в тая книга няма други такива грандиозни рисунки като рисунката на баобабите? Отговорът е много прост: опитах се да направя, но не успях. А когато рисувах баобабите, бях вдъхновяван от чувството за нещо неотложно." |