Добави мнение Мнения:6
| Баща ми почина преди почти 4 дни в държавна болница и за пръв път лично се сблъсках с мизерията, хуманната недостатъчност и непукизма, явната некомпетентност и корупцията в актуалното обществено здравеопазване (на тази страна). Наистина, той живя дълго и беше надвишил мечтаните за мнозина от нас, включително и като качество на живота, 80 години. В течение на 2 седмици видях твърде много и сърцето ми кърви от болка. И съвсем без капка срам в момента плача. Споменатите усещания разбира се ще утихнат, някак си, но съвсем не зная какво да правя със спомените. Ще ми се да призная, че първоначалната ми идея бе приела вид на стълбове, но не от София до Пловдив, а от Калотина до Бургас, през 2 метра. Дори се каже, че тя е все пак твърде преекспонирана от лична тъга и обида, то какво ще кажем за същото видяно отношение и към други болни хора, които поради незнание или липса на финансови възможности не можеха да купят вниманието на лекарите и мед. сестрите? Това е обществен проблем. Може би едно от решенията му е премахването на държавните болници или оставянето на такива само за социално слабите? Които заведения ще се пълнят все повече с неплатежоспособни цигани, които всъщност ние издържаме със своите вноски? Или създаване на някакъв стриктен контрол върху качеството на здравеопазването, но тогава възниква въпросът кой ще го контролира? Лични здравни осигуровки за всеки един отделен гражданин? Хе, та т.нар. "европейска" линия е да сме финансово солидарни. Или пък въобще да се реже до корен и да се приложат нови механизми - но това ще е революция. Отново, кой ще я направи? Едва ли ще е актуалния министър на здравеопазването с опасен блясък в очите и неустоим мерак за финансово облагодетелстване понеже сега е моментът. Или някой също така актуален политически приспособленец, подкрепян от някоя икономическа българска партия, движена от най-вече неизяснени средства. Какво да правим? Ами... много неща, въпреки всичко. Но чисто човешки погледнато очевидно се оказва вярно, че който в този свят трупа знание, трупа тъга. И видяно от една страна, той има всичко. Благосъстояние, природни ресурси, физически капацитет, стремеж към достигане, конкуренция, сексуално желание, агресия, страх, омраза, болка и страдание. Това, което няма, са две дребни неща. Състрадание и милост към ближния. Това е лоша карма. Нищо чудно, че не сме щастливи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Grauvell de Cortes |
шефът на здравната комисия в НС Даниела Дариткова. "НЗОК като основен солидарен осигурителен фонд не може да поема плащането на всички заболявания Ама, да бе, разбира се! Естествено, че не може. Как можахме изобщо да си помислим, че МОЖЕ? Само заради това изказване трябва да я изгонят тази. Не ми се коментира в подробности, защото няма да ми стигне страницата, но ще кажа само, че няма големи и малки болести. Всяка болест е малка и незначителна, а и някак си далечна ( някой си сульо - пульо се бил разболял от нея, ех негова си работа, да се оправя, няма сега да седнем да го лекуваме я!) докато не се разболееш ти лично от нея! Тогава? Проблемът ти става най-важният за теб, единствен в твоята вселена и съзнанието ти е ангажирано 24 часа с тази малка, незначителна болежчица, която мира не ти дава, не можеш да спиш, не можеш да работиш нормално, не можеш да е,беш, не можеш да ядеш и пр. И тогава излиза една такава кифла, като тая и като всички други като нея и него, и ти казва - сори, твойта болест не е приоритетна за нас, оправяй се. |
...и ти казва - сори, твойта болест не е приоритетна за нас, оправяй се. И така - вече 25 години. Остават някаквиси 375. Тогава /казват/ ливадата ставала една равна, еднаква... Bundy, и от мен  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганди |
| Лично мнение. Напълно подкрепям казаното от Grauvell de Cortes, но това е положението. Аз съм от 30 години в системата, съвсем ясно заявявам и претендирам, че съм разтропан и познавам наизуст системата, но аз лично съм потерпеш за мои близки, които си отидоха, първият от това което е споменато в първия коментар, при положение че лежа при мои колеги, с някои от които бях близък като студент. Аз ходих да проверявам всеки ден, да осигурявам кръв и накрая човека почина от нещо, което се лекува още от времето на II-та световна война. Другият до такава степен му бяха объркали лекарствата "специалистите" от университетската болница, че за последните 18 месеца, аз правех схемите за лечение за да може поне малко да се възстанови. Уви.... отиде си и той. Писал съм по здравните теми както тук така и по-други форуми. Аз обаче не обичам да давам съвети както някои мои "колеги" в нета, които тук са много компетентни, а на място - кръгла 0. Така че когато някой говори за здравеопазването, да не се взема за първа инстанция, реалността е съвсем различна. Че има много корупция, некомпетентност, пълно незнание по елементарни въпроси, спор няма. Че никой не се интересува от пациента, какво ще стане с него, а само от пари, също е факт. Но.... не хвърляйте вината на лекарите. Кой докара обществото и държавата до това положение?! Тези теми са много дълги и едва ли с някакви форумни коментари, ще има резултат. |
| Твърденията, че няма да могат да сесключват договори и лечебните заведения няма да могат да получават плащания от касата са напълно преувеличени. Няма правен вакуум, който го твърди, не е дочел и не познава закона и практиката на Конституционния съд, който още през 1995г. е разрешил този проблем. Тълкувание на това, което остава в сила/се отменя, можете да прочетете тук: http://mariasharkova.com/reshenie-na-ks-nqma-haos/ |
Добави мнение Мнения:6