- Да! - признавам им. - С какво съм по-лош от другите министри. Нямам окончателно мнение по нито един въпрос. Готов съм на всякакви компромиси със съвестта си. Все ми е тая утре какво ще стане в държавата. Не съм чел много и хич не ме вълнува съдбата на млади и стари, на майките с деца, на пенсионерите, нито пък искам да знам последствията от дълготраен глад, скапаната безработица и любовта на хората към правителството. Общо взето - нищо не ме интересува.