Наука ли е икономиката?
Отиди на страница:
Иначе, ако не са проклетите - да пукнат дано - САЩ Целувки от задокеанско, но и аз не съм сигурен дали съм тук. Точно щях да напиша нещо за полит-икономическите способности на жените, или как една жена може да направи мъжът си милионер (виж отговора на кестерме), и ти се регна. Пиши ми на мейлите, които в момента работят, защото и аз работя - да не повярваш - и ще съм пак тъдява през следващите викенди-уикенди. Крада целувки от един бивш форум, защото браузърът ми е с изключен Java Script по дефолт, а както виждаш и аз май съм изключил по същото направление, но админите ме набараха веднъж и донаписаха програмата, за да не влизам с ония иконки, но и аз дописвам, абе надписваме се.... Добре, няма да ги дразня и ще обърна внимание за момент в темата за компютрите, защото съм я занемарил напоследък.  Нещо партайгеносе Меркел не я щете май, но това ще стане на лична, за да не ям бой или да гледам ника си в сиви кольори.   P.S. Радвам се, че си отново сред нас и скоро ще се появи.... кой мислиш, но те моля да не му (й) обръщаш внимание. Днес за сефте от 60 години ходих на...църква с мой колега румъняга и женка му, които са комунисти, като мен, не са кръстени, лъжат като капиталисти, каквито са в момента и се представят за християни. Разпознаха ни, защото попът се оказа бивш, а може би работещ в момента агент на СЕКУРИТАТЯ.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
| Винаги ГОТОВ! Щом е за любов! Помниш ли навремето как превземахме хижите и местностите на Дедо Владика, в оригинал Пенчо Колев, член на ДС с партизанско име Панкратий.  Отивам да отварям колегата Алън Далъс, щото май нещо ми се губи паролата, но ще се справя и БЕЗ нея. Ти знаеш, де..... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
| Фабер: Централните банки постилат пътя към социализма Много често задавате въпрос: Откъде да се вземат пари за ББД. Фабер ни дава интересна възможност за отговор на този въпрос. И той е: Ако държавата изкупи всичко! А такива магии са възможни само в Икономиката, за разлика например от любимата ми Химия. Централните банки по света прилагат стратегии, които ще поставят всички финансови активи в ръцете на правителствата. Това коментира пред CNBC инвеститорът Марк Фабер. Според него в основата си политиките на централните банки монетизират дълга, особено в Япония, където, твърди той, Централната банка на Япония купува всички правителствени облигации, които Министерството на финансите емитира. Той очаква покупките на активи от глобалните централни банки само да се увеличават, въпреки че вярва, че тези политики не работят, за да стимулират икономиката. „В края на краищата те ще купят всички държавни облигации, всички корпоративни облигации и всички акции в обращение. След като имотният пазар тръгне надолу, те ще купят всички жилища, а после правителството ще притежава всичко“, продължава Фабер. Той е категоричен, че това е пътят към социализма. „Представям си ситуация, при която накрая правителството притежава всички корпорации, всички държавни облигации, с което се връщаме към социализма, към плановата икономика“, казва популярният инвеститор. Фабер очаква програмите на ЯЦБ, Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ да бъдат удължени. „Според мен правителствата, със своите агенти във Фед и другите централни банки и в министерствата на финансите, ще направят всичко възможно, или поне да не допуснат цените на активите да падат“, продължава Фабер. „Ако фондовият пазар тръгне надолу, убеден съм, всички централни банки ще купуват акции. Всички“, добавя той, пояснявайки, че това не е прецедент, давайки за пример покупките на акции в Хонконг по време на Азиатската финансова криза в края на 90-те години на ХХ век. Той също така приветства кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ. „Като цяло те мразят Тръмп, защото не е вътрешен човек на партията“, коментира в тази връзка Фабер. „Той внася малко свеж въздух в целия процес.“ Според инвеститора Тръмп разполага с „голяма симпатия“ да бъде кандидат на републиканците. „Бих гласувал за него по простата причина, че смята, че той е единственият, който може да надвие Хилъри Клинтън, и бих направи всичко, ако бях американец, да не допусна Хилъри Клинтън да стане президент“, споделя Фабер. |
| HSBC: Светът копира бавно издишащата икономика на Япония. Според съветник в банката икономическата активност в цял свят бавно изпада в дефлация Защо ли!?!   |
| Технологиите, или защо инфлацията може да е останала в 20-и век През по-голямата част от 20-и век инфлацията се възприемаше като критична заплаха за икономическата стабилност в САЩ, Европа и голяма част от света. Фед бе създаден през 1913 г., за да управлява тази заплаха под прикритието за „ценова стабилност“. След серия от погрешни стъпки в ранните години на Голямата депресия Фед усъвършенства методите и натрупа опит и данни, за да разбере напълно инфлацията. Той стана върховният мениджър на кризи, което се видя най-добре по време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г. Оттогава насам Фед е изключително внимателен по отношение на инфлацията, очаквайки завръщането ѝ. Подобно на други банки всъщност, които разчитат на сценария от 20-и век: икономиките се свиват и разширяват и когато се свиват, Фед дава пари, за да накара финансовата система и икономиката като цяло да се движи напред. С увеличаването на икономическото производство компаниите започват да наемат хора, пазарът на труда се стяга, заплащането нараства, което кара цените да се повишат, а това води до инфлация и в този момент Фед се подготвя да увеличи лихвените проценти и да забави нещата. Това е опростена версия на нещата, но все пак вярна. Когато Йелън призна, че Фед може да е сгрешил, тя говори за факта, че през последните осем години икономическото производство се е увеличило, а заетостта нараснала, но нито заплащането, нито цените са направили същото. Инфлацията едва се доближава до 2% през последното десетилетие, коментира Карабел. Въпросът е защо. За Фед най-сигурното предположение е, че на инфлацията и икономическите модели им е нужно още време, за да се върнат към „нормалното“, но все пак ще го направят скоро. Алтернативата, която Йелън признава, че съществува, е, че структурните промени правят отминалите предположения и модели невалидни. Но какво се случва, ако тези тенденции не са просто краткосрочни? Трябва да започнем да възприемаме тази възможност по-сериозно. Фед увеличи основните си лихви 4 пъти от края на 2015 г. и сигнализира, че ще свие баланса си. Но лихвените проценти по облигациите не са се повишили, а инфлацията я няма никъде. Колко дълго трябва едно нещо да е анормално, за да решим, че това е новото нормално? Безработицата намалява от 10% до малко над 4% и е най-ниската в историята. Но много от новосъздадените места получават по-ниско заплащане отколкото подобни позиции преди 2008 г. А растежът в заплащането все още е изключително нисък. Днес можете например да си купите автомобил, който ползва много по-малко гориво и е много по-сигурен, за далеч по-малко пари. Това се дължи отчасти на съставните материали, за чието производство е нужно много по-малко енергия. Човек може да си купи продуктите за една разнообразна диета много по-евтино, отколкото през 50-те, може да намери нови лекарства, които удължават живота с години, и да получи огромни количества данни от интернет, а цената, която плаща за тях, е само времето му. За някои аспекти от живота ни обаче дори не може да се намери точно сравнение с миналото. Днешните смартфони например са еквивалентът на суперкомпютрите от миналото, които струваха 1000 пъти повече, консумираха много електричество и изискваха скъпи охлаждащи системи. Пералнята, чиито чипове следят тежестта на прането ви? Умният термостат у дома, който напасва температурата? Всичко това намалява разходите, а и търсенето на електричество като цяло, дори във все още ограничените количества, в които се ползват. А още дори не са отразени възможната ефективност и ползи от икономиката на приложенията, която може да свърже потребителите на стоки и услуги с продавачите, и то при много по-ниски разходи за уговаряне на посредници, резервации и координиране. Икономиката на приложения като Uber със сигурност си има недостатъци, но и със сигурност не повишава цените. Това са само малка част от примерите за това как икономиката ни се различава от индустриалната икономика на 20-и век. Подобни промени се случват и в развиващия се свят, докато трудовата сила дава път на роботиката, а основните стоки стават все по-достъпни, включително финансово, в цял свят. Предвид тези промени защо моделите от 20-и век за цените, лихвените проценти и паричното предлагане трябва да работят както преди? Обичаме да вярваме, че има „закони на икономиката“ и стари модели, които да ни водят напред, но, както посочи Йелън, в момента има „значителна несигурност“. Може би се чувстваме по-сигурно, вярвайки, че тези стари модели отново ще се докажат. Но може би централните банкери пък трябва по-сериозно да проучат шансовете тези модели да са се променили. Централните банки трябва да предприемат и следващата стъпка и да обмислят как може да изглежда политиката, ако старите модели наистина са останали в миналото. Защото иначе рискуваме да създадем политика, обвързана със свят, който вече не съществува, а това няма как да свърши добре.  |
| >>><<< Молекулярната икономика и квантовата икономика са науки, докато само една проста икономика е нещо като историята, зависи кой какво иска да ни научи. |
| Руската, Китайската и Западната икономика Отказ от использования денежной эмиссии для финансирования дефицита бюджета противоречит общепринятой практике передовых стран и следует из непонимания природы современных денег. Все мировые валюты являются фиатными деньгами, эмиссия которых ведется без обеспечения золотовалютными или реальными ценностями. Они эмитируются, главным образом, под долговые обязательства государства в целях финансирования дефицита бюджета. При этом денежная эмиссия опережает рост экономики, что соответствует смыслу современного кредита как инструмента его авансирования. Чем менее развит финансовый рынок, тем большее значение имеет кредитная эмиссия для обеспечения экономического роста. Все скачки из отсталости в лидеры в современной экономике сопровождаются опережающим ростом кредитной эмиссии для финансирования наращивания инвестиций. В. Неужели такие опытные в области денежнокредитной политики руководители, как Кудрин и Улюкаев, этого не понимают? О. Их недооценка значения кредита для финансирования инновационной и инвестиционной активности связана с наивной верой в теорию рыночного равновесия. На самом деле современная экономика никогда не достигает точки равновесия и даже не стремится к ней. Она может стремится к некоторому аттрактору, но, как правило, его не достигает вследствие появления новых аттракторов под влиянием НТП и меняющейся конъюнктуры. А если и достигает, то останавливается в своем развитии, как это происходит в нынешнем состоянии стагфляционной ловушки. Современный экономический рост носит неравномерный, неравновесный и нелинейный характер. В настоящее время совершается переход к новому технологическому укладу, который требует резкого наращивания инвестиционной и инновационной активности. Для обеспечения структурной перестройки экономики передовые страны быстро наращивают объемы денежной эмиссии, организовывая предоставление долгосрочных кредитов под символический процент. Шумпетер правильно называл процент за кредит налогом на инновации, а Тобин доказывал, что максимизация инвестиционной активности должна быть главной целью денежно-кредитной политики. В. Они этого не знают? О. Курсы МВФ и американского казначейства этого не предусматривают. Адептов рыночного фундаментализма заставляют зубрить несколько примитивных догм, которые не подлежат сомнению. Хотя применение этих догм, известных как доктрина Вашингтонского консенсуса, всегда и везде оборачивалось катастрофой в доверившихся странах, проводники этой политики объявлялись американскими СМИ лучшими в мире специалистами и всячески поощрялись. В нынешней ситуации странное для макроэкономистов игнорирование роли денежно-кредитной политики в обеспечении экономического роста влечет его замыкание в сверхприбыльных отраслях добывающей промышленности и химико-металлургического комплекса при стагнации остальных. Предложенное Улюкаевым ограничение источников финансирования инвестиций собственными средствами предприятий делает невозможной диверсификацию экономики и ее перевод на траекторию сбалансированного и качественного роста. В. Но Титов как защитник прав предпринимателей должен понимать значение кредита? О. В подходе Столыпинского клуба, представленного Б.Титовым, этим вопросам уделено первостепенное внимание. Этот подход содержит все необходимые составляющие макроэкономической политики роста и соответствует мировому опыту. Он основывается на правильном понимании сложности взаимосвязей между динамикой денежной массы, ростом производства и инфляцией. В его основе лежит прагматичное использование всех имеющихся инструментов государственного регулирования рыночной экономики в целях ее модернизации и роста, что одновременно должно обеспечить и снижение инфляции. Его реализация вполне может обеспечить скорейший вывод российской экономики на устойчивый рост с темпом 4% ежегодного прироста ВВП за счет опережающего роста инвестиционной активности, финансируемого посредством целевой кредитной эмиссии. В. Вы с этим согласны? О. Отчасти, как один из соавторов доклада. В действительности возможности роста нашей экономики примерно вдвое превышают этот уровень, если исходить из объективных ограничений. Производственные мощности загружены на 60%, с учетом скрытой безработицы потенциал роста выпуска продукции при нынешней численности занятости составляет около 20%, сырьевая база позволяет увеличить выпуск продукции десятикратно, научно-технический потенциал используется едва ли на четверть, судя утечке умов и технологий. Вывоз около 50 млрд.долл. в год капитала в офшоры и эмиграция около 200 тысяч специалистов за последние три года свидетельствуют о неспособности действующей модели управления экономикой обеспечить полное использование имеющихся ресурсов. Объективно она могла бы расти до 10% в год в течение ближайшей пятилетки при настройке системы управления на цели экономического развития. А через десятилетие выйти на уровень передовых стран путем реализации смешанной стратегии развития, включающей опережающее развитие нового технологического уклада, динамическое наверстывание в сферах, технический уровень которых близок к мировому, и догоняющее развитие на основе импорта технологий и прямых инвестиций в зонах безнадежного отставания. В. Что для этого нужно сделать? О. Необходимые для этого предложения содержатся в докладе Столыпинского клуба. Их следует дополнить институтами стратегического и индикативного планирования, без которых в условиях смены технологических укладов вероятны серьезные просчеты в оценке перспективности тех или иных направлений развития экономики и, как следствие, грубые ошибки при принятии крупных инвестиционных решений. Производительность факторов производства зависит от их технического уровня и структуры. Эффективность инвестиционной политики сильно зависит от распределения инвестиций по направлениям развития экономики. В направлениях роста нового технологического уклада, расширяющегося с темпом около 35% в год, они многократно более эффективны, чем в традиционных направлениях, которые пребывают в депрессивном состоянии. В. Как Вы думаете, будет ли результат от этого обсуждения? О. Не знаю. К сожалению, нежелание извлекать уроки из сделанных ошибок и игнорирование своего собственного и чужого успешного опыта обрекает нас на бесконечное наступание на одни и те же грабли. Лоб экономики – научно-технический потенциал уже разбит, зато офшорные счета бенефициаров проводимой политики исправно пополняются. В последнее время – за счет сверхприбылей от манипулирования курсом рубля. Под предлогом перехода к таргетированию инфляции произошло освобождение курса рубля в свободное плавание. Произошедший вследствие этого срыв макроэкономической ситуации в турбулентный режим с невиданной волатильностью курса валюты стал главной причиной скачка инфляции и падения инвестиций. Дезориентированные предприятия реального сектора вследствие неопределенности курса рубля не воспользовались в полной мере возможностями импортозамещения, а валютный сегмент Московской биржи стал главным центром генерирования прибыли за счет манипуляций с курсом рубля. Возникший в этой ситуации переток денег, включая кредиты Банка России, на валютный рынок способствовал снижению инвестиционной активности и втягиванию экономики в стагфляционную ловушку. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Руската, Китайската и Западната икономика Китай Втората по големина икономика в света се оказа положителна изненада през 2017 г., но започва да показва признаци за охлаждане. Планът за намаляване на риска пред финансовата система забави ръста на кредитите, но огромният куп дългове на страната, равняващ се на 264% от БВП през 2017 г., продължава да е повод за притеснение. Как властите в Китай ще ограничат кредитирането, без да спънат икономиката, е едно от големите предизвикателства тази година. „Мисля, че Китай вероятно ще бъде епицентърът, ако ударим глобална рецесия“, казва Рогоф. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| Руската, Китайската и Западната икономика Глобален дълг Нещата не свършват с Китай. Глобалният дълг нарасна до рекордните 233 трлн. долара през третото тримесечие на 2017 г., което е с над 16 трлн. повече от края на 2016 г., сочи Institute of International Finance. Дългът на частния нефинансов сектор също достигна рекордни нива в Канада, Франция, Хонконг, Южна Корея, Швейцария и Турция. |