Отиди на страница:
| Има тук едни господа, които повтарят доносник, та доносник, ДС, та ДС. Добре - някой още да не е разбрал какви сте банални комплексари? Щото на мен искрено ми писна. А като ми писне си казвам каквото мисля. Само че модератора не спира тях, а мен - дори и когато все още не съм казал това, което мисля. Ами затова ще си мълча, а те ще продължават да си плюят неканени на джимовата маса. Поне един панегирик за Бае им Петко да бяха дръпнали. Не братко, що да хвалят мъртвите, като искат да усмъртят живите. Демокрация и демократи. |
валтер57 15 Март 2016 22:39 И като са толкова "глупави, некадърни, простаци, каскети", защо толкоз години разправяте, че били взели куфарчета, приватизирали, станали банкери, нареждали всички кабинети след 89-та? 1989 г. е донесла освобождение не на хората, а на комунистическите елити. Те са се освободили от страха (от партийните чистки и антикомунистическите бунтове), от чувството за вина, от идеологията, от мрежите на обвързаност и дори от лоялността към нацията. Преди те имаха правото да пътуват, днес имат правото бъдат част от Запада. Преди управляваха страната, днес я притежават. Сенчестата власт на старите елити се е превърнала в крайното обяснение за всичко, което не се е случило както трябва след 1989 г. – за растящото неравенство и неосъществените надежди. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
Преди те имаха правото да пътуват, днес имат правото бъдат част от Запада. *** kunchev - няма да анализирам нелепостта на постинга ти. Гърбицата само гроба я оправя. Ама за Запада няма начин да си прав. Че кой ти е отнел правото да бъдеш част от Запада, бре? Аз си симля че ти си роден и откърмен с това си право и то много преди всякакви комуняги. Освен ако си мислиш, че комунягите вече управляват и Запада та не ти позволяват да станеш и ти част от него. |
| Статията е уж за Петко Бочаров, свтла му памет, ама не е.Ще цитирам няколко мисли на покойния журналист, който продължаваше да работи и на 97 навършени години.Дано това да донесе малко присъствие на бай Петко, защото в уж посветената на него статия то отсъства. Отдавна не съм произнасял „Да, ама не!”, макар че сега бих го казал за много неща. Най-вече по адрес на най-различните илюзии, с които ни затрупват. Така не се върви напред. Илюзиите са, за да се замъглява и бяга от истината. Колкото по-малко илюзии, толкова повече истина! Само едно състояние е най-опасното - автоцензурата. Ужасяващо е, ако я има. И още - за един коментатор безразличието е много по-страшно от всичко останало. |
| Димитри разправя СВОИ спомени за Петко Бочаров , не какво е чул или прочел за него ! Още по-малко пък ВАШИ спомени ! Ако някой от Вас има ЛИЧНИ спомени , от срещи с Петко Бочаров - нека да ги разкаже . Ама да не ми пише какво бил чул , ама какво бил прочел , щото толкова и аз мога , като отворя Гугъла . |
Има тук едни господа, които повтарят доносник, та доносник, ДС, та ДС. Бай Димитри е добър доносник, а бай Петко е лош.  |
И като са такива, колко по-глупави, некадърни, прости и каскетлии трябва да са всички, оставили се на простаците от ДС вече толкова години Ся, що тъй обиждаш другарите от форума?  |
| Този спор вече го водих, в лична кореспонденция, с уважаван и обичан от мен член на форума. Бъркате жанра. От това, извън патологията на възпаленото от личната незначителност хейтърство, произтичат и критиките ви към скъпия ни автор. Господин Иванов не е хроникьор, скрупульозен протоколчик на времето си. Той е разказвач на приказки и притчи. Сядаме на неговата маса всяка вечер във вторник не за да ни чете "Известия на държавните архиви", а за да чуем поредната ... приказка на Шехеразада. Може да ви звучи и като барон Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен от време на време. Е, и? Барон Карл Фридрих Йеронимус Фрайхер фон Мюнхаузен беше там. Би се с турците. Руски офицер, кирасир на Екатерина Велика. Но на света е известен чрез литературното произведение, чрез разкази на изкусни разказвачи и ... преводачи. Защото Распе написал, пък Бюргер превел ... Единият Мюнхаузен, другият Мюнхаузен ... Знаем и за двамата. Можем да направим разлика. Но това, което ни събира, е разказът, който ги свързва. Разказът, който ни представя историята на истинския фон Мюнхаузен чрез историята на литературния. Ние си искаме приказката. Защото в нея е магията. Понеже тя пък ни свързва с ... разказвача. И сме тук не заради истината ("Що е истина?", пита Понтий Пилат), а заради възможността да общуваме, макар и задочно с Димитри Иванов, понеже ни харесва. Понеже го харесваме. Рядко сядаме на масата на някой, който не харесваме, нали? Оттам и хейтърството тук. Хейтят тук хайтите, които не сторват халал харесването на г-н Иванов. Не им е проблем истината - само истината и нищо друго, освен истината - проблем им е, че не са харесвани. Оттам и комплекса им. Истината ... Истината е, че всеки един от нас, разказващ живота си "на маса", съгрешава с истината. Можете ли да се закълнете, че не е така. Аз не мога. Дори и само заради това, че знам колко условно и лъжовно е възприятието ни в самия момент, а и какво се случва със спомена, какво прави с него времето. Мозъкът е проклет шегаджия. Не му се доверявайте. Лъже, поразникът. Така е устроен. Еволюционно. И така, най-силно би било основанието на тези, оспорващи разказвача, които споделят с него един и същ до миг спомен. Но дори и то е прекалено слабо, за да бъде съизмерено с истината. Заради уникалността на личното възприятие. На това учат от столетия юристите при усвояване на техниката на кръстосания разпит, например. А пък да се противопоставя една или друга "писана" истина на разказвач е доста ... самонадеяно. В равна степен трябва да сме скептични и към разказа и към "свидетелството на документа". Поне аз съм. Прочее, ценя това не заради начина, по който се отнася към истината, а за това че е ... емоционално вярно, доколкото разказвачът тук влага, струва ми се, искрено емоцията си. Както и мъдростта си. Разказва ни за света, какъвто го е ... видял, чул, почувствал, запомнил и ... разбрал. Не повече от това. На мен ми стига. За да съм благодарен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
| "Да, ама не" В оригинала има удивителна след Да. Чисто и просто му дадоха тази фраза, изказана за първи път в протоколите на Дружество НОВАЕ, което погнаха с фашистки норми за да го разтурят. Петко нямаше доблестта да си признае, че не е негово творение тази фраза.Казано иначе, остана си агент на държавна сигурност, този фашистки орган, основан през 1925 г. с указ на царя. Нито е дисидент, нито пък може да се счита за демократ. |
| Мисля, че колегата Pacem е прав. Ето линк от форума на в-к "Сега" отпреди 4 години: http://www.segabg.com/replies.php?id=205344 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Не споделям добрите чувства на Димитри към Петко Бочаров. Ако се абстрахираме от преводаческата му дейност, Бай Петко беше един досадник, мятащ клишета насам и натам, но винаги в угода на управляващите. Такъв вид конформизъм ми е дълбоко противен, но това е лицето на Бочаров, с което Димитри не иска да ни среща. Той просто иска да разкаже своите добри чувства към един друг Бочаров, когото пък аз не искам да зная. Но как увлекателно разказва Димитри! Това е талант от Бога, в каквито отношения и да е авторът с него. |
| Това е хубавото у бачо Димитри - увлекателно разказва. Това е талант, от Бога даден; хубавото е, че човекът го е доразвил през годините, срещите с различни хора и прочетените книги са го обогатили и усъвършенствали. Ей, затова му се кефим и вдигаме палчета. Интересно ми беше да слушам Димитри, още когато водеше "Търсачи на силни усещания" и когато беше във "Всяка неделя". И друго ми е правило впечатление през годините, когато бях малък: седмичното обзорно политическо предаване "Панорама" и журналистите, който я водеха - Николай Конакчиев, Любомир Коларов, Александър Бешков, Петър Кожухаров, Иван Гайтанджиев, Антон Вергиев, Иван Гарелов, Васил Марков и др. Каква ерудиция, какви широки познания, култура, умения да предадеш сухата политическа информация и да предизвикаш интерес у зрителя, да приковеш вниманието му. Бях ученик тогава и представете си колко е било интересно и увлекателно за мен, щом съм гледал това предаване и то в събота. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
Той просто иска да разкаже своите добри чувства към един друг Бочаров, когото пък аз не искам да зная. Той винаги е изпитвал "добри" чувства към Бочаров, а и не само към него. Други негови колеги, към които спецслужбите проявяват “нездраво любопитство”, са Петко Бочаров, покойният Стефан Кожухаров, който след 10 ноември оглави за кратко БТА, и Мария Бичева, “следена като вражески контингент”. Джимо е трябвало да проучи отношението на Бочаров към съветската инвазия в Афганистан, да разубеди Кожухаров да бяга на Запад /родителите му били емигранти в Австрия/ и да разбере какво мисли Бичева за събитията в Полша. http://www.blitz.bg/article/15998 |
Pacem 16 Мар 2016 09:26 "Да, ама не" В оригинала има удивителна след Да. Ще се произнеса, без по никой начин да вземам отношение за П. Бочаров (да почива в мир!)... Това " Да, ама не!" сме го употребявали още от детската градина, предучилищна възраст и началните класове - безброй пъти и без да сме допускали за съществуването на ПБ... Не знам защо широката Българска общественост бе заставена да приема, че ПБ има авторски и сродни права върху фразата... Вероятно причината трябва да се търси в обидно ниското ниво на нашенската джурналистика + нейната инфантилна дебилност - подобен пример - когато ББ използва всеизвестното "накокърджен" - джурналята изпаднаха в еуфория и обявиха, че ББ има по-богат речник от Шекспир. Тогава имах доблестта (във форума на "Робовладелско дело" ) незабавно да известя, че и неродените Българи са запознати с Творчеството на Елин Пелин... В интерес на обективността редакцията на "Робовладелско дело" пусна кратка дописка  и ме пофали, както и някои други тамошни колеги, обърнали внимание на взеизвестността на фразата. Но, така или иначе, ББ стана герой и продължава да е такъв (т.е. едноличен носител на авторски и сродни права), що се отнася до кокърджата, кокърдженето, накокърджването и пр. производни.Тука да се изкажат и русофилите за вековечното устойчивото словосъчетание/идиом "Да? Нет!" или "Да, нет!" (или както там се пише - Руският не ми е силата и не си спомням), което е с почти същата смислена натовареност - в смисъл - ядец, на-най и пр. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Ганий |
"Да, нет!" (или както там се пише - Руският не ми е силата и не си спомням), което е със същата смислена натовареност - в смисъл - ядец, на-най и пр. Фрзата е 'да нет' В превод на български е 'да, бе, не е така' или 'да-да, не е така/това' Широко се употребява 'да нет, наверное' в смисъл не знам точно, но е по-вероятно да е 'не'; (eng) probably not Натисни тук |
Всъщност учудващо е, но pressure cookers е имало, двеста години преди Росини, изобретена е от Дени Папен ( Denis Papin), иначе изобретил парен бутален двигател, и нали си е французин, веднага приложил физиката, за бързо варене на вкусни бульони.  http://c7f4bff7e57fb1b6e1d01179.wonderworkingwor.netdna-cdn.com/wp-content/uploads/2012/12/pressure-cookers-history-1.jpg Научих това, защото дълго рових да си избера pressure cooker - какъв грозен и нелогичен е тоя английски! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
Zezo 16 Мар 2016 11:16 Вероятно си прав! Лично аз съм останал съм с впечатление, че руското "да нет", придружено с интонация, жестове, мимики има широк диапазон - от твърдо "Не!", през "Не е така!", до "Сякаш не е така", а и: вятър работа, празна работа, чуш, эрес, ерунда, бред (сивой кобилой), няма да я бъде тая - т.е. и някаква ирония, присмех, но в общи линии се припокрива с нашето "Да, ама не!" (което си има и известна инатлива и заядлива нотка - но детска.) А "Да, нет?" май е и въпрос - "Така ли?" | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Ганий |
taidzi 15 Март 2016 21:15 Студената война щурчо, беше загубена Дали? Бе загубена каузата. Идеологията се провали, но тя и не отговаряше на идеята си. А тези дето я поквариха не загубиха, Спечелиха и то много. В България имаше идеалисти комунисти. Те згубиха. Повечето, които познавах умряха в мизерия. Партийните членове, които бяха нагаждачи и нямаха нищо общо с идеята, натрупаха пари и сега са милионерите на България и седят в управлението й. |
Има тук едни господа, които повтарят доносник, та доносник, ДС, та ДС. Защо не го повтарят за усопшия Бочаров, мир на праха му? |
| Дорис, Преди години бе много неприятен момент, съществуването на ДС и доносниците им. Но са отминали времена. Ако човек продължава да живее в миналото няма да може да върви напред. Сега най-добър индикатор за това кой от гилдията на ДС и доносниците е бил голяма гадина е имотното му състояние. Който е забогатял е гадина, който много е забогатял е много голяма гадина. Милионер ли е, не може да се каже за него че е човешко същество. Защото парите им са КРАДЕНИ от народа. По онова време всеки се проспособяваше и живееше с компромиси. Много хора, наистина пострадали от комунистите, се подмазваха за да успеят да си подсигурят някакъв живот. Да го кажем: Всеки живееше с духа на времето. |