Като акцент е изведена темата за объркването и изгубването на самоличността на героинята, което намира израз в "мултиплицирането" на нейния персонаж, изигран от Диана Ростиславова и Ния Кръстева "Акцентът" би трябвало да е върху темата за трудностите на порастването - ту по-малка от реалното, ту по-голяма..., а оттам и именно затова объркана. Докато накрая в сцената със съда - Алиса спонтанно пораства, тоест достига реалния си ръст/възраст и започва да вижда и да не се страхува да назовава нещата с истинските им имена: "Вие сте обикновени карти за игра". Поради което и приказката свършва. Обаче кой да мисли, важното е шоото да продължи. |
Не на последно място, в пиесата - макар и ненатрапчиво - се откроява темата за любовта като движеща сила в живота на всекиго. ?!? Коя любов? Християнската или плътската? Доколкото си спомням, Алиса обичаше и се сещаше само за котката си Дина. Де гиди тълкуватели на абсурдиста Луис Карол... Не е за първи път. И по Фройд са го човъркали. |