| 2015 – най-силната за пазара на труда от 2008 г. насам. Това, което е притеснително, е, че има няколко групи, които не участват в създаването на новата заетост: 1/ хората с основно образование – коефициентът на заетост в тази група се запазва непроменен спрямо 2014 (20,8%), а броят на заетите дори намалява; 2/ хората с начално и по-ниско образование – коефициентът и тук остава без промяна от 2014 (11,4%), а работните места се свиват; 3/ младежите на 15-24 г. – при тях заетите намаляват с 9 500 спрямо 2014 г., а коефициентът на заетост се смъква до 20,3% през 2015 г. спрямо 20,7% предходната година. При безработицата се отчита спад на броя на безработните със 79 400 през 2015 г. – най-големият до момента (откакто започва да се съставя статистиката за работната сила през 2003 г.). Макар и основната причина за спада на безработицата да е новата заетост, част от обяснението се крие и в демографските процеси, т.е. в ежегодния спад на населението. Това, което трябва да се отбележи като изключително положителна динамика в данните, е, че намаляват както краткосрочно, така и дългосрочно безработните. Разбира се, тук не знаем до каква степен намалението е заради демографските процеси или заради намирането на работа във всяка група, но е факт, че спадът на безработните е равномерно разпределен между краткосрочно и дългосрочно безработните. Ако имаме и предвид следното: За последните 12 години у нас по различни причини са напуснали задължителното си образование над 300 хиляди български ученици. От 12,5% през 2012 г. до 13% сега. Необразованите - новият бич на България. 60% от напусналите училище в бъдеще са безработни . Образователната бедност или делът на младите хора, които не достигат минималните стандарти на образование, е едно от най-големите предизвикателства в България днес. Макар че образованието следва да създава условия за равнопоставеност за всички, възможностите и резултатите все още зависят в голяма степен от социално-икономическия произход. В България, Кипър, Румъния, Гърция, Словакия и Унгария повече от половината от хората с нисък социално-икономически статус не могат да решават основни математически задачи, се посочва в анализа на ЕК. В него се отбелязва, че напускането на училище преди завършването на горния курс на средното образование, е друг показател за образователна бедност. Подобно на слабите резултати при основните умения, степента на преждевременно напускане на системата на образование и обучение зависи до голяма степен от средата, към която принадлежат родителите на учениците. Статистиката на заетостта подсказва доста мрачни перспективи! Около 700 000 от лицата в трудоспособна възраст са без средно образование. Около 70% от завършващите средно образование са без професионална квалификация. Около 41% от учениците над 15 г. са функционално неграмотни. Предлагат се 72 000 места за студенти при намаляващ брой на потенциалните кандидат студенти, около 49 000. През 2018 г. завършващите средно образование ще бъдат 37 000. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
| Не ниската раждаемост е проблемът за България Динамиката на раждаемостта в страната ни не се различава значително от тази в ЕС, а основен проблем остава миграцията През 2015 г. страната ни са напуснали 29,5 хиляди души, а заселилите се у нас са 25,2 хиляди души, т.е. с 4,3 хиляди по-малко. Възрастовата и полова разбивка на външната миграция показва един от основните източници на ниската раждаемост у нас – високата миграция на жени на възраст 15-29 г. През 2015 г. те са 4,8 хиляди и са два пъти повече от заселилите се 2,4 хиляди. От легендата на графиката може да активирате и данните за миграцията на мъжете, които показват сходни стойности. В останалите възрастови групи разликите между броя на заселилите се у нас и напусналите страната е много по-малка. Този тип миграция на млади хора оказва дългосрочно влияние както върху раждаемостта, така и върху смъртността и всъщност е основният катализатор на негативните демографски процеси у нас. Причината е, че намаляващият брой на младите хора води до: - Цялостен спад на броя на населението, което значи, че, за да изчислим коефициента на смъртност, броят на починалите се разделя на по-малък брой общо население, т.е. смъртността е по-висока; - Влошаване на възрастовата структура на населението, което също оказва влияние върху коефициента на смъртност, тъй като все по-голям дял от хората в страната са възрастни; - Спад на потенциалния брой на новородените през следващите години, което оказва влияние и в двете посоки – възрастовата структура се влошава по-бързо, а населението нараства по-бавно (или намалява по-бързо, както е в нашия случай). http://www.investor.bg/analizi/85/a/ne-niskata-rajdaemost-e-problemyt-za-bylgariia-215338/ |
| Тук горната информация е превърната в хубави инфографики, от които ясно се вижда откога датират днешните демографски тенденции - още от края на 60-те години! Демографията през 2015 г. и 60-годишен поглед назад http://www.infograf.bg/article/1460968171000 |
| Елате Милиони младежи на матушка Ангела надеждата побарайте европейките спасете ни демокрацията спасете ни демографията да крепне Халифата Напук на Каганата Матушка Ангела и Батюшка Султан Егдоган бдят над нас ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| Докторе, докторв, през 1988 се чакаше 9 милионния българин, картинката ти е пиратка като другите ти такива пуканки. Яж си ги със здраве и не ги предлагай на други за консумация.. В момента у нас в наличност я има 5 1/2 млн, я няма, аратличе ненагледно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| Докторе, ако си ходил в училище на уроците по математика обърни внимания на знака -(минус): ///////////////////////////////////////////////// История на населението на България Год Население Темп на прираст 1951 7 277 386 N/A % 1952 7 331 885 0.75 % 1953 7 389 381 0.78 % 1954 7 449 066 0.81 % 1955 7 510 331 0.82 % 1956 7 572 773 0.83 % 1957 7 636 195 0.84 % 1958 7 700 583 0.84 % 1959 7 766 061 0.85 % 1960 7 832 784 0.86 % 1961 7 900 765 0.87 % 1962 7 969 713 0.87 % 1963 8 038 918 0.87 % 1964 8 107 320 0.85 % 1965 8 173 868 0.82 % 1966 8 237 841 0.78 % 1967 8 298 978 0.74 % 1968 8 357 427 0.70 % 1969 8 413 615 0.67 % 1970 8 467 990 0.65 % 1971 8 520 788 0.62 % 1972 8 571 886 0.60 % 1973 8 620 691 0.57 % 1974 8 666 266 0.53 % 1975 8 707 722 0.48 % 1976 8 744 282 0.42 % 1977 8 775 652 0.36 % 1978 8 802 819 0.31 % 1979 8 827 848 0.28 % 1980 8 852 683 0.28 % 1981 8 878 240 0.29 % 1982 8 903 979 0.29 % 1983 8 927 860 0.27 % 1984 8 946 763 0.21 % 1985 8 957 453 0.12 % 1986 8 958 564 0.01 % 1987 8 950 231 -0.09 % 1988 8 931 191 -0.21 % 1989 8 898 504 -0.37 % 1990 8 849 730 -0.55 % 1991 8 783 260 -0.75 % 1992 8 699 468 -0.95 % 1993 8 602 978 -1.11 % 1994 8 502 028 -1.17 % 1995 8 404 871 -1.14 % 1996 8 316 389 -1.05 % 1997 8 237 293 -0.95 % 1998 8 165 833 -0.87 % 1999 8 098 981 -0.82 % 2000 8 033 365 -0.81 % 2001 7 967 450 -0.82 % 2002 7 901 757 -0.82 % 2003 7 837 083 -0.82 % 2004 7 773 891 -0.81 % 2005 7 712 677 -0.79 % 2006 7 653 613 -0.77 % 2007 7 596 495 -0.75 % 2008 7 541 012 -0.73 % 2009 7 486 852 -0.72 % 2010 7 433 677 -0.71 % 2011 7 381 264 -0.71 % 2012 7 329 486 -0.70 % 2013 7 278 140 -0.70 % 2014 7 226 924 -0.70 % 2015 7 175 548 -0.71 % 2016 7 124 817 -0.71 % |