Отиди на страница:
| Иска ми се да прочета сценария на "На всеки километър",ама не мога да го намеря. Кои ли бяха сценаристите?? |
Откъсчето на Георги Марков е толкова незначещо и универсално клише, че никой не би забелязал, ако се представи като негов отзив за "Архипелаг Гулаг" или се цитира като зле преведено изказване на Солженицин за американците  Определено всеки, който обобщава във фраза сложни и противоречиви явления, рискува много. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Иска ми се да прочета сценария на "На всеки километър",ама не мога да го намеря. Кои ли бяха сценаристите?? Мнозина от великите художници са рисували порнография. |
Тоест чели много и в захлас книжки - е, повечето тематично присъщи на интересите им - Маркиз дьо Сад, да речем. този дьо Сад е хипер досаден афтор. "Жюстин" е бахти тъпата рококо тесла. -------------- Мнозина от великите художници са рисували порнография. ъхъ, 99% от тях са японци и като добавиш Обри Биърдзли ги докарваш на 100. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Георги Марков не го обичат тук, понеже казва неудобни за някои истини. Бил участвал в написването на сценария на "На всеки километър". Е, и? Навремето, когато пуснаха сериала, улиците опустяваха, а самият Стоичков си го занесе на видеокасети в Барселона, след което отборът стана европейски шампион (може да е съвпадение де, но не вярвам). За времето си сериалът си беше голяма работа и аз самият бих се гордял да съм сред сценаристите му. А че бил комунистически... Ами дайте един пример как някой е направил хвалебствен сериал за цар Борис по онова време. Аз нещо не помня. Солженицин е интересен с това, че беше първи. Никой не бе посмял да публикува Варлам Шаламов или Лев Разгон и на Запад хората бяха шокирани. Впрочем, тук също, а едни, които незаслужено отминаваме с презрението си, писаха писма срещу него, осъждаха го и т.н. Наши прогресивни литератори, треперещи за топлите им местенца. Добре е народът да знае имената на "героите си". Като качество на писане Солженицин е доста спорен. Всъщност, той получи Нобелова награда заради единствената си читаема книга - "Раково отделение". Може би "Един ден..." и "Рекло..." И "Архипелагът ГУЛАГ", и цялата му проза за шарашките не се четат. Прекрасно го е иронизирал Владимир Войнович в "Москва 2040". Солженицин получи повече световно внимание, отколкото заслужаваше - и не издържа. В края на живота си той изповядваше някакъв" великоруски антисемитизъм" и никой не искаше да го печата. Що ли не си стоя в Канада при койотите, ами се върна да става пророк? А когато някой наш жив в момента писател напише нещо, еквивалентно по сила на "Жените на Варшава" - нека критикува Герги Марков. Но не преди това. |
като добавиш Обри Биърдзли ги докарваш на 100. Че какво му е на Обри? Я виж неговата Дама с камелиите колко е навлечена с дрехи: (снимка: натиснете тук) |
Солженицин е интересен с това, че беше първи. Никой не бе посмял да публикува Варлам Шаламов или Лев Разгон и на Запад хората бяха шокирани. А защо Нобелевският комитет не отреди на Варлам Шаламов наградата? Те поне би трябвало да разбират от литература. Ама Варлам Тихонович беше къде по-дълбок и общочовешки в творчеството си, не вдигаше шум, беше приет в Съюза пистелите през 1973 и дори е публикувал письмо в котором, в частности, говорилось, что «проблематика Колымских рассказов давно снята жизнью». Основное содержание письма — протест против публикации его рассказов эмигрантскими изданиями «Посев» и «Новый журнал». Это письмо было неоднозначно воспринято общественностью. Многие считали, что оно написано под давлением КГБ, и Шаламов потерял друзей среди бывших лагерников. Участник диссидентского движения Пётр Якир выразил в 24-м выпуске «Хроники текущих событий» «жалость в связи с обстоятельствами», заставившими Шаламова подписать это письмо. Современные исследователи отмечают, однако, что появление этого письма обусловлено болезненным процессом расхождения Шаламова с литературными кругами и чувством бессилия от невозможности сделать свою главную работу доступной широкому кругу читателей на Родине. Е, такива не са ценни за Запада. И за нобелевските шавки. |
| И аз. Дори повече от Оскар Уайлд. Епитафия на Обри от Алджърнън Суинбърн: Возвратись к нам — хотя бы во сне, — Ты, которому равного нет, Ты, кому безразличен вполне Мир земных потрясений и бед. Но любовь, что была внушена Чудным даром, чей свет не потух, — Ты расслышишь. И тронет она Твой свободный и царственный дух. Съжалявам, не ми се търси на английски, а сигурно е по-хубаво. |
Дорис Да, Варлам Шаламов беше мек, добросърдечен човек. Всъщност, почти свещеник. Той не подхождаше за - как да го кажа - трибун? А Солженицин беше агресивен. Преди Десети ноември съм слушал негови интервюта по радио "Свобода" и бях много отвратен доколко те приличат на речите на Гьобелс - омраза, омраза и нищо повече. Разбираемо е човек да не харесва определен обществен строй и ако е лична негова жертва, да е обиден. Но тук ставаше дума за патологична омраза, за готовност да изтребваш наред. Честно казано, тогава аз лично малко се усъмних в душевното здраве на Солженицин (не че дори тук, в този форум, няма подобни хора - спомни си само Бали Бали - но нейсе). И за някои точно Солженицин беше нужната фигура - не просто символ, а войнстващ символ. При това той познава лагерния живот само от периферията и не случайно Варлам Шаламов му пише: "Абе, какъв е този котарак, дето се разхожда в "Един ден на Иван Денисович? Защо не са го изяли криминалните?" Да не говорим, че за разлика от Шаламов Солженицин пише серия писма за помилване, за замяна на лагера с просто заточение и т.н. Лев Разгон е много талантлив писател, но той пък - зет на Глеб Бокий. Прекалено се навлиза в политиката, пък и е написал сравнително малко. На Запада му трябваше литературен Лех Валенса и никой освен Солженицин не ставаше за тази роля. Впрочем, те и двамата бяха наложени като "борци и герои" по сходна схема. |
Питаха ме наскоро за значението на литературата в днешни дни и им казах откровено - тя загуби битката. Ама защо, каква битка?... - ще поясня. Битката, макар че този милитъри термин Стигнах до тук и престанах да чета. Уверих се, че битката за българската литература наистина е загубена. |
"Забавлявай ме, драги, поне час на плажа или на дивана, а не ми досаждай с дидактики в какво да вярвам, къде боледува обществото и дали. Нямам ни време, ни желание да те слушам по тези може би важни, но досадни теми." Е, не е бъш така. Нямам време и желание да слушам теб по тия теми, щото те са важни. Ако можеш, забавлявай ме. |
Георги Марков не го обичат тук, понеже казва неудобни за някои истини. Да бе, заради казването на истини не го обичат. Това, че няма капка личен морал и немалка част от написаното от него си е чиста поръчкова халтура, е без значение. |
Иска ми се да прочета сценария на "На всеки километър",ама не мога да го намеря. Кои ли бяха сценаристите?? Не се разбра. Поне от начина, по който показваха повторението на сериала по соц време. Там имаше едно прекъсване в началото, което показваше, че има нещо изрязано.  |
| Не разбирам защо се противопоставят Солженицин и Шаламов. Като се абстрахираме от някои стилови разлики и двамата твърдят едно и също. Ако има някаква "идеологическа" разлика, тя е че в "Иван Денисович" зекът остава човек, докато в "Колимски разкази" отчаяно се бори да остане човек. "Архипелагът" излъчва умраза. Да! Това не е "художествена литература", а публицистика. Докато в белетристиката авторът излага идеите чреа героите си, в публицистиката той е директен. Въпрос на жанр. А за Георги Марков.... Не допускате ли че човек може да се развива, да се променя? Че може искрено да се възхищава от героизма на Съпротивата, след това да се възмущава от бездушния тоталитаризъм и (опознал) неговото отрицание "демокрацията" да не я харесва? Човекът не е еднопланова картонена фигурка. "Много чудни неща на света има, но най-чудното от тях е Човекът." |
За "Жените на Варшава"! И за сравнението със съвременната ни литература!| Приятели, за каква литература говорите?! Ако е за българската...тя вече е мъртва! Преди дни си купих "Болката от ляво"...какво разочарование, а беше време стиховете на Маргарита Петков си ги преписвахме и разменяхме?! Господин Донков, а Вие защо зарязахте писането на стихове, което безспорно ви се удава?! Пробвайте, може би за последно:.."без посока, без вчерашни дати...". |
Това, че няма капка личен морал и немалка част от написаното от него си е чиста поръчкова халтура, е без значение. Навремето ДПС разпространяваше версията, че "Време разделно" била написана по нареждане на ДС. Тогава поспорихме с един аркадаш и аз му казах - де да беше наредила да напишат още десетина книги със същото качество! (независимо какво се говори и пише, това е единствената ни книга, имала реален шанс да спечели Нобелова награда). Та и ти сега - как не поръчаха и на Ст. Ц. Даскалов да напише нещо подобно! При цялата помия от онова време да наричаш точно това халтура... Не е сериозно. А за морала - всеки по онова време е бил първо пионер, после комсомолец. Почти всеки е вярвал, че американците са врагове (само не и децата на номенклатурата, работещи в посолства, литературни издателства, министерства, агенции и т.н.) Останалите българи просто нямаха информация. Освен това тогава не можеше да направиш истинска кариера, без да си член на БКП. Не можеше и толкова. Затова и аз самият членувах в нея две години, докато спечели първите свободни избори и след избирането на Луканов за премиер се отказах. Но това не ме прави болшевик. Ако тогава бе избухнала война с НАТО - щях да се бия. Ако сега избухне с Русия - ако се наложи, пак бих се бил. Моята родина е България, а не САЩ или РСФСР. Това ли е липса на морал? И не съм чувал Георги Марков да е писал доноси в ДС срещу колегите си, са разлика от доста други. |