Шизофренният пациент е обхванат и обсебен от причудливи фантазии и е аутистично откъснат от реалността. Личността е аутистично подчинена единствено на собствените й фантазии: настъпва загуба на чувството за реалност, заличава се границата между вьтрешния психичен живот и външния свят. Тази психична констолация принуждава болния несъзнавано за самия него да приписва собствените си психотични преживявания като враждебно насочени към него действия от заобикалящите го /механизъм на несъзнавана параноидна проекция или както пишат някои автори интерперсоналните отношения стават плацдарм на собствения страх и задръстената агресия/. Параноидната проекция формира налудните идеи за преследване. Шизофренното преживяване генерира позитивните симптоми на разстройствот /симптоми с положителен знак/: налудни идеи, своеобразни промени в мисленето, чудатости в поведението, аутистична ексцентричност в социалната комуникация, халюцинации, псевдохалюцинации и др. Позитивните симптоми не са непосредствен израз на болестния процес. Те може да се определят за адаптивно, йерархично следствие в условие на заболяване на няколко нива биологично, темпераментовонагонно, характерово, гностично. Негативните симптоми /симптоми с отрицателен знак, отпадни симnтоми/ като емоционално притъпяване, емоционално нивелиране, обедняване на речта и интересите и др., не са резултат на шизофренното преживяване, а са непосредствен израз на биологична деструкция - те не се отнасят до преживяването, а до биологичния регрес.