— Те се опитват да ме убият — му каза спокойно Йосарян.
— Никой не се опитва да те убие — извика Клевинджър.
— Тогава защо стрелят по мене? — запита Йосарян.
— Стрелят по всички — отговори Клевинджър. — Опитват се да убият всеки един от нас.
— Че каква разлика има?
Развълнуван, почти станал от стола си, с навлажнени очи и разтреперани, бледи устни, Клевинджър вече не можеше да спре. Както винаги когато се караше за принципи, в които вярваше страстно, той накрая се задъхваше бясно и премигваше, мъчейки се да преглътне горчивите сълзи, бликнали под напора на убежденията му. Имаше много принципи, в които Клевинджър страстно вярваше. Беше побъркан.
— Кои са те? — желаеше да знае той. — Кой, по-точно, смяташ, че иска да те убие?
— Всеки един от тях — каза Йосарян.
— Всеки един от кои?
— Всеки един от кои според теб?
— Нямам представа.
— Тогава как знаеш, че не искат да ме убият?