Коментар на Александър Андреев от DW
Отиди на страница:
С изключение на 2-ра и 5-та точки(опровержението на която е афиф, )другите опровержения са ок, не разбирам обаче кво протиф ракията и туршията има г-н Андреев. Към 2-ра и 5-та точки добавям и 4-та. Омаловажаването на ролята на меркел не е оправдано. Не може лидер(ка) на най-важната страна в ЕС да се държи толкова безотговорно. Не може публично да поощрява масовата миграция. Единственият въпрос за поведението на меркел е: защо? Нали само преди три-четири години заяви, че мулти-култи не работи? Че освен културната несъвместимост, социалните системи на подпомагане не могат да издържат. Само от малоумие ли е, или има по-зловеща причина, например - интересите на немския капитал в СА и Залива и милиардите подкупи от тия мракобесни режими за политици и други влиятелни хора? Независимо от отговора, тая жена нанася големи повреди на ЕС и цяла Европа (да си припомним и подкрепата й за преврата в Киев). |
Ние щото сме град-държава, кацнал на най-натоварения морски път и/или имаме адски много стратегически природен ресурс, та точно на Сингапур и Норвегия ще заприличаме. Сингавегия или Норвепур, едно от двете. Всяка държава има някакъв специфичен фактор или особеност, които може да използва в своя полза. Но и същевременно да бъде и комплексна и далновидна. Каквито са горните две. Сингапур не разчита само на географското си положение, да не говорим пък за липсата на каквито и да е ресурси. А за Норвегия изрично изтъкнах нежеланието й за влизане в ЕС още от преди откриване на нефта и газа. Чети бре Рекидже. Чети и мисли.  |
Независимо от отговора, тая жена нанася големи повреди на ЕС и цяла Европа (да си припомним и подкрепата й за преврата в Киев). Какви повреди... Катастрофи! А въобще си прав. Меркел комай ще се нареди в историята след... хайде да не е Хитлер, но Хинденбург със сигурност. |
| Аз прочетох само болднатото и понеже нямам нищо против него, не смятам да чета обясненията между болднатото. |
| Има нещо, което пропускаме и което поне в някаква степен може би обяснява поведението на Меркел. А то е, че Германия и до днес е окупирана държава със строшен гръбнак (пак цитирам доц. Валентин Вацев) - с изненада разбрах, че на нейна територия продължава да има не само американски, но и английски войски. С други думи отношението към Германия продължава да е като към победена държава с ограничен суверенитет. И това отношение не е от страна на Русия, която (според мен) е заинтересована от една еманципирана от САЩ Европа. Ето част от интервю от 2009 г. с дясномислещия френски философ, геополитик и писател Ален дьо Беноа - по повод и написаното в т. 5 от статията на господина от ДВ: ... Днес Западът се опитва да „присади” в останалите държави американския модел на развитие и икономически ръст. В тази връзка, въпросът е, дали съвременна Европа е заинтересована от запазването на западния атлантически свят. Според мен, това е изкуствено обединение. От геополитическа гледна точка, Европа е континентално образувание, а САЩ са морска държава. И, отчитайки вечното противопоставяне между „морето” и „сушата”, интересите им не съвпадат по дефиниция. ... Любопитно е, че и досега липсва ясна представа относно това, защо всъщност се обединява Старият свят. Има две възможни алтернативи. Първата е превръщането на Европа в огромна зона на свободен обмен без ясно очертани граници, която по-късно ще се интегрира в глобалния пазар. Втората е тя да се превърне в независима държава с ясни граници, отчитащи цивилизационните и геополитически фактори, т.е. създаването на континента на самостоятелен силов център. Естествено, този втори сценарий поражда алергия у САЩ... След краха на Съветския съюз, външната политика на Съединените щати целеше да попречи на появата на конкуриращ ги силов център. Затова САЩ, които се отнасят благожелателно към формирането на зона за свободен обмен на европейския континент, са настроени против политическото, да не говорим за военното, обединение на ЕС. Те неведнъж даваха да се разбере, че осъждат идеята за създаването на автономна система за сигурност в Европа, която би поставила под въпрос привилегиите на НАТО. Засега Европа се бои открито да декларира своята независимост, но в същото време не желае да бъде възприемана като американска колония. Способни ли са европейците да отправят предизвикателство към САЩ? Днес ЕС е втората по мащабите си икономика в света, водеща търговска държава, превъзхождаща Съединените щати по числеността на своето население. Тоест, Съюзът има всички шансове да формира независим силов център. Особено ако Русия се върне към ролята си на велика държава и демонстрира готовност да възприема Европа в рамките на общата континентална съдба. Разбира се, подобна перспектива плаши американците. Неслучайно те се опитват да обкръжат Русия, подкрепяйки в съседните и държави опозиционните на властта „огнища” и използвайки тактиката на т.нар. „цветни революции”. - Доколко оправдани са, според Вас, американските опасения? - Възстановяването на държавността в Русия все още не е приключило. Системата продължава да е доста крехка. И, ако Путин се беше оттеглил от властта, никой не можеше да гарантира, че страната ще продължи да се движи в същата посока. Възраждането на руската мощ е важно не само за самата Русия, но и за нейните съседи. Би било добре, ако тя възстанови ролята си на стратегически и политически център на евразийския континент, както и влиянието си в зоната на своите традиционни интереси. Що се отнася до опитите на САЩ да влязат в тази зона, надявам се, че те ще се провалят, а американските пионки, обслужващи интересите на Вашингтон в постсъветското пространство, ще бъдат отстранени от властта. ... За политиците от ЕС враждебността им по отношение на Русия е в пряка зависимост от тяхната ориентация към Вашингтон. В европейското обществено мнение обаче, Русия се възприема доста по-спокойно, там липсват враждебността, страха и антипатиите. ... - Смятате ли, че между Западна (ЕС) и Източна (Русия) Европа има някакви общи ценности? - В геополитически план, Европа и Русия са части от един континент. В рамките на световната система, евразийският континент олицетворява „властта на Сушата” (телурокрацията), докато САЩ – „властта на Морето” (таласокрацията). Противоречията между логиката на Сушата и тази на Морето са непреодолими. Европа и Русия следва да работят за създаването на многополюсен свят, в който всеки културен или цивилизационен полюс да може да влияе върху глобализационния процес. Според мен, най-големият въпрос днес е, дали вървим към многополюсен или към еднополюсен свят, който в крайна сметка ще легитимира американската хегемония. Русия демонстрира на ЕС пример за независимо и суверенно поведение и в този смисъл ние, европейците силно се нуждаем от нея. Източник: http://geopolitica.eu/2009/broi22009/265-alen-dyo-benoamnogopolyusnata-globalizatsiya-e-edinstveniya-nachin-za-sahranyavane-na-politicheskata-i-kulturna-samobitnost | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Човек на когото му плащат да лъже и манипулира седнал да обяснява на останалите как изглежда света през погледа му. Рядко отвратително писание, единствената реакция която може да предизвика у непредубедения читател е отвращение и погнуса. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: kasapina |
| Начи много обичам хора, които от 25 години си живеят в Бон, топлят сладкото синекурно място в DW и чиято дъщеря е говорителката на Юнкер, да ми обясняват какъв задръстен балкански провинциалист съм бил. |