За мулти-либерализма
от ***** 25 март 2016 г.

Аз съм сред хората, които отдавна обръщат внимание върху щетите от либерализма, а в частност - от мултикултурализма.
В последните няколко дни сред наблюдателите и политиците изглежда започва да се оформа консенсус, поне за частния случай.
На средностатистическия гражданин, обаче, ще му е по-трудно да се откаже от разбирането си, че да си либерален е ценност.

Ще се опитам да покажа в кой детайл е скрит дявола.

Либерализмът е ценност, когато фокусът му е върху индивида. Според някои определения дори това е основната му характеристика. Ако левите обществени теории казват "което е добро за обществото е добрo за индивида", то либералните казват обратното: "което е добро за индивида е добро за обществото". Няма нищо лошо в това да поставяме фокус върху индивида и да признаваме неговото право да се стреми към щастие, да се стреми към икономическо благополучие проявявайки инициатива, или накратко - да бъде какъвто си иска, стига да не пречи на другите.

Проблем възниква тогава, когато либералните теории се приложат не върху индивида, а върху група. Т.е. когато индивидуалните права се превърнат в групови привилегии.

Мислех първо да дам няколко странични примера, като например това, че сме толерантни към хомосексуалните двойки, но никога не бихме се съгласили в учрежденията да има повече от 2 вида тоалетни, т.е. никога няма да признаем наличието на трети пол и там, където се налага да има полова сегрегация (като в тоалетните), тя ще си остане само с два пола. Защото това вече не е въпрос на личен избор, а на групова привилегия. Но май няма нужда от примери - вече виждате разликата между правото на индивида и привилегията за групата.

В конкретния случай с мултикултурализма, проблемът идва от там, че бидейки толерантни към индивида и позволявайки му да бъде какъвто си иска, сме позволили създаването на цели общности, които живеят по собствените си правила, извън рамките на обществото, с което делят една територия.

Ние в България имаме късмет, че гетата ни са цигански, а не арабски. Късметът ни е в това, че щетите, които ни причиняват, са по-малки - най-много да ни откраднат портмонето. Но грешките, които допускаме, са съвсем същите, които Европа допуска с тамошните малцинства. Ако в гетото имаме 14-годишна родилка, това е "културна особеност", към която сме толерантни и дори изплащаме помощи. Ако същото се случи извън привилегированата група, вече е углавно престъпление и ще преследваме гадния педофил до дупка. Лицемери сме като европейските ни партньори, само че циганите ни са по-кротки от техните.

В крайна сметка трябва да разберем, че няма такова понятие, като мулти-либерализъм. Дължим на всеки индивид еднакво отношение като към човешко същество, без оглед на неговите особености - културни или други. Но не дължим на никоя група никакви по-специални привилегии.

Не съм сигурен, обаче, как това може да се приложи на практика.
Не можеш да унищожиш гетата с булдозер и да им кажеш “от утре ще живеете като нас”.
Но като първа стъпка трябва да унищожим политкоректността, а останалото ще се случи от самосебе си с времето.
Като спрем да бъдем политкоректни, ще започнем да показваме, че всъщност не одобряваме демонстрирането на принадлежност към група.

Например у нас традиционно сме толерантни към хомосексуалните. Дори по време на социализма бяхме толерантни. Още тогава Георги Парцалев и Васил Найденов не се притесняваха да го заявят публично и нито властта ги е закачала, нито са престанали да бъдат любимците на народа. Обаче гей-парадите силно ни дразнят, както и всякакви опити да се извоюват някакви права и защити. Затова и понякога ни обвиняват, че не сме либерални към “третия пол”, макар всъщност да сме. Всеки от нас има приятели или колеги мюсюлмани и това не му създава никакъв дискомфорт. Обикновено дори не си даваме сметка, че са такива, защото по нищо не си личи. Чуваме, че името не е българско, но не си казваме “я, мюсюлманин”, защото сме свикнали въобще да не ни вълнува. И еврейските имена не ни впечатляват. Обаче символите на исляма ни притесняват - не се чувстваме комфортно в присъствието на бурки, чалми, бради и други символи, които показват принадлежност към дадена група. Защото сме склонни да дадем лични, но не и групови права. И така трябва да бъде. Това е правилният вид либерализъм.

Нелепо е да очакваш от някого да се интегрира (т.е. да нагоди неговия начин на живот към твоя), ако ти по цял ден му повтаряш “аз уважавам твоите културни особености, не си ги променяй”. Ако искаш да се промени, но му казваш да не се променя, не си либерал, а политкоректен глупак.

Je suis Européen?
**** 23 март 2016 г.

При ситуации като вчерашната в Брюксел, обикновено политиците изговарят всички възможни клишета, но никой от тях не казва нищо по същество.
Като никога, Бойко Борисов каза най-важното нещо, но не мога да го открия в дописките в медиите.
Тази му реплика е изрязана от всякъде, с изключение на телевизия BiT и в. "24 часа", а тя е най-важната. Когато обясняваше, че не е честно спрямо Европа, която толкова много се грижи за бежанците, той вметна:

"лидерите в Европа влязоха в конфликт със собствените си народи, само за да защитят тези бежанци".

Тъкмо се канех да напиша, че причина за всичко (е, почти всичко), което ни се случва е, че Европа не е демокрация, а бюрокрация.
Управляват ни бюрократи, които не избираме и които не се отчитат пред нас.
Избираме ЕП, но принципът на квотите води до абсолютна формалност - реално с нашите 17 места не можем да влияем на големината на парламентарните групи и всичко зависи от съотношението на силите в няколкото големи европейски държави.
Толкова не ни вълнува, че средностатистическият гражданин надали може да каже повече от 2 имена на евродепутати, без да пита Гугъл.

Формално чрез местните избори за национални правителства избираме и по един представител в ЕК (европейското правителство), но формализмът тук е издигнат не на европейско, а направо на световно ниво.
Към момента на избора на кандидатура, дори не знаем какъв ресор ще й се падне. Надали има някое друго правителство по света, където първо да се "избират" членовете, а после някой да решава кой с какво ще се занимава. "Посочете там някакъв човек, ние ще решим допълнително в кое кресло ще го сложим".
Избираме единствено кой да получава заплатата, нищо друго. В никакъв случай нямаме възможност да влияем на неговата политика. А по-важното е, че никой няма такава възможност, освен самата бюрокрация. Нациите нямат думата, след като веднъж са "избрали" комисаря си.

Реалната власт върху съдбата на континетна е в ръцете на хора като Меркел, които са избрани от някакво ограничено регионално малцинство. Вярно, Германия си я е избрала, но ние какво общо имаме с това? Европа е 750 милиона човека, но онзи, който ги управлява, се отчита пред (разбирай: “трябва да се хареса единствено на” някакви си 40 милиона гласоподаватели в Германия (а дори по-малко, защото няма нужда от 50%).

Сталин навремето беше казал: "Смятах, че демокрация е власт на народа, но Рузвелт находчиво ми обясни, че демокрация е власт на американския народ".
Е, можем да го перифразираме: демокрация в Европа е властта на онази част от германския народ, която още не може да преодолее комплексите от нацисткото си минало и вината си за това, което е причинила на другите нации. Някакви си 40 милиона (макс) решават кое е добро за мен и теб, кое е добро за гражданите на Париж и Брюксел ... От къде на къде?

В последните месеци кой ли не се изказа, че ЕС е на път да се разпадне.
На пръв поглед изглежда невъзможно, но всъщност вече се е разпаднал. ЕС вече не съществува като политически съюз, а само като икономически. Само като зона за свободна търговия с Германия. И е въпрос на време някой да й тегли една и да се отцепи. Сещам се за Британия, но в Италия, Австрия, Кипър и - забележете - България, гласовете "за" ЕС вече са под 50%. А от българите, които са "за", цели 53% посочват като причина за позитивното си мнение възможността да работят в ЕС, което не е точно "полза за страната", а е по-скоро индивидуална полза (за пълнота: 28% посочват като позитив сигурността, а едва 23% - икономическото развитие).
Впрочем, ние сме страната с най-прагматично отношение към ЕС. Освен нас, само Малта вижда в ЕС място за работа (52% от малтийците, харесващи ЕС).
Ако някой разреши на българите да работят в Европа без да са членове на ЕС (например ако се регистрират като сирийски бежанци със загубени паспорти), почти няма да има кой да се застъпи за нашето членство, защото останалите ползи, които населението вижда, са минимални!

От написаното до тук, човек може да си направи извода, че понеже сме малка нация, никой не ни бръсне за слива. Използваме каквото може да се използва от ЕС и толкова.
Това сигурно е вярно, но все пак реших да проверя какво е усещането на хората в големите европейски нации на тема "участваме ли ние в управлението на Европа или не участваме".
За репер да вземем България, където само 5% от населението смятат, че мнението им се зачита. Сигурно си мислите, че жителите на големите държави като Германия и Франция се чувстват ангажирани? Нищо подобно - само 11% (единадесет процента!) от германците посочват, че "people have important influence in decisions made at EU level". Великобритания - 14%. Франция - 16%. В 15 от 28-те члена на ЕС, този процент е *едноцифрен*, а средно за ЕС едва достига 11%!
Така цифрите потвърждават наблюдението ми, че ЕС се възприема от неговите граждани като източник на материални ползи, но като цяло населението му е алиенирано и не смята, че има каквото и да било влияние върху решенията, които се вземат от евробюрократите. И ето затова ЕС ще се разпадне до зона за безмитна търговия.
Формално нищо няма да се случи, но отделните държави ще започнат тихомълком да отсвирват европейските институции и неизбраните от никого "лидери" и да правят каквото си искат във всички други сфери, освен икономиката.

Какво може да се направи, ли?
Само и единствено едно - по-пряка демокрация в ЕС.
Преки избори за парламент без квоти (може на принципа на "Евровизия" с "12-те точки" или всеки друг принцип, който да не дава предимство на големите държави). Преки избори за Президент на ЕС (знаете ли, че има такъв? Кажете му името без да питате Гугъл).
Пряка отчетност на ЕК пред населението на Европа така, както националните правителства зависят от мненията на собствените си граждани.
Иначе да го прекръщаваме на "Европейски митнически съюз" и да се разотиваме кой откъде е... Но понеже пряка демокрация в ЕС няма да има (бюрокрацията няма сама да отреже клона, на който седи), изводът се налага от самосебе си.

...уточнете понятията