Отиди на страница:
| Оставих си го за вечерта, за пътя в метрото от "Младост" до "Лозенец". И, разбира се, изпуснах да слеза на "Сердика", така се увлякох. Както и да е, отдавна не бях чел нещо така истинско и красиво! Прибирам броя в архива, като ми стане някога терсене, ще го препрочитам. Благодаря, господин Донков! |
| Много мило, останах без дъх. След нашите баби и дядовци идва нашия ред да оставим спомени у внуците... |