Колекторската фирма си създава арбитражен съд, който правораздава в нейна полза. Това не го разбрах. Как така всеки у нас си създава съд, както му уйдисва? Обръща се към купен съд, вероятно. Колкото и да ми е неприятна като човек Мая, в случая е права. Страната, която бърза да си получи парите, е монополистът. В "обикновен" съд делата могат да паднат и по давност. Между другото, знае ли някой на какво основание двустранен договор се трансформира в тристранен без желанието на една от подписалите го страни? (изкупуването на дългове е точно това) Това да не са акции, които купуваш на борсата? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Шаман |
| Костинбродска досада . Няма да я огрее връщане на бял кон.. Ако Кулския направи поне едно добро нещо в БСП - то , поне това ,че я махна от ръководството на БСП. Сега Ангелчо Маин - репресиран.... , мъка . |
| ММ пак изпълнява поръчка. Правилата в съдопроизводството са едни и за държавните и за арбитражните съдилища. Проблемът е в ГПК, който позволява да те считат редовно призован чрез залепване на призовка на вратата ти. Две призовкарки правят протокол да това и ти докажи, че не е имало.Същото важи и за изпълнителните дела. Не е вярно, че може да те съдят в арбитраж, ако ти не си подписал договор за това - при спор да се обърнете не както е по закон, а към ТОЧНО ПОСОЧЕН арбитражен съд.В публичните договори на масовите доставчици няма такава арбитражна клауза. ММ като е много загрижена - да се занимае с ЧСИ-тата, ама там бият, и то не само през пръстите.К.Пенчев беше професионалист от висока класа, но като такъв е неудобен и сложиха мм.Да се занимае и с колекторските фирми - но и там пари много, та така , стрелба по гаргите. Всъщност тази статия леко повдига мъглата и показва, че с едни и същи закони извън правораздавателната система на държавата може да се работи бързо, евтино и в рамките на закона. |
хипер 08 Апр 2016 08:57 Мнения: 9 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Щеше да е добре, ако имаше поне едно вярно твърдение в поста ти. Важи и за заключението. Шаман, прехвърлянето на вземане е допустимо от римско време насам, нарича се цесия. Договорът е двустранен, но има действие за длъжника след уведомяването му (тънкостите и нюансите на това уведомяване няма да коментирам) от стария кредитор. До момента на уведомяването, макар и вземането да е прехвърлено, може да плати на стария кредитор, а след уведомяване - само на новия. На т.нар. колекторски фирми най-често се прехвърлят вземанията не изцяло, а само за събиране, като кредиторът не се сменя. |
| Е, най-сетне нормална статия. Толкова време се чудих какви са пък тия арбитражи, които правораздават без изразеното съгласие и на двете страни, та чак и без знанието на длъжника. |
| Че Манолова вдига само пушилка е ясно, нищо няма да се промени. Тя така действаше и като депутат - много лаене, полза никаква. Тъй като арбитражът възниква от волята на страните, всеки може да създаде арбитраж. В случая колекторската компания се обажда на няколко познати юристи, написват един устав, наемат един офис - и арбитражът е готов. Така че никога не бих препоръчал на потребител да се съгласи с арбитражна клауза, предложена му от доставчик, в която се посочва като кометентен някакъв филанкишийски арбитраж. ГПК не се прилага при разглеждането на арбитражни спорове, обратно на това, което е писал хипер, затова правилата за призоваването там не важат в арбитража. В действителност, за да заобиколят неудобството с липсата на арбитражното споразумение, т.нар. арбитражи правят едно твърде широко тълкуване на чл. 7, ал. 3 на Закона за международния търговски арбитраж, съгласно който "Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража." Така те изпращат призовка до страната, която не се явява, примерно защото не я е получила, след което арбитражът мотивира компетентността си с аргумента, че страната не е оспорила компетентността и постановява осъдително решение. Наистина подобно решение подлежи на отмяна от ВКС, но докато процедурата приключи на жертвата отдавна са ѝ създали достатъчно ядове със запори, надути такси за съдии изпълнители и т.н. Изводът е, че трябва да се прецизира въпросния чл. 7 от ЗМТА, а не да се забрани арбитража по стар ГЕРБерско-комунистически принцип, щом не можем да се справим с нещо, трябва да го забраним. |
| Какво, какво....? Правилно ли разбрах, че по този начин, дори при липса на изразено писмено съгласие от длъжника(арбитражна клауза), "арбитражът" пак действа??? |
| Много интересно, хората искат да се съдят по бявната процедура.. после пак ще ходят при Манолова, щото вместо 10 лева ще трябва да връщат 1010... Не знам защо всички искат бавна процедура.. всички искат да протакат, барем да им се размине и когато дългът от 10 лева стане 1000 - вой до небесата. И всички само това им е устата - не сме редовно призовани.. що? щото не приемат призовките. Крият се. Ами да се помисли и за частни призовкари.. за 100 лева на призоваване да видите как всеки призован веднага ще бъде намерен. После ще си и плати тия 100 лева.. с таксите като загуби делото и готово. Или пък - не сме знаели, че имаме дългове.. нищо, че на фактурата им всичко си е написано.. години наред. |
| Адмирирам Манолова, че повдигна завесата на частното правораздаване под формата на арбитражни съдилища.Прави впечатление, че писалите по-горе във форума само четат за арбитражните съдилища, но не са се сблъсквали с техните решения.От статията пък личи, че единственото предимство е, че те (а.с.)ще присъдят по-ниски разходи на длъжника, а не се казва истината - че ще бъдете със сигурност осъден! Направете си труда и се запознайте с арбитрите(съдиите) в тези съдилища, изградени не само от монополисти, но и от едри групировки.Голяма част от тях са адвокати, преподаватели в юридически факултети, както и хора без юридическо образование.Какъв е принципа на подбор на арбитрите е неясно.В официалната съдебна система съдиите минават през конкурси и професионализма им се следи от по-горната инстанция.В арбитража всеки арбитър, дори и не юрист, може да постанови решение ,от което недоволната страна може да се жалва само ако има процесуално нарушение във ВКС, ако няма такова некомпетентното решение не подлежи на никакъв контрол.Определението на Манолова за арбитражните съдилища е изключително вярно.Желая й да спечели битката, защото това е в интерес на всички граждани, рекетирани от безконтролни монополисти и недобросъвестни групировки.Смятам, че обществото трябва да я подкрепи, защото монополния бизнес си е създал начин да се обогатява безконтролно! |