Просто за сведение:
Отиди на страница:
Някой ще ми помогне ли? Помагам: ти пишеш, той пее. Ти си окат, той е слепец. Не можете да направите карето Омир, Милтън, Паниковски и Инкогнито. Влез в положението и на Милтън, де: "When I consider how my light is spent, Ere half my days in this dark world and wide, And that one talent which is death to hide Lodged with me useless, though my soul more bent To serve therewith my Maker, and present My true account, lest He returning chide; "Doth God exact day-labor, light denied?" I fondly ask. But Patience, to prevent That murmur, soon replies, "God doth not need Either man's work or His own gifts. Who best Bear His mild yoke, they serve Him best. His state Is kingly: thousands at His bidding speed, And post o'er land and ocean without rest; They also serve who only stand and wait. И на Паниковски - той пък не бил слепец и го пребили заради това, че и му счупили сините очила, с които си вадел хляба под егидата на някогашния местен стражар, по-късно музикален критик. Ами виновен си пред тях. Всички наопаки, ти на терсене. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Ще си нося вината, Дорис. Благодаря за помощта! Общото ми с Милтън е изгубеният рай, а с Омир - че и за мен се карат седем села, къде съм роден. С Паниковски само се познаваме бегло, когато му искахме милион на един.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
А сега се постарай да се пребориш за Paradise Regained и да бъдеш като Иисус за Милтън - идеалният човек-гражданин. Без бял роял, молим.  |
| Може да не е по темата,но Любен Дилов днес ме разби с това стихотворение във ФБ...толкова е красиво...вие ще разберете... 25 април · Двадцать первое. Ночь. Понедельник. Очертанья столицы во мгле. Сочинил же какой-то бездельник, Что бывает любовь на земле. И от лености или от скуки Все поверили, так и живут: Ждут свиданий, боятся разлуки И любовные песни поют. Но иным открывается тайна, И почиет на них тишина… Я на это наткнулась случайно И с тех пор все как будто больна. Анна Ахматова |
Даааа, било е време на славно съжителство и взаимопомощ! 139 години оттогава, не е дори исторически период, не е нищо в сравнение с Историята, но мекеретата успяха да забравят всичко това и се постараха да измислят нова история.  |
Любен Дилов днес ме разби с това стихотворение във ФБ...толкова е красиво...вие ще разберете... Ти не го ли знаеше?! Ето ти и едно мрачно-нощно от Блок: Александр Блок - стихи Ночь, улица, фонарь, аптека, Бессмысленный и тусклый свет. Живи еще хоть четверть века - Все будет так. Исхода нет. Умрешь - начнешь опять сначала И повторится все, как встарь: Ночь, ледяная рябь канала, Аптека, улица, фонарь. Това го имитирах на български - според своите обстоятелства. Стана по-дълго и нелошо, нали и аз имаХ аптека на кьоше, а и сега имам нощ, улица и фенери... Няма го в нета, мързи ме да го преписвам от книга. Пък и къде се бутам! Забравете. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Не ,не го знаех...има и друго: попадна ми пред очите в подходящо настроение.Нали знаеш ,стават понякога едни необясними съвпадения... А Блок...Валери С. понякога ,да не кажа често пише като него...обаче не е моето настроение,не мога да изпадна в такова състояние като Блок |
