Хората разбраха.. че демокрацията има хиляди глави и реално чиновновниците управляват. Проблемът е, че срещу чиновниците никой не може да се изправи - те винаги са ни чули ни видяли. Демокрацията е чудовище. Ще го разберете .. ама ще е късно. |
Трябват ни лидери - не политици. Политиците са просто посредници. Демокрацията обаче - унищожава лидерите. |
Избори не вършат работа. Все тая ще е. Трябва нещо друго, някакъв трус, "черен лебед" що ли... Но не знам какво. |
Може би мнозина ще попитат какво точно може да направи една опозиция, какво е по силите й? Не е много, но е достатъчно - може да огласява случаи на злоупотреби и корупция, да праща сигнали на прокуратурата; да формулира политически позиции; да критикува слабите места на властта, да застава зад справедливи каузи; митинг да свика дори всичко изброено(даже митингът) предполага участието на СМИ в качеството им на...СМИ. Щото може да се окаже, че опозицията редовно ги прави тези неща, ама ако няма кой да ги огласи и ние, а и представителят на СМИ г-н Божидаров оставаме ф неведение. Както гласи оня дзен коан: "Ако едно дърво падне ф гората и няма свидетел на това събитие, дали дървото издава някакъф звук?" |
S.O.S. за демокрацията Демокрацията не може без роби, още от древната гръцка робовладелска демокрация, възхвалявана пламенно от Платон и Аристотел. Това е основния проблем, който трябва да разреши една млада демократична държава - откъде да осигури роби за съществуването си, след като е приета в почетния и цивилизован клуб на робовладелците. И тъй като старите демокрации са се обзавели с огромни количества роби, благоденстват върху техния труд и си ги пазят със зъби, нокти, ядрени оръжия, самолетоносачи, самолети, ракети и финансови заеми, а нови незавладени роби се намират трудно, какво й остава на една млада и неукрепнала демокрация като българската? Правилно - да потърси роби в рамките на собственото си население, земя и природни ресурси. И тъй като членската вноска в клуба на робовладелците е доста висока - почти безплатен износ на квалифицирана работна ръка, българско злато, мед, цинк, дървесина, зърно и евтино обслужване на техни малоимотни граждани по курортите ни, какво му остава на новия местен робовладелски елит, освен да смъква по 3 кожи от останалите нещастници, които си мислят че думата "демокрация" идвала от "демос-кратос"? Само че местния демократичен елит не знае, че са го приели в цивилизования клуб на робовладелците не за да споделят приходите от експлоатацията на местните ресурси с него, а само временно, докато вземе толкова кредити, че не може да ги обслужва, след което ще му вземат и малкото останали местни роби, на чиято дива експлоатация се радва все още. Така че, дами и господа, спасението е в това спешно да се намерят нови роби извън България, за да спасим българската демокрация! Предлагайте какви да са - македонци, румънци, турци, сърби, гърци... Защото ако спешно не намерим роби, които да експлоатираме, ни очаква участта на робите в древна Гърция - да отдадат живота и силите си за благоденствието на демокрациите на другите. Въпросът е "или-или": или ще оцелеем като демокрация, или ще станем роби на другите демокрации - това е положението! | |
Редактирано: 11 пъти. Последна промяна от: Han |
ДИЯНчо - това псевдоним на Янка Янева ли е, защот се оказа, че само тя е цялата в бяло в българския поли(ов)тически живот!? Едва сега разбрах, защо примавера я прибра под крилото си - като единственото НЕЩО, което застрашава властта Му и вероятно презумцията, че само той е и може да бъде истински в оХпозиция Колкото до факта, че дупетатите са само средство за попълване на партийната касичка и понякога го "отнасят" или ги пускат дрънкат глупости за забавление на "льошия мат'риал", това никой не го оспорва! |
Трябва нещо друго, някакъв трус, "черен лебед" що ли... Но не знам какво. А, и Кралят на драконите може да свърши работа Някакво скарване със сигурност ще има около следващите парламентарни избори. Голямата новина всъщност от цялата работа е, че предсрочни не се задават. Още по-голямата е, че за предсрочни избори спря да се говори в момента, в който стана ясно, че ДПС не са готови за тях. Дали ДПС са готови или не за избори, ще разберем на предстоящите ... избори. Президентските. Това, което е сигурно, с точност до лебеди и дракони, е че ГЕРБ няма да съвместят предсрочни с президентски. И като така, за предсрочни ще се говори само след като минат президентските. Интересно е за какво ще бъдат използвани президентските. В момента са поставени две геостратегически задачи: контрол над мигрантския поток към Европейски съюз и сдържане на Русия. Първата задача е домашно от Брюксел. Втората - от Вашингтон. Решението на първата задача предполага коалиция ГЕРБ-БСП-+ДПС (в сянка), която е структурен инвариант на парламентарния съюз на ЕНП с ПЕС, подкрепен и от либерали, за противодействие на надигащия се национализъм, а и на европейската левица. Решението на втората задача предполага коалиция ГЕРБ-РБшизо-ДОСТ (в сянка), която е структурен инвариант на споделения интерес на САЩ и Турция от сдържане на Русия на Балканите и по Черно море (вкл. Украйна, вкл. Кавказ) и осигурява на френетичната русофобия необходимия и ресурс . Решението на първата задача се сблъсква с трудности, произтичащи от русофилската линия, доминираща все още в БСП и второ, от левия и курс, който прави колаборацията с ГЕРБ невъзможна (без лебеди и дракони, поне). Преодоляването им добавя бифуркационен драматизъм към предстоящия конгрес. Решението на втората задача се сблъсква с трудности, произтичащи от несподеляната от ГЕРБ склонност на РБ към социална конфронтация. Преодоляването и преминава през трансформация на РБ. Решаването и на първата и на втората задача, обаче, се сблъскват и с една обща трудност - нежеланието на ГЕРБ и особено на Борисов да се определи и да направи избор. Борисов обича заранта да се кланя на запад, по пладне да полегне, а по икиндия да прави метани на изток. Така слънцето все му грее гръбчето и не му свети в очите. Нощем си движи ... бизнеса. Ясно е, че на президентските избори ще си дадат сражение двете геостратегически алтернативи. ГЕРБ е в състояние да реши тази битка. Ако въобще участва в нея в този контекст. Има и вариант да извади кандидатура "ни в тия, ни в ония", с която да опита да отсрочи радикалния избор. За пълнота следва да отбележим и националистическия фактор. Самостоятелно той (още) няма шансове. Колаборацията му с едната или другата тенденция, макар и в различна степен заради различните причини, е затруднена. По начало съюзът от формат ЕНП-ПЕС е насочен срещу националистите, за възпирането им в ЕС. От другата страна, участието на националисти в схеми, обслужващи или дори разчитащи на засилващото се с цел сдържане на Русия влияние на Турция, е още по-трудно. Макар и свръх опростено, европейската задача да спрем мигрантите, но ако може - без Турция, е трудна без Русия, а американската - да спрем Русия, със или без ЕС на своя страна - е трудна без Турция. Оттук и естеството на геополитическите задачки. Когато Русия и Турция се заобичаха преди време, това хвърли в тежък потрес мнозина от заинтересованите тук. След разрива те си поплюха в пазвите и взеха да планират как да използват двете (регионални) свръхсили в свой интерес. Това е контекстът, в който и българската държава, и българските управляващи, и българската опозиция ще оперират в средносрочен план. Железните външни условия. А пък местните флуктуации и бифуркации зависят от техните параметри. |