Подобни пропагандни изображения са често срещани сред християнските владетели, те засвидетелстват получаването на властта на владетеля пряко от бога и така намекват на поданиците си за неоспоримостта на земната власт

А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча.
(Даниил, 11:1)

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
(Лука, 1:19)

А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
(Лука, 1:26-32)

И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.
(Откровение, 12:7-9)

Неоспоримите исторически сведения ни налагат само три възможни обяснения. Първата възможност е умиращият в страшни мъки император Галерий да е бил подведен да подпише Едикта за търпимостта или да го е подписал с надеждата за излекуване. Втората възможност е заговор на християни в императорското обкръжение, които са подправили императорският подпис

Свързани текстове първите две части на текста). Навързвайки податките, направихме вече извод, че този обряд само привидно е израз на смирение и молба за прошка; по-дълбокият му смисъл е, че така целуващият засвидетелства притежаването на обдарения с целувката (Йоан 13:9).

6. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7. Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.*
9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12. А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.