Ценко Барев е живата памет на нашето задгранично дисидентство и на българския преход. През централата му в Париж са преминали почти всички истински патриоти и борци за нова България, както и множество псевдодисиденти и “пътници” на ДС. Девизът на Барев обаче винаги е бил: ”Никога не казвай нищо лошо за свой сънародник, особено пред чужденци!” От много време не дава интервюта за българската преса, защото счита, че раздухването на страсти е вредно за политическия живот както вътре в страната, така и извън нея. Иначе, като спазва статуквото за конфиденциалност, е готов да води срещи с всякакви хора в кантората си на столичната улица “Хр. Белчев”. Специално за “Над 55” той отдели от ценното си време и сподели прелюбопитни свои спомени.

Ценко Барев е личност, съдена както от цар Борис, така и от комунистите. През 1941-ва е осъден на 15 години затвор по ЗЗД и лежи в Софийския затвор в килия, съседна на тези на Вапцаров и ген. Заимов. Освободен е ден преди Девети септември 44-та. Става секретар на Комитета по култура и информация, но попада в черния списък на Компартията по линия на земеделските си пристрастия. Бяга в Гърция, където преминава през редица затвори и лагери чак до 48-а. Оттам - в Париж, където започва работа в Българския национален комитет “Свободна и независима България” начело с Г.М. Димитров и издава органа на комитета - сп. “Освобождение”. Участва в редица международни организации като член и наблюдател - ПАСЕ, Парламентарна асамблея на НАТО и т.н. През 73-та основава Българското освободително движение със седалище в Париж. В България се връща официално през 1991 г. и е избран за съюзен секретар на БЗНС-единен. И до днес вярва, че обединението между враждуващите земеделци е възможно.
Според Барев нито Желю, нито Блага Димитрова са били някога дисиденти. “Това е гавра!” - казва той, и двамата са били галеници на соцреализма. Особено неприятен случай помни ветеранът с Блага Димитрова. В България пристигнали журналисти от Франция.
Блага така се престарала да намери свалячи на френска журналистка от “Фигаро”, които се опитали да я напият, за да се гаврят с нея, че дамата се обърнала към посланика на Франция у нас
Според Барев към две от грешките на социализма - македонският въпрос и възродителният процес, новите властници прибавили и трета - връщането на царя. Не Бриго Аспарухов, а пръв Чавдар Кюранов посетил Барев в Париж. Взел да разправя как се бил “борил” срещу Живков, че бил преследван, че в България се живее тежко и т.н. Сондирал мнение дали вариантът комунистите да върнат царя е “изгоден” за България. Барев познавал отблизо съпругата на Кюранов - Искра Панова, и се отнесъл любезно, но все пак попитал Кюранов “като дисидент ли е живял в Женева”! Риторичен въпрос.
Освен антимонархизма на Барев, подплатен със становището му за националните катастрофи като “царско дело”, дисидентът-ветеран имал доста информация за царската особа Симеон - от Испания и от други места, и тази сводка не била много розова. Самият Симеон многократно отправял покани за среща с Барев, но той тактично отказвал. И до ден-днешен двамата не се познават лично и никога не са водили разговор. Един ден обаче царски съветник посетил Барев в кантората му в Париж. Още с влизането паднал на колене, целунал пода и патетично произнесъл думите: “Щастлив съм да целуна тази българска светиня, това хранилище на българщината!.. ”Всички присъстващи се изумили от клоунското поведение, а самият Барев отвърнал достойно: ”Моля ви, изправете се и да не правим циркове!”
Барев ставал свидетел на куп други срамотии на нашенци, поканени на международен форум.
Вержиния Велчева пристигнала в Париж, обута с обувки за 500 долара
В тях се били вторачили дори най-елитните дами на приема, защото недоумявали как така пратеничката на бедна България е с най-скъпите обувки в салона? Синдикалният лидер Константин Тренчев пък се явил с червена пелерина до земята, като “фра дяволо” на официален прием, сякаш бил принц, току-що излязъл от операта. За Косето Мишев, Петко Симеонов и сие, както и за други “автори” на подобни смехории, свидетелстващи за липсата на каквито и да е познания по етикет на общуване на високо ниво, ветеранът на дисидентството може да напише книга.
Близката му съратничка Маргарита Хофер - българка, омъжена за световноизвестния историк - швейцарецът Валтер Хофер, се потресла от факта, че Соломон Паси пристигнал да подпише Конституцията по къси панталони и с раница на гърба. Бил запъхтян като хлапе след излет и нямал химикалка, та дамата му услужила. Тя още пазела историческото писало, което, уви, й навява само тъжни мисли за българския характер, който тя самата с упорито достойнство отстоявала десетилетия в чужбина. Но особено потресаващ за Барев бил друг един случай с Монката Паси. Когато последният, запленен от атлантическата си идея, се провикнал на висок глас пред публика: ”Ако се наложи, майната му на източноправославието!” В този момент Барев, който има десетки публикации за това как църквата ни успява да съхрани българщината в най-страшните години на робството и турското мракобесие, само зяпнал с уста от изумление пред безграничието на българското дупедавство.
Според г-жа Хофер в Швейцария направил грозно впечатление тридневният полет на Надежда Михайлова с германския външен министър Клаус Кинкел
Във вестниците се появили шеговити коментари като “любов във въздуха” и тем подобни. “Това, естествено, би наранило достойнството на всяка българска жена, която живее заобиколена от чужденци” - казва тя и прави извода, че хубавото Наде даже не се сетило за обществения отзвук от действията си. Изобщо не й хрумнало, че може да измисли хитър номер да продължи любовната си авантюра, като преди това поне да заблуди журналистите.
Заради липсата на всякакъв такт и етикет в обкръжението на световния елит нашенските нови политици до такава степен разочаровали Ценко Барев, че той с усмивка казва: ”Аз, антикомунистът, взех все по-често да се сещам за Живков!” Всъщност мнозина пост фактум осъзнаха, че Тато - каквито и грешки да е правил, вероятно много пъти е бил заблуждаван именно от такова тесто хора - знаменосците и бояджиите на всички времена, взети от улицата. Хора без качества, но със солидни връзки сред себеподобните си. Защото, въпреки всичко, Живков успяваше да запази българските интереси и да отстоява позиции. Според Барев атаките към нашия АЕЦ напр. тръгнали доста отдавна - още през 80-те, и то от Франция. Ето защо Кукувското предаване за атомен взрив от Козлодуй хвърлило в ужас обществеността на цяла Европа. Нашенски престарал се “патриот” малоумник взел, че изнесъл от страната видеозапис от телевизионното предаване и го дал за излъчване в чужбина.
Ценко Барев е на 88. Въпреки годините изглежда превъзходно, в добро физическо здраве и хармоничен дух. Има жива памет и говори уравновесено. Може би, ако излезе книга със спомените му, мнозина публични личности ще трябва да заровят глави в пясъка.

Еми МАРИЯНСКА