...из пресата: Is Putin's Russia Fascist? - обосновани ли са аналогиите?
Отиди на страница:
| A growing number of Russian analysts, in Russia and abroad, have taken to calling Vladimir Putin's regime "fascist." And they don't use the term casually or as a form of opprobrium. They mean that Putin's Russia genuinely resembles Mussolini's Italy or Hitler's Germany. One of the most recent examples was Mikhail Iampolski. According to the Russian-born NYU professor, "the appeal of quasi-fascist discourse was predictable" as the Russian economy tanked. Moscow rejects "[a]nything that could be seen as a sign of weakness or femininity," including liberalism and homosexuality, and then projects these qualities onto the enemy. Consequently, "Ukrainians are systematically accused of fascism, while Russian fascism is displaced by a false idealization of one's own image." In March, Moscow commentator Yevgeni Ikhlov charged Putin with introducing a "left fascism" that, while "anti-market and quasi-collectivist," is "fascism because it is a form of a militant and most primitive philistinism." In January 2015, Andrei Zubov, fired from the Moscow State Institute of International Relations for opposing Putin's Ukraine policies, argued that Russia's President was building "a corporate state of a fascist type packaged in Soviet ideology, the ideology of Stalinism," resulting in a Russia that closely resembles Italian fascism with its "nationalism and union with the church." Moscow-based analyst Aleksei Shiropaiev claimed that Russia was moving toward fascism "at a galloping pace." Russian fascism "has become a FACT," "mass Russian consciousness remains absolutely imperialist and chauvinist," and most Russians have "ACCEPTED fascization and are ready to agree to even massive political repressions." But are the analysts right? The evidence is compelling. Fascist regimes have charismatic dictators with hyper-masculine personality cults. These regimes generally evince a hyper-nationalist ethos, a cult of violence, mass mobilization of youth, high levels of repression, powerful propaganda machines, and imperialist projects. Fascist regimes are hugely popular—usually because the charismatic leader appeals to broad sectors of the population. Putin and his Russia fit the bill perfectly. In calling Putin's Russia fascist, Russian critics have proven to be far bolder than their non-Russian counterparts in the West, who remain wary about the F-word. Some Westerners genuinely believe that Putin's brand of dictatorship differs from past fascist regimes. They often locate the differences in the historical conditions that gave rise to Hitler, Mussolini, and Putin, and not in the actual characteristics of their regimes. But doing so confuses the origins of similar things with their essential features. No one would say that America is not democratic because the origins of American democracy lay in revolution and not, as with Britain, in historical evolution. But many Westerners fear the implications of calling a spade a spade. If Putin's Russia is fascist, then it is comparable to Hitler's Germany and Mussolini's Italy and, thus, certifiably evil. And that means that calls for understanding Putin amount to calls for understanding evil. So it's better to pretend that Russia isn't fascist. Hence the popularity of abstruse designations like managed democracy and sovereign democracy or terms—such as Putinism—that only state the obvious. If the past is any guide to the future, Western skittishness about the F-word will evaporate. In the 1980s, Russian critics of the USSR described it as totalitarian, even as Western scholars shunned a term that had been vilified as anti-Communist. Western analysts feared its critical implications at a time of détente and preferred anodyne terms like authoritarian or non-democratic. Once Russians showed them that totalitarian was an accurate, and politically correct, designation for the Soviet regime, some Westerners got on the bandwagon. Those who did realized that the USSR's transition from totalitarianism to democracy was going to be far more difficult than a transition from authoritarianism to democracy. Unfortunately, the epiphany came too late to affect policies formulated in the end of history euphoria of the early 1990s. A similar conceptual change is likely to take place with fascism. As the chorus of Russian voices using the F-word grows, Western policymakers who insist that we should listen to Putin and understand his point of view will have no choice but to listen to and understand his critics. Calling Putin's system fascist will mark a conceptual breakthrough in Western attitudes—and perhaps policies—toward Russia. Viewing his state as evil does not necessitate rattling sabers. Soft power and diplomacy will remain no less important than hard power. But the conceptual shift would recognize that Putin and his regime are the problem, and that the problem will go away only when he and his regime go away. In a word, there are no quick fixes to the Putin problem. The West is in for a long, hard slog involving economic and military support for Ukraine and its neighbors, the containment of Russian imperialism, and support for anti-fascist elements within Russia. The good news is that, now as then, democracy will win. Alexander J. Motyl is a professor of political science at Rutgers University-Newark, specializing on Ukraine, Russia, and the former USSR. Натисни тук |
| Tabarouette! По метода, предлаган от автора на статията, в Квебек едно време са се появили нови "люти" думички. Т.е. нищо ново под слънцето. |
Is Putin's Russia Fascist?  http://www.segabg.com/replies.php?id=265263&v=6166736#id_6166736 |
За съжаление, приликите и аналогиите са толкова много, че ми е тъжно за руснаците. Стига, бре. А за руската култура как ти е? |
Is Putin's Russia Fascist? Знам ли, туй фашизмът не ще да е от мойто време... Ама туй което бая ви Захария може да рече със сигурност, е че Русия винаги е била срещу българщината и българската държавност. КАК РУСИЯ ПОГЪЛНА ПОЛША, ФИНЛАНДИЯ И КРИМ И БЕШЕ ПОСТАВЕНО ПОД ВЪПРОС СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ? ЕДНО НЕПОЗНАТО ПРОУЧВАНЕ НА В. „СВОБОДА“ ПРЕЗ 1893 Г. За известният руски дипломат, историк и публицист Сергей Спиридонович Татищев (1846-1906), като че ли се избягва да се пише. През възходящата си дипломатическа кариера той е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон. Същевременно той е и плодовит руски историк и високо ценен публицист. С. С. Татищев сътрудничи на „Новое Время“ и „Русском Вестнике“ като голяма част от неговото творчество и дейност са свързани с България и българите. За нас българите най-голям интерес представлява книгата му „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.). Любопитното в случая е че руските, а и нашите историци избягват да я ползват в своите изследвания, а и да си спомнят за нейното съществуване. Тя е резултат на настроенията в най-реакционната антибългарска част от руското общество и в нея се излагат плановете му по отношение на бъдещето на Отечеството ни и земите ни след развихрилата се криза в българо-руските отношения след 1885 г. Тя е същевременно и отговор на твърдата антируска политика на Стамболовото правителство. Тази изключително важна за нас българите книга и до ден днешен не е позната и не е издавана в България, а тя заслужава да бъде прочетена. В нея няма да се срещнете със сълзливата руска обич към страната и народа ни, а с най-искрената и цинична омраза на най-висшето руско общество. В потвърждение на думите ми ще цитирам откъс от тази книга - „След като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението на народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна“ България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.“ (с. 503) По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока“, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка срещу великата Русия“. Но явно тази омраза не е насочена към все още непризнатия българския княз Фердинанд Сакскобургготски, тъй като само 4 години по-късно този руски дипломат и историк ще договори с княза свалянето на Ст. Стамболов. Но интересът на Татищев към Балканите и специално към българските земи продължава и по-късно. През 1897 г. в „Новое время“ той публикува статията си „По Востоку“, написана след обиколката му в балканските държави след Гръцко-турската война. Вероятно след отварянето напълно на архивите на руското Министерство на външните работи и на Азиатския департамент ще станат известни все още забулените в информационна мъгла горчиви истини за нас българите, а вероятно и за зловещата роля на Кобургготския натрапник на българския престол и по организирането на убийството на Стамболов, отворило пътя за възстановяването на руско-българските дипломатически отношения. До известна степен може да се каже, че българският отговор на Татищев и на тези реакционни руски среди, чийто представител е той, е публикуваната през 1892 г. във в. „Свобода“, а по-късно и в отделна книга документация на Окупационния фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. Документите тогава са публикувани на оригиналния им език – руския - и са от архива на Руското консулство в Русе. Те се предхождат от едно пространно и аналитично въведение от редактора на вестника Димитър Петков, в което блестящият публицист, държавник и политик разкрива руската агресивна политика спрямо България. Само няколко месеца по-късно, като продължение на тези разкрития, отново въз основа на руски документи и изследванията на руските професори – Соловьов, професор по история в Петербургския университет, Ф. Мартенс, професор по международното право, също в Петербургския университет и френския изследовател Comte de Garden на страниците на в. „Свобода“ и в отделна брошура е отпечатана книгата „Още няколко думи по изменението на Конституцията и грабителската политика на Русия“. Възможната богата по онова време документална база представляват публикуваните руски тайни документи в поредицата „Сборник Русскаго Императорскаго Историческаго Общества“, „Собранiе договоров и конвенцiи“ и мн. др. Авторът на това изследване остава анонимен и не е посочен, както в книгата, така и в известните ми и достъпни библиографии. Но ако се направи анализ по възможните и набиващи се на очи съвпадения и белези може да се допусне, с много условности, че този труд в много отношения представлява един ранен първообраз на капиталния труд на д-р Петър Гудев „Историята на Източния въпрос преди освобождението на България“ (1908 г.). Отново искам да подчертая, че това предположение може да бъде потвърдено или отхвърлено само след едно сериозно проучване, което е въпрос на бъдещето. Темата на тази книга е изключително важна и от днешно гледище, а не само от исторически интерес. Най-важният въпрос от българска гледна точка е необходимостта от промяната в Търновската конституция при управлението на Стефан Стамболов, в един момент когато все още българският княз е непризнат нито от Русия, нито от Турция, а и от Великите сили, подписали Берлинския договор. Но на този въпрос авторът се спира в завършващата част на книгата. Особено интересни са паралелите, които прави анонимния автор с руската агресивна политика към народите и държавите, с които граничи голямата северна империя. Само след един бегъл поглед върху географските и исторически карти и по всичките белези, които я характеризират, тази агресивна политика може да бъде определена като продължителна пълзяща колонизация. Показан е по най-убедителен начин целият механизъм за завладяването на Полша, Финландия, Кримския полуостров и Дунавските княжества. Заграбването на тези територии е свързано с действията на Руската империя чрез подкупи, интриги и манипулации, разчитайки и на временни съюзници, както например при овладяването на държавното управление чрез марионетни владетели, промени в конституциите им, последвано и от присъединение – за заграбването на Полша Русия разчита силно на Прусия, докато в борбата срещу Швеция за заграбването на Финландия се договаря с Англия. По същия начин се разиграва и заграбването на Крим от Турската империя, като се използват марионетни татарски предводители. Същата схема е приложена и за Дунавските княжества, а и в плановете и за завладяването на България при свалянето на княз Александър Батенберг и заменянето му с Мингрелския княз. Авторът, въз основа на публикуваната в Русия богата изворова база проследява руските амбиции към територията и населението на току-що възкръсналата българска държава, като се създава сериозна руска опозиция в страната чрез всякакви прийоми и се правят сериозни внушения сред народа за освободителната руска мисия и се разработват и до днес неувяхналите митове за „дядо Иван“, за „по-големия брат“, за „славянското и православното единство“ и т.н.т. Запознаването с текста на тази книга най-ясно ще покаже смисъла на понятието „рубладжия“, познато и спрягано и до ден днешен. Макар и написана преди повече от 120 години тази книга дава отговори на много въпроси, на които не винаги можем, а не винаги смеем да си отговорим. На много от тези въпроси даде отговор през 1935 г. публикуването на документалния сборник „Авантюрите на руския царизъм“ след даденото разрешение на Георги Димитров и Васил Коларов от съветския Наркоминдел да се прегледат и публикуват документи от руските царски архиви. Издирването и подготвянето на документалния сборник за печат е извършено от бъдещият професор по история Петър Георгиев, името на когото е отбелязано като П. Павлович. След излизането от печат на „Авантюрите“ твърденията на автора на „Още няколко думи по изменението на Конституцията и грабителската политика на Русия“ бяха потвърдени по най-категоричен начин. Независимо от начина на изложението и ограничената документална база силата на тази преследваща политически цели книга през 1893 г. е не само във внушенията и паралелите, които прави, но и със сериозната документална, руска по произход база, на която е стъпил анонимния стамболовист. Цочо В. Билярски 30.03.2016 http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=795%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Захария |
| За сьжаление носейки куфарите и надувайки дюшеците плажните на руснаците ми е мьчно ща тях... Преди ми плащаха 33 % повече за обслужването отколкото миналата година... Финландия такава дьржава нямаше. Това бяха роби на шведите. Полша беше агресивна шояхтсуа дьржава и Русия я укроти. Бьлгария Русия я спаси когато турците вече почти ни бяха изклали с английска помощ. |
А за руската култура как ти е? Ми как да е - както преди. Имам една камара книги на руски в библиотеката (научна фантастика, приключенски - от времето, когато беше по-лесно да си намериш нещо такова по руските книжарници), Димитрий Биленкин... Лунна Дъга... Кулички на Висоцки ми е букмаркнато, израстнал съм с Беляев и Повест за Истинския Човек... Бялото Слънце, Кавказка Пленница, Диамантената Ръка... Песня про зайцев... Такива дребни работи. Виж, Ролдугин не съм го слушал, а май е трябвало!  |
| Захари Стоянов беше предателя който продаде на турците Бенковски и другарите си. Така Захари си спаси кожата служейки на Султана. |
Majorov 14 Апр 2016 15:41 За сьжаление носейки куфарите и надувайки дюшеците плажните на руснаците ми е мьчно ща тях... Преди ми плащаха 33 % повече за обслужването отколкото миналата година... Финландия такава дьржава нямаше. Това бяха роби на шведите. Полша беше агресивна шояхтсуа дьржава и Русия я укроти. Бьлгария Русия я спаси когато турците вече почти ни бяха изклали с английска помощ. Majorov 14 Апр 2016 15:45 Захари Стоянов беше предателя който продаде на турците Бенковски и другарите си. Така Захари си спаси кожата служейки на Султана. Чудно ми е, писането на откровено антибългарски лъжи (при това адски неграмотно!), уникални по своята наглост и дебелащина, но обслужващи руската пропаганда, носи ли духовно удовлетворение на автора или само материално такова. Чудя се също дали все пак подобно изкривяване на българската история, целящо неприкрито да унижи България, не е ли наказуемо от закона? Нека кажат юристите. И дори да не е, дали все пак не нарушава елементарни морални норми, които правилата във форума би трябвало да защитават. Една от десетте божи заповеди, ако се не лъжа, беше "Не лъжесвидетелствувай против ближния си." | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mothership |
Чудя се също дали все пак подобно изкривяване на бългрската история, целящо неприкрито да унижи България, не е ли наказуемо от закона? Аз не видях никакво особено изкривяване... еле пък "целящо неприкрито да унижи България", та да се стига да престорено емоционално търкаляне по пода в изстъпление на призив за законово наказване. Факт е, че Русия ни освобождава от Турско робство. Факт е, че Великобритания не иска Русия да ни освободи от Турско робство. Факт е, че Великобритания омаловажава кланетата на Априлското въстание и активно въоръжава Турция, ясно съзнавайки, че с модерното и оръжие ще бъдат избивани славянски, православни българи. |
mothership 14 Апр 2016 16:06 И дори да не е, дали все пак не нарушава елементарни морални норми, които правилата във форума би трябвало да защитават. Една от десетте божи заповеди, ако се не лъжа, беше "Не лъжесвидетелствувай против ближния си." "А дали е така кой, кой ще ми каже?" пееше едно време Васко Кеца. Темата започва с лъжесвидетелстване, но, видите ли, Майоровият коментар за шляхтата в ПОЛША е принизяване на БЪЛГАРСКАТА история. То си е речено, де го чукаш, де се пука!  |
Една от десетте божи заповеди, ако се не лъжа, беше "Не лъжесвидетелствувай против ближния си." Турците ли са ти ближни? |
| Форумните путинофили пламенно защитават тези като: - Турците, поляците, финландците и пр. не влизат в библейската категория "ближни", тоест, не са хора; - Финландия не е държава; - Полша е била "укротена", т.е. унищожена от Русия и това е правилно и оправдано. С което не само недвусмислено отговарят на въпроса в заглавието на темата, но и доказват духовната близост между фашизма, нацизма и скъпият на сърцето им болшевизъм. Също и разкриват квазифашистката същност на путиновия режим. И своята собствена. А истеричните им вопли и обвиненията срещу инакомислещите във "фашизъм" пък за сетен път потвърждават, че крадецът вика най-силно "Дръжте крадеца!" | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mothership |
- Финландия не е държава; -Украйна не е държава (даже взеха на въоръжение "Държава 404", изкован по руските тролски фабрики термин) -Прибалтийските страни не са държави. |
| Да съпоставяш личностите на Хитлер и Путин е едно, но да сравняваш хитлеристка Германия с днешна Русия е съвсем друго. Според мен аналогиите са необосновани. Из пресата: America today parallels Nazi Germany The resemblance of America, today, parallels that of NAZI Germany in almost every way https://www.intellihub.com/america-today-parallels-nazi-germany/  Антируската пропаганда просто копира антиамериканската. |
Според мен аналогиите са необосновани. Е, то според някои Земята си е плоска. А според една наша съфорумка, примерно, ние ката ден си се прескачаме с извънземните... Фактите обаче говорят друго. |
| В тази своя лекция проф. Андрей Зубов дава доста отговори. Е, малко е дългичка, определено не е за писатели от Чукотка... http://www.novayagazeta.ru/comments/72666.html |