Добави мнение Мнения:6
 |
| Аз пък се сещам за - Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя. Думите, и другите изразни средства могат да бъдат оръжие - даже по-силни. Те могат да бъдат оръжие за масово поразяване. И докато за физическа саморазправа има - наказания и затвор даже. То за такива думи - не. Всички забравят, че свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другите. Ако един оплюва хората даже това да е с хубави картинки или думи.. това пак е плюене. Не е изкуство. Шамар може да се нанесе не само физически. Всъщност другите шамари - например словесните, са много по-лоши и убийствени. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mick |
.| Тръгнала от божи рай към земята чудна двойка: Разум, който всичко знай, с Правда, праведна девойка. Бог поръчал им на път: "Вий при хората идете - стига вече да грешат, ум и правда ги учете." - Накъде ли! - "Път е нам през града и щем намери да ни слушат много там сиромаси и болери." Но сред пътя в нощен мрак върху тях стражар наскочил, за ръцете - и юнак с пръст полето им посочил... "Де щем...?" - Правдичке, не знам! "То се, Разумчо, видяло..." - Леле, боже! - Тука-там, в село слънце ги огряло. "Бог - добро!" - "Добро ви дал!" И прииждат хора прости: сума свят се насъбрал да послуша млади гости. Иде попа: "Дръжте!" - Беж... "Дръжте, братя християни, тез поганци!" - И поглеж, грабват сопи вси събрани. Бежанците с викове дън-горите огласили; наизлезли зверове и от хора ги спасили... П.К. Яворов |
Добави мнение Мнения:6