СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
Отиди на страница:
| Намерили черепа на Бенковски в селска черква ***  Oзверените башибозуци, черкези, татари и арнаути след разгрома на четите и дружините на въстаниците са режели главите на техните предводители, забивали са ги на кол и са ги разнасяли, за да всяват страх сред раята. Това се е случило със Стоил и Таньо войвода, с поп Харитон и с други и по тази причина за съжаление не се знае къде са техните гробове и тленни останки. Интересното е, че след толкова години има вероятност да са запазени останки на основния водач на Априлското въстание, чиято отрязана глава също е разнасяна на показ. Според новопоявили се данни черепът на Бенковски е намерен в с. Голяма Желязна, далече от лобното му място в Тетевенския Балкан.  Както е известно, Георги Бенковски, с истинско име Гаврил Груев Хлътев, е основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг, и като цяло. Сам той казва малко преди погрома на въстанието и своята смърт: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек... В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската освободителна война. В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Бенковски се връща в Букурещ, където взема дейно участие в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в периода 11-12 ноември – 25 декември 1875 г. и взел решение за въстание в България през пролетта на 1876 г. http://www.168chasa.bg/article/5447874 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| С риск да бъда заклеймен, ще изложа едно еретично мнение. Когато водиш хората на смърт НЯМАШ ПРАВО да ги изоставиш и да се спасяваш пръв. (А когато цитирате Бенковски по Захари "отворих рана на тирана" продължете "а сега Русия да заповяда". То само това да е...) |
Когато водиш хората на смърт НЯМАШ ПРАВСъжалявамО да ги изоставиш и да се спасяваш пръв. И аз съжалявам, но не съм съгласен. Не са ги водили към смърт, а към Освобождение. Това не могат да раберат такива като тебе - Освобождението! Има си цена. |
В помощ на въстаниците в страната преминават на 16 май от Румъния четата на Т. СТОЯНОВ, на 17 май - четата на ХРИСТО БОТЕВ. 140 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ХРИСТО БОТЕВ И БОТЕВАТА ЧЕТА  СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ /Един Филм на проф. Н. Корабов/ http://www.youtube.com/watch?v=v2c--Ir1KNc |
| 2 юни отмина. Търсих, търсих някаква подходяща тема за днешния ден на почит... Няма. Търсих подходящо мнение, към което да се залепя - горното бе единственото. Жалко! Христо Ботев и всички паднали в борбата за свободата на България не заслужават това мълчание. Но пък вероятно и мълчаливците не заслужават свободата, за коята загинаха Ботевите четници и хилядите преди него и след него. Както винаги на този ден, в 12:00 завиха сирените. Минувачите застинаха на място. Повечето. Колите спряха. Някои си направиха труда да излязат и да се изправят. В същото време чесъните и бакшишите, както е прието да ги наричаме, не пропуснаха да се възползват от спряното движение, за да изпреварят балъците. Не прочетох някой министър да е изкарал чиновниците си на двора в минутата на мълчание. Нито пък Народното събрание го стори. Къде беше Бойко Борисов в 12:00? А Росен Плевнелиев? Може да са били на някакво официално честване, но щом никой сайт не ме осведоми за тяхнотоприсъствие, значи, че или не са били никъде, или пък честването на 2 юни не е заслужило вниманието на информационните агенции. И в двата случая е лошо. Та се сетих за препинателните знаци след думата "Народе", написана от Левски, сетих се за репликата на Ботев "И аз съм тръгнал тоз народ да освобождавам!", произнесена с просълзени очи, когато плаща на овчаря за недоопеченото агне... Сетих се и за един стих на Петко Р. Славейков. Нейсе! - и тази дума е казана по знаменателен повод... Слава на героите, загинали за българската свобода! |
| Поклон пред тези истински българи! Не са се свили овчедушно пред поробителя, не са очаквали друг да им свърши работата, а са жертвали себе си. Да ни простят, ако могат (героите са великодушни) за това, в което сме се превърнали. |
| Абе, знае ли някой от "поверената територийка" КАКВО се е случило на 20.04.1876 г.в ТАЗИ територийка? КОЙ СИ ТИ, ОТКЪДЕ ИДВАШ И НАКЪДЕ ОТИВАШ? .  Имам да я питам, питам и разпитвам, кой уши байрака? Кой уши байрака, кой му тури знака смърт или свобода? |
| Вечна слава! да учим децата, за знаят и да помнят. Да не позволяваме да им промият мозъците тотално. Защо вестникът няма тема за това, и се налага форумци дя я пущат? Къде е историческата памет? Предците ни са се готвили, и са чакали този ден, и са дали своя принос за нашата свобода. Не е редно да няма голям материал във вестника за това. |
| John Butler Trio - The Making of April Uprising https://youtu.be/vBU4Beo2u68 През август 2008 г. австралийската продуцентска къща "Артемис интернешънъл" се свърза с нас с молба да открием в България живи потомци на емигранта Никола Радомиров. Той заминал през 1906 г. в Египет, а оттам - през 1947 г. - за Австралия. Малкото, което разкри тогава водещата проучването - Диана Пепър, бе, че един от многото правнуци на Радомиров е известен австралийски рок музикант, който след дълго пресяване на 28 известни австралийци е предложен за главен герой на един от шест документални филма. Според правилата на поредицата предварителното проучване се пази в пълна тайна от героя. Целта е, ако екипът изследователи успее да открие нещо, звездата да тръгне от дома си и да се върне до корените си в България. Малкото, което се знаеше в началото, е, че Никола - прадядото на музиканта, роден в Копривщица през 1896 г., е заминал с брат си Панчо. В България останали 6-те им сестри. Панчо починал млад, но Никола продължил да поддържа връзка с българските роднини и след като през 40-те г. се преместил в Австралия. В началото на 70-те г. даже се върнал след близо 65 г. за кратко в родината заедно с гръцката си съпруга Мариета. Тогава гостувал на част от роднините си в София и Копривщица, разменяли си писма и снимки, но след смъртта му през 1983 г. връзката прекъснала. Двете му дъщери - Олга и Филипа, запазили десетки фотоси и документи от българското му минало. Сред тях - и кръщелното му свидетелство от копривщенската църква "Св. Богородица", снимки на майка му и баща му - Филипа Попова и Рале Радомиров, имена на роднини, с които родителите им се срещали, когато гостували в България. Част от документите и записките бяха на български. Екипът в Австралия не можеше да ги разчете. Заедно с десетките запазени писма и снимки, те помогнаха за разплитане на истината стъпка по стъпка. Първия, когото намираме в София, е Юрий Костов. Той се оказва внук на една от сестрите на емигранта Никола - Райна. Юрий пази спомени и снимки от гостуването на австралийските роднини в България и куп писма, пращани до майка му от Пърт през годините. Споделя, че един от най-информираните за родовата история е 85-годишният Борис Будинов от София, чийто баща Петър, макар и от друг клон на Радомировия род, приживе събирал, а след смъртта си оставил, цели томове записки и чертежи за всички разклонения на рода. След като наследил дебелите свитъци от баща си, Будинов-син съставил родословно дърво, дълго близо метър, което се връща 8 поколения назад То започва през 1795 г., когато основоположникът на рода - Рад, се преселва от Радомир в Копривщица. Месеци по-късно, когато пристигна в София, Джон Бътлър, който е осмото поколение от 213 годишния род Радомирови, откри в чертежа своето име и нанесе до него имената на съпругата си и двете си деца. После получи копие, което отнесе в Австралия и ще попълва оттук насетне. Чудото на намирането обаче нямаше да бъде възможно без всеотдайната помощ на музейните експерти от Копривщица. По молба на "24 часа" седмици наред Искра Шипева, Катя Мрънкова и Елена Желязкова от дирекция "Музеи" в подбалканското градче издирваха в документите, останали в общинските и музейните архиви, къде стигат разклоненията на Радомировия род. Те не само успяха да издирят десетки живи потомци, но разкриха, че родът е дал поборници в славното Априлско въстание. Най-голямата новина бе, че в Копривщица все още е запазена къщата, откъдето Никола Радомиров е поел на гурбет в началото на XX век. Това окончателно убеди австралийския филмов екип, че има защо да доведе героя си в България. Тук му предстоеше да открие неща от миналото, за които дори не е подозирал, а това напълно съответстваше на замисъла на сериите - напрежение и изненада от първия до последния кадър. На 13-ия ден от снимките, започнали в дома на баща му в Пърт, които постепенно го връщат към неизвестни факти за емигрантския живот на прадядо му в Австралия, екипът съобщава на Джон, че за да открият цялата истина, трябва да лети на другия край на света - България, откъдето е тръгнал дядо му Никола. Джон е смаян и неподготвен. В Австралия е горещо лято, а България е на прага на сурова зима. Прогнозите са, когато кацне на летището в София, да падне първият сняг. Това наистина се случва и Джон хуква към най-близкия магазин да се снабди с дебели зимни обувки, шапка и шал. 7-дневното приключение из България започва. 1. Проучването започва в “24 часа” Първата спирка на Джон Бътлър в България е "24 часа". Ден след кацането той научава от австралийските колеги, че това е единствената българска медия, която от 2002 г. издирва изгубили следите си хора и може да му помогне. Носи снимки и документи с непонятни за него надписи на български с надеждата, че Алексения Димитрова ще успее да открие истината за предците му. Тя го води при Борис Будинов, когото е открила по-рано. Джон не може да повярва на очите си, като вижда дебелите папки, събирани от баща и син Будинови близо няколко десетилетия. С изненада открива името на прадядо си Никола в родословното дърво, изработено от Борис Будинов. Там вижда, че най-ранните сведения за рода му датират от 1795 г. - преди 213 г. С не по-малка изненада открива името на баба си Филипа, на родителите си Дарил и Барбара и собственото си име като част от осмо поколение Радомирови. Тогава спонтанно вади химикалка и дописва името на сестра си Джейн, съпругата си Даниел и двете им деца Банджо и Джали. Една от най-големите му изнeнади е, че прадядо му е бил принуден да тръгне на гурбет, преди да навърши 10 г. Будинов обяснява, че това е било традиция в много български семейства по време на турското робство. За да научи повече, му предлагаме да тръгнем към Копривщица. 3. С ранния влак към града на предците Потегля в мразовита ноемврийска утрин с една от китарите, които мъкне от Австралия. За да е по-екзотично пътуването му, екипът решава да го качи на най-ранния сутрешен влак. Разрешението е уредено светкавично с любезното съдействие на БДЖ. Влакът, който минава по подбалканската линия, разкрива неочаквани зимни гледки. В Копривщица Джон е изумен от красотата на балканското градче. Все още не знае, че Гозбаровата къща, в която ще отседне, е на метри от родната къща на предците му. С часове се разхожда по уличките и слуша в захлас какво се е случвало между високите дувари преди повече от 130 г. Особено е впечатлен, че оттук започва бунтът за свобода, наречен Априлско въстание. Когато стига на Моста на първата пушка, още не знае, че човекът, натиснал спусъка - Георги Тиханек, ще се окаже негов роднина, женен за една от сестрите на прадядо му Никола. 5. Къщата на предшествениците е запазена Изненадата му е пълна, когато на другия ден, с помощта на "24 часа", открива в лабиринта на Копривщица къщата, от която прадядо му Никола тръгнал на гурбет. Там го чака друга изненада - братовчедът Александър Стоянов - внук на друга от сестрите на Никола. Новата собственичка на къщата - Копринка Миладинова, е снаха във фамилията, но развежда Джон като истински екскурзовод. Домът прилича на музей. Запазени са оригинални рисунки по стените, огнището, дори и скривалището, ползвано за убежище срещу турците. Стопанката разказва, че къщата е строена през 1850 г. от прапрапрадядото на Джон - Рале Радомиров. Тук той отгледал 8-те си деца, сред които и емигрантът Никола. Когато купили къщата, съпругът на Копринка настоял да се запази автентичният й вид. На една от дървените стени още стои издълбана 1913 г., когато е починал бащата на Никола. Предлагаме на Джон да се върнем в София да търсим документи в Народната библиотека. 6. Кръстьо - въстаник номер 125 В Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" го спохожда нов късмет. Седмици наред експертките Елена Янакиева и Юлия Карадачка търсят по молба на "24 часа" какво е запазено за рода Радомирови. Посрещат Джон с новината и му показват писмени доказателства, че прапрадядо му Кръстьо е записан под номер 125 в оригиналния списък на участниците в Априлското въстание. Рок легендата с часове се взира в кондиките и другите старинни документи, в които Юлия е открила и други имена от рода Радомирови. Оказва се, че прапрапрадядо му Рале - дядо на дядо му Никола, е бил векил - човекът, събирал данъците в Копривщица, избиран е за епитроп в църквата, вписан е в кондика на общината като един от дарителите. Неговият баща пък, на когото е кръстен емигрантът Никола, бил член на търговския еснаф, показва кондик от 1853 г. Това надминава всичките очаквания на Джон, а австралийските колеги са повече от щастливи. "Рядко се случват толкова много находки накуп", единодушни са режисьорът Ръсел Винс, помощничката му Кирили Брентнал, операторът Улрих-Стефан Крафчик и колегата му, отговорен за звука - Лорънс Кланда. 7. Малко време за близките В последния ден от своето шеметно пътуване Джон разказва въодушевено на един от братовчедите си в София - Юрий Костов, колко много неща е открил. Малко съжалява, че това му е попречило да отдели повече време, за да се запознае с всички роднини от големия си род, издирени от "24 часа". Те са пръснати из цяла България, но Джон вече е решил - ще го направи следващия път, когато планира да доведе съпругата и двете си деца, за да им покаже родината на предците си. https://www.24chasa.bg/Article/270415 Ето и част от филмчето: https://youtu.be/hI428KnD1EA?t=29m35s | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Backspacer |
саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската освободителна война. За което до голяма степен има вина самият Бенковски, който действа изолирано, не поддържа връзка и изобщо не съгласува подготовката на въстанието с останалите окръзи. Но светла му памет. |
| броневик, не са ти ясни нито папа Григорий, нито първият председател на ЕС - Юлий Цезар. АкУ има "нов стил", ще има и "по-по-нов стил" и пак маймунки по клоните. "Стилът" на едно събитие си е негвият собствен "стил", същата работа е тебе да те праснат по календара на маите/ Ферщензе? |
| Слава и поклон пред саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои! Но...Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г., т.е. преди сто четиридесет и ДВЕ години. И ако трябва да сме точни годишнината е на 1 май. |
| 30.04-01.05.2018 – Тържества, посветени на 142 г. от Априлското въстание 30 април 19.30 - тържествена заря-проверка 01 май 11.00 - полагане на цветя на гроба на Тодор Каблешков 11.30 - Откриване на тържествата - тържествена възстановка на "Първа пушка" 12.30 Народно веселие, с участието на Росица Пейчева Заповядайте в Копривщица !... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: броневик |
| O, движенье славно, о, мрачно движенье, дни на борба горда, о, дни на паденье! Епопея тъмна, непозната нам, епопея, пълна с геройство и срам! |
| Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! Слава теб, че ти се одържа до крайност и бори се в пушек, и падна със сяйност. Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. и зо толкоз жъртви гордо отмъсти. Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! Твойте чеда бяха силни в трудний час, твойта гибел беше тържество за нас, защото ти падна със падане ново и в нашта исторйя тури светло слово. Защото ти блесна в синия простор след многото подлост, сред общий позо! Защото пропадна и в гроб се халоса славно както Прага, както сСарагоса, обвита във пущек, окъпана в кръв; защото ти — сетня — пример даде пръв как мре народа и не моли бога, и не рече: Милост! — в общата тревога; и — нищожна, тъмна, без крепост, без мощ и със голи ръце, и без никой вожд, без минало славно, без примери славни, що малките правят с великите равни, ти с твойта смърт страшна и храбри моми Картаген надмина, Спарта засрами. |
| Темата е открита на 20 Апр 2016 и затова днес се навършват вече 142 г. Априлското въстание е трагедия и вечна слава, оставило трайни и неподражаеми следи и по света, От всеки гроб на убитите за свобода кълни семето на свобода, а то на свой род дава семена ,, Уолт Уитман През ноември 1875 25 декември 1876г група млади патриоти (Ст. Стамболов, Никола Обретенов, Панайот Волов, Г. Бенковски, Ил. Драгостинов, Ст. Заимов и др.) се събират в гр.Гюргево-Румъния и съставят Гюргевския революц. комитет, който рещава да се пристъпи незабавно към организиране на голямо въстание в Б-я през пролетта на 1876. България била разделена на 4 рев.окръга: кратко, сухо, ясно и немислимо.. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
