Отиди на страница:
| Днес (всъщност, вече вчера) се почерпихме за Цветница в заведение, в което доста често ходим. И друг път се е случвало да има там шумни, тичащи напред-назад деца, необуздавани от родителите си (виждали сме и количка с плачещо бебе в 22:30 ч.), но не често. Днес, обаче имах чувството, че сме на стадиона. Две-три групички дечица и един самосиндикален герой викаха, тичаха, пречкаха се в краката на сервитьорите, облягаха се на столовете ни и масата ни, лично върху мен се опря няколко пъти лепкава от не зная какво ръчичка на 6-7 годишно момиченце ... абе, радост. Вярно, не беше късна вечер, но все пак човек отива в ресторант не само за да хапне, но и да пообщува и си чуе приказката с приятни нему хора. Та - не зная. Хем искам в България да се раждат много българчета, хем ми се ще родителите им да ги възпитават и да се грижат за поведението им на обществени места. Дано не е mission impossible. |