Великолепно е. Но, от друга страна, като импресионист (по Уди Алън) 80то ниво, за съжаление не мога да отмина фактическите грешки и научни абсурди в авторовата метафора относно "умъртвяването". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Градски ВЕЛИК си! Ама да ти кажа,преди време дадох на един инвалид във Варна, каквото ми се откъсна от сърце. Беше неделя,в понеделник го видях на Витошка в София. Хвана ме яд за неделното деяние. |
Дамата явно единствено е виждала снимката ми във вестника. Не е чела какво пиша в петък досами нея. Тъй си е. Червената буржоазия чете само горещите новини, препечатани от весна.ру. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zdran |
... е си имат синдикат, който се управлява от мутри. Държат ги много строго. Сутрин ги развеждат по работните им места, вечер ги връщат заедно с прихода. Оставят им жълтите стотинки от паничката, останалото прибират. Разчитат на човешкото състрадание и добре печелят от него. ... - Нищо ново под слънцето... Това е измислено и отиграно даже и в световната литературна практика - Beggar´s Opera by John Gay (1728), Dreigroschenoper by Brecht/Weill (1928) - като театрална постановка, опера и филм, Dreigroschenroman by Brecht (1934) = "Опера за три гроша" и "Просешки роман" в българска версия... |
- за това: "Лошите новини и бормашините на Злото с годините умъртвиха нашето съзнание. Кърви, подува се животът ни, но болката ни предвидливо е отнета. Какъв шанс ни остава да го излекуваме, има ли въобще остатък от такъв шанс - това никой вече не изследва. Толкова далече обществото ни не гледа. Любопитството му е дефицит. И толкоз...", и за цялата статия, авторе ! Топим се като население, няма ни като държава, нито като морал ! Май сме обречени да ни няма, и то в обозримо историческо бъдеще. Ще останат деца и внуци, разбягали се по тая "пуста чужбина"... |
С цялото ми уважение към автора и това не е начинът да се помогне на бедните и бездомните, а осигуряването на храна и подслон. Църквата има доста имоти и сигурно би било възможно да осигури храна и подслон за бедните. Ако има такава инициатива хората ще даряват пари като ходят на църква или в манастир, защото ще са сигурни, че парите им ще се използват по предназначение. Иначе какво? Даваш пари уж да помогнеш, а пък накрая мутрата ги обира. Това с хладилниците за храна по същество беше добра инициатива, но би трябвало хладилниците да се намират на изхода на големите супери за да може гражданите да купуват храна и да я оставят там за нуждаещите се. Може да има и рафтове за други продукти от първа необходимост. Въпрос на организация. |
Патагонец 22 Апр 2016 12:40 С цялото ми уважение към автора и това не е начинът да се помогне на бедните и бездомните, а осигуряването на храна и подслон. Оставам с впечатлението, че вие май не сте разбрали какво е искал да ни каже автора със статията си. Не иде реч за това как да помогнем на нуждаещите се, а за липсата на хуманност и духовната нищета която ни обгражда отвсякъде. А човек ако иска да помага има много начини, стига да има желание и сърце. Калин Донков | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: JackRock |
Не иде реч за това как да помогнем на нуждаещите се, а за липсата на хуманост и духовната нищета която ни обгражда отвсякъде. Съчувствието и хуманността се изразяват именно в това да помогнеш на нуждаещите се, а хората трябва да са сигурни, че това което са дарили е отишло по предназначение. |
Патагонец 22 Апр 2016 13:30 Съчувствието и хуманността се изразяват именно в това да помогнеш на нуждаещите се, а хората трябва да са сигурни, че това което са дарили е отишло по предназначение. Благодаря за отправената от вас бележка. Точно заради липсата на съчувствие и хуманност в обществото бие камбаната автора. Това е мое мнение и не ангажирам никого с него. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JackRock |
Във Рим има един мост на Тибър, откъдето казват, че хвърляли в реката престарелите, които нямат доходи да преживяват. Нашата политическа класа може да се възползва от тази идея и да въведе евтаназия на същия принцип, с което „по мъжки” ще се се пребори с бедността в страната. А и без това хората с ниски пенсии и трайно инвалидите с тези доходи под 100 евро на месец всеки ден умират, образно казано. |
А и без това хората с ниски пенсии и трайно инвалидите с тези доходи под 100 евро на месец всеки ден умират, образно казано. Образно казано? Прекрасен образ. Дайте статистика, ние сме хора без капка въображение. |
цитат:"В най-трудните години на прехода един страхотен български поет завърши живота си в срамна бедност Тя не бе срамна за него, срамна бе за страната, за нас. Бе опитал всичко, за да не тежи на роднини и на шепа почитатели - и те осиромашели като него. Събрал душа и потропал при един новоизпечен вестникарски магнат, приятел от социалистическото минало. Не тропал за пари, трябвала му някаква работа. Новобогаташът не можел да го назначи - не ставал за репортерка, бил с престиж и възраст за шеф, но шефове вестникът си имал. Вместо това почерпил уиски и му разказал за непоносимия си живот на бизнесмен и работодател. Поетът се затоплил от питието и въздъхнал: не му остава нищо друго, освен да проси на улицата." Добре де, и аз преценявам, че не мога да работя друго, освен да бъда шеф, но когато не ме вземат на работа, като такъв, не ставам просяк. И не съм споменавал даже и мимоходом, че ще ставам. https://www.youtube.com/watch?v=Fo-mmCue52I |
цитат:" А какво правя аз: ровя по джобовете си да намеря дребни за паничката на безногия просяк. Това всеки път ме затруднява - милостинята трябва да не е обидно мизерна, но и да не надхвърля разумното, което кесията позволява. Тъпото е, че не върви да си извадиш парите и да избираш банкнотата. Веднага се вижда, че по-едрите оставяш за себе си. Всичко е честно, но все пак конфузно. А момчето те гледа в ръцете. " Откак се пръкна т. нар. "демокрация" се развива един много сериозен и все по нарастваш бранш - приемо-предаването на милостиня и преживяването от подаяния. Чрез целенасочена и систематична държавна политика, се създават кадрите - цели армии от просяци. Това става с определена дресировка и президентски кампании от типа на българската коледа, раздаването на социални помощи и висене пред бюрата по труда, вместо работна заплата за свършена работа, внушението, че и уличните кучета са хора (за разлика от щастливите кокошки, крави и агънца, които все пак служат за това, да бъдат заколвани). Но поне, чрез двойния стандарт, според който уличните кучета са нещо по-различно от останалите животни, обществото си купува индулгенции, за да спи спокойно. Същевременно вече цели армии от хора без чест, добре си поминуват, като разпределят едни пари, от време на време организират рязането на лапите на някое куче, след което започват да обсъждат това по телевизията, с цел да рестартират обществените настроения, от които пада по някой лев. Сега ситуацията в нейния най-общ вид е следната: армията на падналите духом, готови да получават подаяния нараства, а филантропите които им раздават подаянията стават все по-малко. Тези могат да проберат по-дребните банкноти в собствения си джоб. Само те остават платежоспособни единствени да си купят индулгенции, за това че са крали най-много от всички. Поради тези съображение, определям статията като реклама на проказата завладяваща все повече обществото. Авторът, уж някакъв авторитет, пък няма визия, как да противодейства на това. И за това съдейства. Еми добре, ще му обърна внимание, какво пише в Библията. Щом е такъв благодетел, да се пробва, дали и той го може: "ГЛАВА 21. 1. А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата; 2. видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти, 3. и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; 4. защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше." |
И синът ми все ме поучава, да не трябва да храня уличните кучета. А когато давам на някой просяк се намира кой да ме предупреди, че това не е правилно, но аз го правя може би от съжаление, или да приспя съвеста си, че ако изпадна и на мен ще ми помогнат. Във Варна беше ужасно, щом дадеш на просещо цигане, веднага те заобикалят цяла тумба и трудно се отърваваш. Тия дни в центъра на Плевен млада цигуларка беше разтворила калъфа с цигулката. Аз я подминах, но се върнах и пуснах лептата си. Мъжът ми каза, нали не свири защо й даваш. После забелязах, че пуши и си казах: "Щом има пари за цигари, не е толкова зле". |