"Запечатано с позор" – 135 години от първия руски преврат в България
Добави мнение Мнения:5
| "Превратът в Княжеството през 1881 г. е ничтожно събитие, запечатано с позор, с подлост и продажност В тоя преврат няма херои, там няма нищо славно" Захарий Стоянов, "Превратът" Аферата "Якобсон" и някои документи, свързани с руските амбиции в България след Освобождението На 21 юли 1892 г. в. "Свобода" предизвиква с едно изречение, публикувано на първа страница, дипломатически скандал между България и Русия. То гласи: "Ний ще им припомним само туй обстоятелство, че преди година и половина нещо руското правителство самò диреше един чиновник при Букурещкото посолство, който дръпнал някои важни официални документи и избягал." За какво иде реч? В няколко поредни броя на "Свобода" са публикувани документи на руски език, които показват, че от 1885 г. руското правителство води тайна война срещу България. Веднага след първите публикации пресата в Русия е реагирала и един от официозните вестници, Journal de St. Petersbourg, е излязъл с опровержение, в което документите са обявени за "апокрифни". За да докаже достоверността им, "Свобода" решава да разкрие чрез намеци кой е техният източник, до този момент запазен в тайна. Той се казва Михаил Иванович Якобсон и дълги години служи като преводач и секретар към руското консулство в Русе, след това и в Букурещ. През 1890 г. между него и Стамболов се установят тайни контакти и Якобсон започва да донася срещу заплащане за руските планове, свързани с България. Година по-късно той се измъква от Букурещ, отнасяйки със себе си и редица оригинали и преписи на секретни документи. Посрещнат е в София от Стамболов и тогавашния главен редактор на "Свобода" Димитър Петков. Руските власти предприемат издирване, включително и чрез вестниците, но до публикацията в "Свобода" от 21 юли 1892 г. Якобсон се счита в неизвестност. Когато Димитър Петков разкрива, че той се намира в България, от Петербург предявяват чрез германския дипломатически агент в София иск за връщане на лицето, а от страна на славянските дружества е подета кампания срещу него. Якобсон се отказва от руското си гражданство и приема българско. Към края на 1892 г. скандалът като че ли вече затихва, но в началото на следващата година избухва отново. Димитър Петков събира в книга записките на драгоманина. "Документи из секретните архиви на руското правителство" се разпространява светкавично из страната, почти веднага е издадена и на френски език. Понеже в книгата се засягат интересите на множество държави – между тях Румъния, Сърбия, Франция и Германия – интересът към Якобсон нараства и безопасността му в България не е гарантирана. Това, както и влошеното му здраве го карат да замине за Лондон, където и умира някъде след 1894 г. Документите, свързани с неговия случай, остават в София и понастоящем се съхраняват в Историческия архив на Националната библиотека. Книгата, съставена през 1893 г. от Димитър Петков, е публикувана отново сто години по-късно в Русе със заглавието "Окупационен фонд, основан за създаването на руско-дунавска област". В нея книжата на Якобсон са за пръв път преведени на български. "Документи из секретните архиви" няма стойност на архивен труд. Бързайки към сензацията, Петков смесва оригиналните документи с преписи и бележки, съставени по спомен. Някъде личи нагаждане на документите по вече случили се събития, другаде – желание да се угоди на правителството в София, търсещо по-убедителни аргументи за водената политика спрямо Русия. Въпреки това обаче съдържанието на книжата се приема от повечето учени за автентично. "Ние мислим, пише Симеон Радев в "Строителите на съвременна България", че тяхното съдържание е вярно, но че Якобсон, който нямаше сега на ръка всичките документи, бе възпроизвел някои от тях на памет." През 1935 г. потвърждение за достоверността на документите идва и от самата Русия. На руски език се появява издание с материали от бившите царски архиви, показващи категорично, че през 80-те години на XIX век руската дипломация последователно работи чрез подкупи, преврати и тероризъм за превръщането на България в своя губерния. Под заглавието на сборника, гласящо "Авантюры русского царизма в Болгарии", се чете като автор на предговора и замисъла на проекта името на българския комунист и само няколко години по-късно пръв радетел на съветската диктатура в България – Васил Коларов. "Там няма нищо славно": събитията в България от 1 март до 1 юли 1881 г. На 1 март около 14.30 часа група терористи от организация, наричаща се "Народная воля", извършват в Петербург атентат с бомби срещу цар Александър II. Ранен тежко, царят умира час по-късно. Погребението е насрочено за 15 март. На 8 март българският княз Александър Батенберг, племенник на Александър II, пристига в руската столица. Трагичното събитие му дава повод да поиска от новия цар Александър III преразглеждане на статута, който Александър II му е отредил в България. Известен с антипатията си към Батенберг, този път Александър III го изслушва с разбиране. Желанието на княза да извърши с позволението на Русия преврат в центъра на Балканите се тълкува като крачка към постигане на изоставената при Александър II, но сега набързо възкресена голяма цел на руската външна политика – завладяването на Босфора. Нещо повече - князът сам се нагърбва с отговорността за тази авантюра, а значи и с ролята на изкупителна жертва при евентуалния ѝ провал. Има обаче и друго: Батенберг успешно е налучкал слабото място на Александър III – желанието му да възстанови в пълния му блясък самодържавието, уронено от минаващия за твърде либерален Александър II. Според архива на Якобсон царят прехвърля въпроса за преврата в България към своя Извънреден съвет на министрите. На неговото заседание е одобрен подробен план за суспендиране на конституцията, но без измяна във формата на държавното управление. Този план, изглежда, идва от самия Батенберг, като по всяка вероятност той му е внушен от личния му съветник и министър на войната генерал Ернрот, на свой ред изпълняващ вече разработен план на руското Външно министерство. За това, че в Петербург знаят още в началото на март какво ще поиска Батенберг и че то ще бъде внушеното му от самите тях посредством Ернрот, свидетелства едно писмо в споменатия архив, в което дипломатическият агент на Русия в България, Алексей Кумани, изказва пред руския консул несъгласието си с "окончателното намерение на нашето правителство да извърши преврат в България". Кумани счита, че моментът за такова действие не е дошъл и трябва да се изчака до съединението на Княжеството с Източна Румелия. Мнението на агента обаче не е зачетено и в навечерието на преврата той е отзован от София. Дори и да подозира, че сам се поставя като удобен инструмент на Русия, Батенберг си намира оправдание за извършването на преврата в две обстоятелства. Първото е, че веднага след убийството на Александър II България е залята от къде истинско, къде в повечето случаи организирано възмущение от т.нар. нихилисти. Въпреки че "Независимост", главният вестник на либералната партия, пише на първата си страница за смъртта на Александър II с почти религиозен пиетет, либералите бързо са нарочени от политическите си противници за потенциални цареубийци. Докато пътува обратно към София, Батенберг е заобиколен от група опечалени шопи, молещи го да ги отърве от опасните нихилисти. Според Захарий Стоянов, който предава случката, скръбта им била спазарена срещу обещание за намаляване на "даночеца". Второто обстоятелство е, че Батенберг вероятно получава от Германия и Австро-Унгария подкрепа за преврата. Веднага след Петербург князът, съпроводен от Константин Стоилов, посещава Берлин, Дармщат и Виена. Според сведенията в дневника на Константин Иречек навсякъде, където говори за ограничените си правомощия, князът среща по-скоро съчувствие. Факт, върху който обръща внимание и Симеон Радев в "Строителите", е, че веднага след преврата през април никоя от т.нар. Велики сили с изключение на Англия не показва, че е особено изненадана от събитията или че ще протестира срещу тях. Подкрепен от вътрешната и външната конюнктура, на 27 април 1881 г. Батенберг обявява преврата с прокламация към народа. Нейният текст съдържа малко фактически решения и повече реторика. Фактическите решения са всъщност само две: правителството на Петко Каравелов е свалено и за временен министър председател е назначен генерал Казимир Ернрот; обявяват се избори за Велико народно събрание, което трябва да разгледа въпроса за княжеските правомощия. Решенията, касаещи управлението на княза, са оповестени на 11 май. Те са, че князът ще поиска от Великото народно събрание, което ще се свика в Свищов, извънредни правомощия за 7 години, в които ще управлява чрез укази; ще се отложи редовната сесия на Второто обикновено народно събрание, като за следващата година ще важи бюджетът за настоящата; преди изтичането на извънредните правомощия ще се преразгледа обстойно конституцията. На същата дата князът издава указ, с който България е разделена на пет области, начело с т.нар. чрезвичаен комисар. Всичките пет комисари са руски поданици, пряко подчинени на министър председателя, също руски поданик. Така реалната гражданска власт в страната преминава изцяло в ръцете на руската армия. Скоро това става и със съдебната власт. На 24 май отново с княжески указ са създадени пет извънредни съдилища, по едно за всяко комисарство. Присъдите, издавани от тях, са две: смъртна и едномесечен затвор. Всички присъди се утвърждават по съкратена процедура от Ернрот. Едната линия, по която се осъществява руската диктатура в страната, е узаконена. Има обаче и друга, за която свидетелства отново архивът на Якобсон. Следвайки логиката на тоягата и моркова, преди изборите за ВНС новият дипломатически представител на Русия Михаил Хитрово се разпорежда за отпускане на големи суми за тържества, агитации и подкупи, като основният източник на средства е т.нар. Окупационен фонд, намиращ се в консулството в Русе. "Работата е и уйгун", хвали се на Захарий Стоянов един от хората на русенския комисар Логвенов. И му показва портмонето си, в което блестят "все нови напалеондаре". "Новите напалеондаре", "бъчовете с вино", арките с цветя, купени от Букурещ, са едно, зад което има съвсем друго. Отзад на тази фасада, която трябва да разкраси обиколката на Батенберг и Хитрово из страната, действат шайки от агитатори и жандарми, осигуряващи със сопи и юмруци изборната победа на княза и консерваторите. секи, който спомене думата "конституция", може да бъде арестуван или набит. По същия начин и всеки, който се опита да се саморазправи с някой от кандидатите или привържениците на либералната партия, се ползва от пълна свобода и закрила. Иречек разказва не без потрес как малко след 27 април група привърженици на княза обикалят цял ден из София, търсейки Стамболов, за да го набият. Вратата на Каравелов, винаги отворена, пише същият, най-сетне била заключена. Едно на ръка сопите и юмруците, върху гласоподавателите се упражнява и друг вид насилие: това на благодарността и страха. Под път и над път руските офицери повтарят като някаква заплаха за съвестта на българите фразата "Кровь проливали" (някои от тия, казва З. Стоянов, не стигнаха и до Букурещ по време на войната). Където пък не сработва благодарността, веднага се чува думата "окупация". Страховете от евентуално окупиране на страната се раздухват и от вестниците: около 3 юни "Български глас" пуска слух за предстояща окупация на България от Австрия и Русия, който се приема толкова сериозно, че се налага да бъде официално опроверган и от самата Руска агенция. Изборите за ВНС трябва да се проведат на 14 и 21 юни. Малко преди това агентът Хитрово инструктира руските консули в страната как трябва да стане изборът. Избирателното бюро се съставя от извънредния комисар (руски офицер), неговият помощник (обичайно също руски офицер) и градският кмет. На гласоподавателя се връчва вече попълнена бюлетина, като ясно му се посочва коя от урните е "за княза" и коя "против княза". "Ако избирателят се обяви гласно против княза, пише Хитрово, той може да гласува по свое усмотрение, но с известни последствия." От страниците на "Независимост" научаваме какво означава "с известни последствия": "Жандарми и солдати тичаха навсякъде, за да карат насилствено населението" (в Кюстендил); "Паниката достигна до най-високия си връх" (отново Кюстендил); "Докараха се в залата въоръжени солдати трима ранени" (Плевен); "Четирима души ранени" (Оряхово); "Управителят Балкански ходил да агитира между народа по пазара. Плаши с арести" (Силистра); "Шест души ранени" (Габрово). И т.н. Резултатът от изборите, както може да се предположи, е категорична победа за консерваторите (в много малко градове, между които и Търново изборите печелят либералите). Списъкът с избраните депутати така и не е публикуван в официален вид. Сесията на Второто ВНС е тържествено открита в Свищов на 1 юли 1881 г. в специално построена за събитието сграда (З. Стоянов ще я нарече с цялото си презрение "гробницата"  . Без никакви дебати предложенията на княза от 11 май са единодушно приети и след кратко слово, посрещнато с овации, той си тръгва за София.С парахода, с който е трябвало да отпътува от страната, в случай че не получи желаните правомощия, пристигат от Лом няколкостотин шопи, за да поднесат гражданските си привети. "Хероите" на преврата: Батенберг, Ернрот, Хитрово "Събранието в Свищов създаде диктатура, но не и диктатор", казва дипломатическият агент на Австро-Унгария Ищван Буриан. И наистина, 24 годишният Батенберг е всичко друго, но не и диктатор, дори не и истински владетел. Липсват му важни белези на самодържавието – собствен дворец, царица, наследник, пари, не на последно място и поданици. С нежни, почти женствени черти, той се изчервява при срещите с народа, който го нарича с умилителното "ябълчицата". Не се владее пред подчинените си, лесно изпада в меланхолия или гняв, авторитетът му е свързан повече с руския цар Александър II, отколкото със собствената му особа. Най-сетне, издръжката му в България е изцяло зависима от държавната хазна. Превратът и седемте години, в които желае да управлява сам, трябва да го еманципират от неговите наставници, от народа, който му е поверен, а и от самия него. ........ Целият текст тук: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/04/27/2750809_zapechatano_s_pozor_135_godini_ot_purviia_ruski/ |
| И тук му е мястото! ---------- Струва ми се, че всеки ден се отваря минимум по една нова тема срещу Русия, което навява на мисълта, че в еди-коя си точка на еди-кое си окръжно на онуй посолство това е императивно указано - нито ден без тема срещу Русия. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Другарю donald, трябва да си много изпаднал в класацията за да плещиш глупости, че Русия освобождава България през 1878 г., строи държавни сгради в освободената държава и след 7 г. прави преврат и ала-бала. Ако себе си не уважавате, поне уважавайте водещите си офицери и не ги излагайте така. Но дори и те са наясно, че сте с мръсно подсъзнания щом ви възлагат мръсни поръчки и мразите болезнено България. Поне по наше време да си бяхте останали скромни и честни битови доносници на комшиите пред ДС. Ха-ха-ха  от 1885 г. руското правителство води тайна война срещу България. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Тато Живков |
| Те и самите руснаци са знаели що за въшка е техният Александър 3, щом като пролетариатът разрушава най-напред неговата статуя по време на революцията. |
| За превратите и за историята не ви е виновна Русия, другари. На 10.11.1989 в България се извършва държавен преврат. Няколко месеца преди това А. Луканов симулира липса на ток в единствената балканска държава с АЕЦ и въвежда купони за основни хранителни стоки в държавата с най-качетсвено селско стопанство на балканите. На тогавашният лидер на СССР Горбачов групата заговорници представят донос, че българският лидер Т. Живков е предател на социализма и започва завой на запад. Единият от заговорниците е бащата на сегашния председател на ПЕС С. Станишев. Заговорниците влизат при Живков и го заплашват доброволно да подаде оставка. Той категорично отказва и над него е упражнено насилие. |
Добави мнение Мнения:5