Отиди на страница:
И добре, че я има. Щяхме да бъдем много по-бедни без Райнови, Николай и Богомил. Пропускаш Левчеви - Любомир и Владимир. |
| В този ред на мисли бих добавил Владимир Зарев. Нима щеше да се роди писател, ако не го беше заченал най-изявеният критик, теоретик и историк на българската литература Пантелей Пантев (Зарев)? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
| "Как причудливо тасуется колода!", както вече беше казано. Гени, приятели, гени. А като се прибави и обстоятелството, че от младенческа възраст детето неволно усвоява занаята на майка или татко, ще не ще, защото в такава обстановка, в такава професионална среда живее, това слуша и вижда при бездруго наследените природни дадености, което е рядко преимущество - такова дете с майчиното мляко засуква умения и познания, за чието усвояване на други са необходими десетилетия. И когато порасне, продължава да обсъжда с родителите си своя труд и да получава скъпоценни напътствия, ако има късмет да са живи и здрави. Един от най-талантливите ни млади актьори, номиниран на два пъти за "Икар", отрасна в семейство на балерина и баритон. Отрасна всъщност в гримьорните и зад кулисите. Е, какъв да стане! А актьорският ген му личеше още с прохождането. Но само у нас, неизвестно защо, това събужда злоба и недоверие. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ablepsia |
| Злоба?! И недоверие?! Към нек'ъв номиниран за "Пиксар", от семейството на баркентина и барбарон, за чието съществувание дори не подозирам?! Спомням си, че веднъж, при среща на випуска, учителката ни по литература, която преди 89-та много ни изтезаваше с Панорамата на Пантелей Зарев, реши да се покае и си призна, че въросният не бил чак такъв капацитет. Пък един от съучениците ми -голям устатник, веднага я контрира с думите: Видяхте ли, че макар и с десетгодишно закъснение, дойдохте на нашия акъл. Казаното е валидно по отношение на всички наши, т. нар. "потомствени интелектуалци" от вчера и днес. Които чрез перманентните си самоизтъквания в позата на велики експерти, правят мозъка ти на ашуре и провалят всички опити да се самоизградиш като личност. Когато го разбереш, друго освен погнуса и отвращение към тях, няма как да почувстваш... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: enlil |
И добре, че я има. Щяхме да бъдем много по-бедни без Райнови, Николай и Богомил. Нищо не мога да кажа за Николай Райнов, не разбирам от изкуство. Синът му Богомил щеше да умре гладен ако трябваше на свободния пазар да продава книгите си за Емил Боев. Това е сигурно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
Синът му Богомил щеше да умре гладен ако трябваше на свободния пазар да продава книгите си за Емил Боев. Това е сигурно. Никак не си прав. Беше блестящ имитатор на западните романи. Това също е талант. И филмите по сценариите му бяха добри. И всъщност той създаде още преди години сбирката за Квадрат 5 на Веждичката. |
Беше блестящ имитатор на западните романи. Тук си права. Имитатор. Трудно се продава на задоволеният пазар ако си имитатор. Следя пазара на "crime fiction" та затова и пиша за това. Нямаше да влезе в New York times bestseller list. Тези от друго и да не разбират, знаят какво се продава. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
Трудно се продава на задоволеният пазар ако си имитатор. Че пазарът у нас беше ли задоволен? А сега кой български писател е бестселър на световния пазар? |
| Той сега пазарът е залят от мощните потоци на харипотаризма, хорхебукаизма, данбраунизма и мн. др. Доколкото мога да съдя от съвсем спорадични впечатления. Ма ти немой да се косиш, че нема наш аФтор в класациите. То няма как в новата политическа реалност Емил Боев да продължава да оножда най-готините мацки на запада, срещу доверяване на строго секретни тайни; да тупалчи инатливите събратя на Джейм Бонд, които замислят душманлъци срещу соцродината; да подкупва за жълти стотинки наивници на различни позиции в държавната администрация, и въобще като цяло - да разкатава мамицата на цялата евроатлантическа цивилизация. По - скоро рано, отколкото късно, ще се светнат Алек Попов или Иво Сиромахов (заедно или поотделно) да пресътворят стария худобраз в новата действителност и всичко ще си дойде на мястото. Търпение само... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: enlil |
| Не само романите и филмите за Емил Боев - човекът, изключително умния човек, този, който съкооператорите му на ул. "Неофит Рилски" наричаха почтително "Богът", написа и "Пътуване в делника", "Тайното учение", студии за художници и най-вече "Този странен занаят", в който описва намирането и купуването на голяма част от произведенията в Чуждестранния фонд на Националната художествена галерия, сега някакъв Квадрат. Тези шедьоври, с които мазния пуропушач се гордее сега. |
enlil 01 Май 2016 21:59 ........ Спомням си, че веднъж, при среща на випуска, учителката ни по литература, която преди 89-та много ни изтезаваше с Панорамата на Пантелей Зарев, реши да се покае и си призна, че въросният не бил чак такъв капацитет. Пък един от съучениците ми -голям устатник, веднага я контрира с думите: Видяхте ли, че макар и с десетгодишно закъснение, дойдохте на нашия акъл. не си я чел ти май Панорамата на Зарев, нито по-сетнешната Панорама, на преводачите, нито Съвременникът на младия Зарев, той още излиза, може да понаваксаш четете бе хора, първо се чете, после се пише и самоутвръждаването си идва само |
Йозеф К. 03 Май 2016 12:55  да не пропуснем „Ерос и Танатос” и "Тютюневит Човек" не знам дали има друг толкова ерудиран български писател, да ме простят по-горе писалите, че бил имитатор, но нямат понятие за какво говорят! |
| Грях ми на душата, Лилиан! Не съм я чел цялата. Помя само че беше някакъв колосален многотомник, подобен на байтошовия - също толкова дебел, но по-къс. Лично за мен ползата от принудителната среща с тези тухли беше, че преждевременно научих значението на думите "графомания", "логорея", "мегаломания". По същото време гледахме и филмите с героя на Райнов. В час коментирахме как нашичния (в изпълнение на Коста Цонев май) извади една кимикалка с телескопичен удължител (уж за показване, много разпространени по онова време) и проведе таен разговор с ортаците си в някакъв швейцарски град. Всички го имитирахме с удоволствие, когато някой от нас бъде изтипосан на дъската. И винаги си пожелвахме: Айде сега у Швейцарско, вече сме готови. |