| Беше денят Разпети петък. Рано сутринта Понтий Пилат (Pontius Pilatus), прокураторът на българските земи (Bacillus Bulgaricus), подвластни на величествената империя Pax Americana, се надигна тежко от своето хладно, самотно ложе в Преторията, разположена в едно китно предградие на Ulpia Serdica. Беше мрачно, ръмеше сивкав дъждец, противен като лъжовен коалиционен партньор, като ония жалки десебарии, що му забиха нож в гърба, подлеците. Гадеше му се. От Централната телевизия на провинция Bacillus Bulgaricus го бяха поканили на сладка утринна раздумка и сега Пилат се суетеше пред огледалото. Пищната му телесност извираше из ризницата като бухнало тесто, обаче прокураторът се възхищаваше на своя приказен образ – „Какъв съм млад, здрав, хубав, стегнат, слаб, строен, умен, строг, щедър, любвеобилен! Ех! Какъв левент!“. И въздъхна ядно, щото едни гадинки го изобразяваха по-дебел и от най-окръгления сенатор, че и със свинска опашка го декорираха, и за негова сметка печелеха милиони и милиарди. Извърна се тромаво, за да се види като как е изотзад, и констатира със задоволство, че свинската опашчица не се вижда http://onovini.com/2016/05/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/ |