Отиди на страница:
| Внимателно изчетох писанието Цеково. В черепната ми кутия се появи образът на Алековия герой. С всичките му характерни атрибути на патриот-родолюбец. Който гръмогласно се възмути от мискинлиците на своите събратя-политици от далечната Родина. И в подкрепа на активната си гражданска позиция тутакси се промени в богат, красив и умен европеид. Който ме посочи с пръст и гневен ме запита: Ти! Какво направи за моята персонална избирателна секция? Която трябва да ме следва по петите като верен паж в моите скитания из всемира на големия бизнес. За да осъществя своето избирателно право в служба на обществото когато и където си поискам. Усетих се на тясно. Посрамен, поисках да избягам от кутията, но не знаех как. Добре, че в този момент се появи героят на Хелър, ония-летецът от "Параграф 22", със странното име Йосариян. Та той ми прошепна съучастнически: Не ставай глупак! Вземай пример от мен. Бори се за правата си. И настоявай пред автора да популяризира каузата ти, наред с тази на Алековия човек. След като се страхуваш за здравето си, нека край теб неотлъчно да бдят екип от кардиолог, пулмолог, невролог, офталмолог и психиатър. Нека те следват по петите като верен паж в твоите скитания из всемира на убогата мизерия... Не ли сте, Божем, равни пред закона?... |