Отиди на страница:
Но, по възможност, не се повтаряй. Неудобно, някак си, да чета тази история как авторът се е правил на еврейче за трети път. Е ми, изчерпа историите си, пък трябва да се пише. |
ИлияНиколов 11 Май 2016 12:47 Опитай полската Зубровка. Тя е с подправки и ще ти хареса. Превъзхожда смирноф с пъти. |
А са се скатавали от патриотичния дълг да бранят България - от любов към родината си Русия разбира се... Не Русия, а Съветския Съюз. |
Затова някои го харесваме дори когато не сме съгласни с него. Знаем, Drug, знаем. "Партията е права дори когато греши" - тази малоумщина не е измислена вчера. Само че, честно казано, се излагаш с примитивизма на мисленето си - защо смяташ, че ако някой спре да бъде русофил, автоматично става любимец на нерусофилите? Аз оценявам статиите, които общо взето, не са лоши. Тоест, като техника на писане са даже супер, но имат един привкус на желание да се демонстрира превъзходство над плебса. Само че тук не чете плебс. Но вкарването в текста ни в клин, ни в ръкав антиамерикански или проруски "наблюдения" разваля всичко. Никога не съм харесвал писатели/драматурзи/поети/сценаристи/режисьори, които се опитват да се подмазват на публиката. Естествено, нормално е да искаш да харесват написаното от теб, но в определени граници. Тук последните три изречения ми напомнят един някогашен митинг на СДС, на който с видимо неудобство - че се правят на маймуни - лидерите подскачаха и викаха "кой не скача е червен". Особено се усещаше нелепостта в Иван Костов и Надежда Михайлова. Но трябваше по някакъв начин да се харесат на тълпата лумпени и те го правеха, с което завинаги загубиха уважението ми. Знам, че постовете ти не заслужават дори времето, което човек ще загуби, за да им отговори, но го правя за твое добро - понеже някой път наистина ще ядосаш някого и ще те направим за смях така, че ще се наложи да си смениш ника. Повярвай ми, ние не сме хлапета във ваканция. |
Опитай полската Зубровка. Тя е с подправки и ще ти хареса. Превъзхожда смирноф с пъти. Мерси, dissidentbg, ще опитам. Сега се сетих, че преди години с бъдещия ми кум, пиехме "Собйески", зелен етикет, "Собйески Хербал" май се наричаше, хубава водка беше. Май отдавна я няма на пазара. Хе, хе, много неща съм забравял, ама чак пък какво съм пил да забравя. Кофти. |
Yankov 11 Май 2016 12:53 Е ми, изчерпа историите си, пък трябва да се пише. Така е с нас, по-възрастните помним и знаем много неща и ги повтаряме за да може младите да научат по нещо. Преди години в България се пиеше предимно сливова ракия. Пияниците пиеха мастика, за да не може да им разреждат питието с вода, когато са пияни. А за гроздовата ракия се казваше че е каруцарско питие и никой не я пиеше. Някъде в краят на 60-те се появи водката. Никой не искаше да я пие. Тогава едно питие бе 100мл и една водка се продаваше за, не си спомням точно, но мисля че бе 17 стотинки. Започна да се разпространява идеята колко добро питие е водка с доматен сок. Ученици и студенти, понеже нямаха пари, започнаха да пият водка. Водката започна да добива популярност и вдигнаха цената. Продаваше се предимно столичная, по-късно зубровка и виборова и разбира се отвратителната допелкорн. Сливовата ракия започна да е от все по-лошо качество и след като си пил, вониш на бъчва. Постепенно се появи ароматна гроздова ракия и народа започна да я пие. Постепенно гроздовата ракия замести сливовата и започна да се коментира, че е качествено питие. От каруцарско пиене стана престижно. Имаше и еднолитрови бутилки с надпис Коняк. Много евтино питие, но никой не го пиеше. А плиска и преслав бяха добри. Бирата бе отвратителна, с изключение на Шуменско и Загорка. По-късно се появи Астика. В по-голяма част от България, където вирееше грозде, хората си произвеждаха вино и си го пиеха през цялата година. Семейство произвеждаше около 500л вино годишно. Не пиеха концентрат. От джибрите варяха ракия с над 70 градуса алкохол и за да може да се "пие" й слагаха анатол. |
Хе, хе, много неща съм забравял, ама чак пък какво съм пил да забравя. Кофти. In vino veritas. Човек си спомня и пази спомени по време на сладки приказки на чашка. Българинът, по принцип, е социален пияч. Пие в компания. Може да има много алкохол в къщи, но не пие сам. Преди години познавах хора, които бих окачествил като пияници. След "промените", само за няколко години, всички измряха. Дори цели семейства умряха. Човек би казал, че е имало някакъв политически план държавата да отрови пияниците. На здраве. |
С коняка е същото, всичко извън Cognac е бренди.  И Плиската-старата си беше качествено питие, но реално е бренди. 6 лева за бутилка! |
| Я малко история на един непопулярен у нас, но много ценен и съответно скъп в странство ликьор: История По легенде, в 1605 году французский маршал Франсуа д’Эстре передал в картезианский монастырь Гранд Шартрёз, расположенный недалеко от Гренобля, загадочный манускрипт с описанием «эликсира долголетия». Будучи слишком сложным, долгое время рецепт не использовался, пока не стал предметом для работ монастырского аптекаря Жерома Мобека. В 1737 году монастырь Гранд Шартрёз стал производить эликсир для лечебных целей и продавать его в ограниченных количествах жителям близлежащих Гренобля и Шамбери, где он быстро стал популярным. Этот эликсир продаётся и в наши дни, под названием Elixir Vegetal de la Grande Chartreuse (Растительный эликсир Гранд-Шартрёз). Начав с эликсира, монахи разработали дижестив с оригинальным вкусом, а в 1764 начались продажи Зелёного Шартрёза, сделанного по оригинальному рецепту и продававшегося под названием ликёр здоровья. В 1793 году, во время Французской революции, монахи были разогнаны. Производство было приостановлено, но рецепт удалось сохранить в секрете. Затем, преследуемые и гонимые, монахи передавали его друг другу. Последний из них, брат Базиль Нантас, находясь в тюрьме в Бордо и опасаясь распада ордена, доверил рецепт гренобльскому фармацевту Лиотарду. В соответствии с существовавшим тогда императорским рескриптом «о тайных снадобьях», рецепт был передан в министерство внутренних дел Наполеона I, а затем опять вернулся к фармацевту с пометкой «отказано», так как государство сочло производство лечебных средств по этому рецепту нецелесообразным. После смерти Лиотарда рецепт вернулся в монастырь Гранд Шартрёз, который в 1816 году восстановили монахи. И производство продолжилось. |
Пили ли сте коантро? Be cointreauversial! Много сладко, доколкото си спомням, дамско питие. Кюрасо (Curaçao), например беше същото. Аз си държах на Соличная и една виетнамска, забравих й името. |
Важно за теб е, че на теб лично не ти харесва, а не да обобщаваш. На мен лично това ми е любимото питие. С лед и кока-кола. Еми да, на мен лично не ми харесва, но си има и доста обективни причини, поради които Джак Даниелс не е качествено уиски спрямо високия клас ирландски и шотландски уискита, например. Та затова си позволявам да обобщавам. Както и да е - няма лошо. Пий си Джака със здраве. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tantus |
Е ми, изчерпа историите си, пък трябва да се пише Викаш, да чакаме пак историите за Мишел Константен и Спайс? Повторението като майка на знанието и баща на затъпяването?  |
| Коктейл "Идиот": - Cognac Hennessy XO - 50 мл - Кока Кола - 100мл. Смесва се и се разбива добре. Може да се пие със или без лед - вече няма значение.  |
Викаш, да чакаме пак историите за Мишел Константен и Спайс? Повторението като майка на знанието и баща на затъпяването? А, нека си пише. На мен не ми пречи. На баща ми му знаем всичките истории наизуст, ама го оставяме да си ги повтаря все едно, че ги чуваме за първи път. Иначе се обижда. Старост-нерадост, кво да прайш? |
Днес Димитри е стигнал нивото на най-добрите си "писаници" -  "Тричленката, контролираща варелите, крадяла от доставките на UNRRA, забърквала си шоколад в една голяма тенджера и я хванал страшен запек. Не се смейте, представяте ли си какво е 20 дни да не ходиш по голяма нужда. Не се смейте, защото от такива произлязоха сетнешните партийци и управленци" = Scheiße ! И "шоо"-то продължава до днес (според песнйовката на The Queen ). Готино !!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mars Attack |
| За мен ще си остане загадка какво общо има Свети Георги със Змея, че ги изобразяват заедно. Но пък в едно съм убеден ако знаеш технологията на самурайските мечове не се захващай с уиски. |
Българинът, по принцип, е социален пияч. Пие в компания. Може да има много алкохол в къщи, но не пие сам. Много си прав, dissidentbg, прощавай, че направо се обръщам на "ти". Аз например, откакто си имам син и използвам всяка свободна минута да си поиграем заедно, не съм ходил по гости, не съм канил от доста време гости, не съм пийвал сериозно с компания. Е, с жена ми си пийваме чат-пат, ама само вино или бира. А, преди какви запои имаше, ехей! Но да сме живи и здрави, време има, а и да няма баш за такива хубави работи винаги ще се намери, пак ще си припомня от коя страна се надига чашката. Един виц за предимството да пиеш в кръчма с компания: Един мъж много обичал да си пие пиенето в близката кръчма. Жена му не одобрявала тази му слабост и веднъж деликатно му казала: - Виж сега, вместо да харчиш пари там, седин си вкъщи на масата, аз ще си сложа една къса поличка, ще се направя на сервитьорка, ти ще поръчваш, аз ще сервирам и все едно, че си в кръчмата. Мъжът се съгласил. Седнал, поръчал, завъртяля се булката с късата поличка, сервирала пиене, мезенца, завъртяла се главата на нашия, харесало му и я поканил да седне с него на масата и да му прави компания. Седнала тя, чукнали се и нашият започнал: - Слушай ся, да ти разправя, как ходих в Мексико, по линия на външната търговия. - Чакай, - рекла булката - че ти кога си ходил в Мексико, що разправяш врели - некипели? - Е, видя ли сега защо ходя в кръчмата, а не си пия вкъщи. |
Еми да, на мен лично не ми харесва, но си има и доста обективни причини, поради които Джак Даниелс не е качествено уиски спрямо високия клас ирландски и шотландски уискита, например. Та затова си позволявам да обобщавам. Преди всичко, не може да сравняваме среден клас бърбън с висок клас ирландски и шотландски уискита. Много малко от пишещите тук са пробвали бърбън от категорията 100 долара и нагоре за бутилка. Освен това някои обичат вкуса на малца, други - на бърбана. Овес, ръж, царевица, чисто или микс - въпрос на вкус. И накрая - Джак Даниелс дори на влиза в първата десятка на бърбъните средна категория в класациите. Това не значи, че не струва, но далеч не е сингъл барел на Джим Бийн. Или четирите рози. |