Откриването на учебната година в Италианския лицей си редовно събитие в светския календар: https://www.24chasa.bg/Article/4985593 |
В Бургас едни и същи учители по математика преподават едновременно и в Математическата гимназия, и в частното училище. Не е ли редно при това положение да бъдат попитани що тъй се получава... Свидетел съм за една от тях, неприятно ми е да навлизам в подробности. Няколко такива "супердаскалици" хвърлят петно върху тежкия и почтен труд на десетки свои колеги. |
Не разбрах защо преподаването успоредно в две училища "хвърля петно върху тежкия и почтен труд на десетки колеги". Трудът на визираните "супердаскалици" не е достатъчно тежък и почтен ли? И как корелира техният труд с преподаването в няколко университета едновременно? |
Не е ли редно при това положение да бъдат попитани що тъй се получава... И какво се е получило!? Че частната прогимназия (влиза в топ 10) има по-висок резултат от математическата при условие, че преподаването е еднакво, дори, бих казал, че еднакви пари преследват, опс следват ученика.Не спорехме ли и преди, че успехът на една общност/училище зависи от подбора й и обединението й. Май Firmin твърдеше, че успехът/познанията са следствие от силата на шумоленето от преследващите ученика пари? Където има прозрачен подбор, без връзки, ходотайства и политически рекет, успехът винаги ще е по-висок при еднакво преподаване и финансиране. Косвено доказателство е софийската математическа и подобните на нея училища, които приемат деца след четвърти клас - обират "каймака", а "плявата" остава нагърбилите се да обучават децата от предучилищна възраст. В малките селища направо се стига до сеграгация - Училището и "циганското училище", макар че няма достатъчно деца и за двете училища. |
Косвено доказателство е софийската математическа и подобните на нея училища, които приемат деца след четвърти клас - обират "каймака", а "плявата" остава нагърбилите се да обучават децата от предучилищна възраст. Не е косвено а си е съвсем пряко доказателство. Не е много редно безусловно да се сравняват места с жесток подбор, такива където някой отива по желание, макар второ или трето и места където се ходи защото никъде другаде не е станало. И при висшето образование започна да се усеща и то не от скоро. Има и дребни методологични проблеми. Да се сравнява група от няколко деца примерно 10-15 с по-голяма общност 100-150-200 деца от друго училище не е толкова елементарно както се прави. Има и житейски факти, от сорта на това, че в елитните училища ходенето на частни уроци е близо до 100%, в доста други е близо до 0. Много парченца има в образователната мозайка и това с частно-държавно далеч не е от най-големите. |
Има и дребни методологични проблеми. Да се сравнява група от няколко деца примерно 10-15 с по-голяма общност 100-150-200 деца от друго училище не е толкова елементарно както се прави. Има и житейски факти, от сорта на това, че в елитните училища ходенето на частни уроци е близо до 100%, в доста други е близо до 0. Много парченца има в образователната мозайка и това с частно-държавно далеч не е от най-големите. Така е, абсолютно. И това обуславя критичната функция на "малките изменения". И системата да се управлява чрез ... тях. Но пък то изисква разбиране доста по-дълбоко от масовото. Ето пример. Голямо, специализирано, училище в областния център. Малко, профилирано в друга област, училище в общински център на средна община. В голямото випускът е от, да речем, четири паралелки. В малкото паралелката е една. Предметникът в голямото си прави норматива с по една-две теми на ден по предмета си в един випуск. Предметникът в малкото си прави норматива с по ... четири-пет теми, а понякога и повече, в пет-шест випуска. Башка административната работа, която е съсипваща като натоварване, ако е класен, главен учител или, да речем, и класен и главен учител и ръководител на методическо обединение. Резултат? Малкото "бие" голямото по профилиращия му предмет и традиционно е в областната "петица" на външно оценяване. Задача: кой получава по-голямата заплата? Допълнително условие: кой върши повече работа? Условие за Отличен (6): При кого съотношението възнаграждение/труд е по-благоприятно? Отговор: в голямото училище възнаграждението е съществено по-високо - много ученици, висок натурален показател, постоянните разходи се разпределят при по-голяма база. Повече работа върши този в малкото училище - защото удовлетворява в същата степен държавните образователни изисквания, при много по-ниска ресурсна обезпеченост и при деца, "останали" след подбор, задоволяващ с ученици голямото училище и други като него, включително от етническите мацинства, включително и такива със СОП (признати или ... непризнати от родителите им). Съотношението труд/възнаграждение е несравнимо. Как МОН решава проблема? Отпечатва един лист хартия - грамота "Неофит Рилски", който министърът с усмивка връчва на бедния даскал и ... други като него посред някоя резиденция в София или пък се снима с него за 24 май, но не и двете заедно, щото трябва да се стимулират и други, все пак. Кметът и той се включва чат-пат - букет рози и звание "Учител на годината". Всички тези водят не до друго, а до това, че директорът ти слага още един денк на самара, щото ... моралният стимул ти е придал сили. Обикновено този денк е от гърба на някой тунеядец или хитрец с протекции и особен статут в училището. И никой от тези, що ли така, не ще да ти плати сметката за ... тока. Хайде, Кунева, тук е Родос, тук скачай - да те видя какво ще направиш за такъв "учител по Божията воля", дето вече са му ученици децата на учениците му, а още не се е предал - сбабясал или одаскалил - и продължава да се усъвършенства. Нищо. Нищо няма да направиш. Най-много още един орден за мазната дърта вероостъпничка тамплиерката Такева да предложиш и подложиш на рахата си. |
Малкото "бие" голямото по профилиращия му предмет и традиционно е в областната "петица" на външно оценяване Малкото ще "бие" голямото, ако е подбрало най-добрите ученици от голямото. Ако в малкото са приети "връзкари" ще "бие" голямото на кукуво лято. Пуснат ли се "парашутисти" в елитно училище и ... почва падението как първа английска, последвана сего и от другиезикови гимназии. Защото голямото дава възможност за "конкуренция" и самообучение между учениците при еднакви други условия (прозрачен приемен изпит). Затова и върховите постижения, медалите от олимиади, се постигат в големите училища. А малките частни в България действат като масонска група/затворен кръг (и на интереси, и на възможности) - могат да управялават някакъв по-голям паричен ресурс, но полза ... |
Малкото ще "бие" голямото, ако е подбрало най-добрите ученици от голямото. Ако в малкото са приети "връзкари" ще "бие" голямото на кукуво лято. Малкото бие голямото, щото в него бие голямото сърце на даскалицата. Кога не бие за мен, де Там няма връзкари. И там не приемат. Там записват. И треперят. Дали ще запълнят паралелка, че да си запазят хляба, дето ядат. |
Косвено доказателство е софийската математическа и подобните на нея училища, които приемат деца след четвърти клас - обират "каймака" Май някой отново прави опит да сложи колата пред магарето. СМГ и др. от тази група не обират каймака, а каймакът си избира да отиде при тях. А и да стигнат до това положение доста години работиха здраво. Сега просто берат плодовете на труда си. Само за припомняне: срещу един от директорите на СМГ преди години се проведе цяла кампания, защото искаше да направи гимназията по-добра. То не бяха проверки от инспекторат, то не бяха възмутени родители на деца, дето не с се класирали, то не беше и политически решения. Изгониха го, но закъсняха и той успя да направи СМГ това, което и позволи да стане притегателен център за "каймака". Не е ли редно при това положение да бъдат попитани що тъй се получава... Говори се за сравнение защо така или иначе. Ами то е ясно - различен е контингента на двете училища. И то не в децата ,а в родителит и мотивировката им. Затова при частните училища има и двете крайности: ако родителите искат да спестят проблеми на децата (дебеловрато-чалга разбирането) - ами учителите пускат децата лесно да минават, но ако родителите дават пари за да могат децата да получат максимално доброто - ами тогава родителите притискат децата да учат. И резултатът е видим за тези училища. П.С. От познати знам, че подобен е проблем и при висшето, като най-явно е сега при обучение по програмиране в СУ, ТУ и НБУ - НБУ сега са най-добре и биели редовно от 3-4 г. по олимпиади по информатика или програмиране. А преподавателите са практически едни и същи - масово водели в два от тези три вуза. |
Май някой отново прави опит да сложи колата пред магарето. Няма такъв опит. Просто казвам, че ако се сравнява "движението", трябва да мерим движението на колата с магарето, а не поотделно на колата и отделно на магарето. А и да стигнат до това положение доста години работиха здраво Абсолютно съм съгласен. Но елементът на "скачените съдове" остава, особено ако става въпрос за малко населено място, с две-три училища.а каймакът си избира да отиде при тях. И що не е избрал от първи клас? Лично, не съм убеден в системата на "елитни училища". Би било хубаво да има две-три елитни училища, един вид "да отварят хоризонта на възможностите". Но когато 50% се водят "елитни", говорим за "групички по интереси", пълни индивидуалисти без да могат да работят в екип, с изкривена комуникация към околния свят.ако родителите дават пари за да могат децата да получат максимално доброто - ами тогава родителите притискат децата да учат. И какво му пречи на родителя да "притиска" детето и без да дава пари? Да не е липсата на познания и парите са средството да си изчисти гузната съвест, че не е учил на времето или че взел пари повече отколкото заслужава? |
Родителите, които дават пари за обучението на детето искат да получат максимума за тези пари и изискват от всички, включително и от детето. ако записваш детето в частно училище, най-вероятно осъзнаваш, че образованието е нещо ценно, и че доброто образование си струва допълнителните пари. Не става дума само за парите. Може да е също и време и усилия - примерно ако запишеш детето в по-доброто училище в другия край на града, вместо в кварталното и ти се налага да го водиш всеки ден до там, ще изискваш съответните усилия от детето и от учителите му. Тези, които оставят децата в кварталното училище понякога просто не им пука дали детето ще учи или не и как. И това е пречка за всички. Защото децата, на които не им пука, пречат на всички останали. И ако е по едно в клас учителите се справят, но ако са по 3-4 или повече целия клас потъва. И тук няма вина учителят - просто средата е против него. |