
| Няма да философствам, само един пример ще дам. Има едно приятно списание, "Светът на физиката", 4 книжки годишно. Последно е излязла първата книжка за 2015 г., и край. Никой не е забелязал че списанието е изчезнало - справка в гугъл за последната една година показва точно това. Тези които сега ще научат за загубата най-вероятно ще си помислят нещо от рода на Иванчовото "Да ти имам проблемите другарке". Всичко българско изчезва - от плодовете и зеленчуците до съкровищата на духовността. Ние обаче не се вълнуваме повече, може би защото... също сме изчезнали. В София май няма вече врабчета. От няколко месеца упорито търся, и наскоро видях едно в Южния парк. Притеснено беше, оглеждаше се страхливо и накрая отлетя в неизвестна посока. Последното ще да е било. |
| Бе то аз май миналото лято и щурци не чух, преди бяха по-шумни от уличен трафик.. а врабчета верно май не съм виждала скоро? |
Salman Rushdie 19 Май 2016 12:28 Lamento della Nympha ! Аааа, пак не позна! https://www.youtube.com/watch?v=byr24c2fYKo |
unperson, за темата Няма ги врабчетата... Има ги при Радичков - Ние, врабчетата... Тананик Имахме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: Пиук, пиук, песента ми започва оттук! Или пък: Пиук, пиук, песента ми завършва дотук! Да съчинява, не всеки умее, тая дарба човек трябва да си я има от рождение. Пиук например ми е разправял: Ти Знаеш ли, Джиф, че аз още докато бях в яйцето на тъмно, почнах да съчинявам. Като съчинявах разни песнички и ми беше някак си по-леко, имаше кой да споделя самотата ми. По цял ден си тананиках в тъмното - пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Дори сега, когато тръгна някъде сам, вземам със себе си винаги по една песен, та да ми прави дружина. Ако пътят ми е по-дълъг, то тогава вземам повече песни, за да ми стигнат по пътя. Суха храна не вземам, гладен едва ли ще остана, все нещо ще се намери за хапване, но без песен не тръгвам. Ние това не го знаехме отпреди, па не сме се и сетили. Пиук поиска да ни услужи и раздаде на всички ни песни. Аз лично съм проверил в дългите си пътешествия и мога да ви препоръчам, когато тръгнете някъде на път - а човек е винаги на път, - да вземате със себе си и по някоя песен, да видите колко по-леко се пътува. Ако хвърчиш, песента също хвърчи с тебе, ако тръгнеш да се разхождаш из ливадата, песента също се разхожда и ти прави най-приятна компания. Истина е, че песните, дето Пиук ги съчинява и ни ги раздава да ги пеем било когато отиваме някъде, било когато работам, са съвсем простички, но пък ни вършат много хубава работа. Не са, да кажем, като песните на славеите. Те техните песни едни издокарани, па засукани, па с едни извивки - ако тръгнеш по извивките им, свят ще ти се завие. Тия засукани песни славеят ги пее само сутрин рано, в тишината, та да се фука пред всички, че му много засукани песните. Ние нямаме нищо против тия песни, нека ги пее славеят, който иска, да слуша. Той сутрин си изпява засуканата песен, а после през целия ден мълчи като риба и се вре по сенките. Ние такива темерути не обичаме. По-добре е да ви кажа да пеете прости песни, но през целия ден и за всякакви случаи. Ще ви кажа, че когато започнахме да правим гнездата си, всички тичаха непрекъснато да мъкнат строителен материал, работеха от изгрева на слънцето чак до мръкнало и за няколко дни изпокапахме. Тогава Пиук дойде да ни каже, че ако седнем да вием гнездата с песен, няма да усетим кога ще ги направиме. Той даде на всички по една песен за виене на гнезда. Като почнахме да вием гнездата с нея, съвсем леко ни стана, гнездата като че сами се извиваха, или още по-точно, пе-сента ги правеше заоблени, леко вдлъбнати, а ние само ту к и там и помагахме. Единствен Драги ми господине не пожела да работи с песен и гнездото му стана грозно като турска керемида и толкова наклонено, че за да се задържиш за него, трябва да се връзваш с едно въже за кръста и пак не е съвсем сигурно дали вятърът няма да те отнесе нанякъде. Но Драги ми господине е бил винаги опърничав, та това не направи никому впечатление. Аз, казва, мигар нямам други грижи, та ще седна да се занимавам с лекомислени работи, драги ми господине! Той смята, че песента е лекомислена работа. Тя не е никак лекомислена и ще ви кажа, че дори когато човек е много изморен и не може дълго да заспи, то най-добре ще бъде да почне да си тананика на ум. Като тананика на ум, Сънчо чува, че някой тананика, и айде, айде, да види какво е това, дето тананика, защото си у мира от любопитство. А на вас само това ви и трябва - да дойде Сънчо да надникне през прозореца. Забелязал съм, че когато заспивам с тананикане, всичките ми сънища са много хубави и предимно летящи. Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане. Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-та-наник! http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=260&WorkID=9322&Level=2 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miranda |
Никой не е забелязал че списанието е изчезнало - справка в гугъл за последната една година показва точно това. Не генерализирай. Олег може да е бил малко зает да съветва някой, дето не восприима съвети Пък Бушев на колко стана? Тази година 80, комай? Ходи да помагаш, вместо да оплакваш |
Не генерализирай. Олег може да е бил малко зает да съветва някой, дето не восприима съвети Пък Бушев на колко стана? Тази година 80, комай? Ходи да помагаш, вместо да оплакваш Не мога защото се дърля с тях чат-пат, с Бушев особено. И противоречията са антагонистични, както се казваше едно време. Но списанието не е лошо, не мога да си кривя душата. |
е мога защото се дърля с тях чат-пат, с Бушев особено. И противоречията са антагонистични, както се казваше едно време. Но списанието не е лошо, не мога да си кривя душата. Ето едно от обясненията за умирането на обществото ни. Поздравление за темата, впрочем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Всичко българско изчезва - от плодовете и зеленчуците до съкровищата на духовността. Ние обаче не се вълнуваме повече, може би защото... също сме изчезнали. Не още, но натам отиват нещата. След като и управниците ни ще ги избират задграничните 'българи'... |
| А врабчетата и щурците не са изчезнали. Може би в София е по-трудно да се видят и чуят от градския шум и мръсотия. Като си отида на село не мога да спя от чирикане и щурчене |
е мога защото се дърля с тях чат-пат, с Бушев особено. И противоречията са антагонистични, както се казваше едно време. Но списанието не е лошо, не мога да си кривя душата. Ето едно от обясненията за умирането на обществото ни. Защо си станал толкова загадъчен, Бонго? Напънах се яко но не можах да видя в тези мои думи обяснение за умирането на обществото. |
Защо си станал толкова загадъчен, Бонго? Напънах се яко но не можах да видя в тези мои думи обяснение за умирането на обществото. Нищо загадъчно. По моите собствени наблюдения , обществото ни умира, защото общностите в него отстъпват място на клики. Лични отношения надделяват над общностни. Макар да използвах твоя коментар, не визирах вашите отношения, с които не съм запознат, но се сетих за доста тъжната история по издаването и представянето на един юбилеен сборник в една доста различна дисциплина. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Аз, както и в други подобни теми, ще апелирам всеки, а особено тези, които се оплакват, да кажат те лично какво създават, за да има създадени български неща и да не умира обществото. Дали списание, дали плодове и зеленчуци... Едва ли някой развъжда врабчета, за ги дам за пример. |
Обществото не умира, боледува само. Тежко боледува, но има шанс ако всеки направи нещо за оздравяването му- за Бонго и Манрико Правим - отглежгдаме деца, зеленчуци, плодове, садим цветя и т.н. На болния не е полезно да се напомня, че умира - трябва да му се даде вяра и смисъл да се бори за себе си.Имаме прекрасни деца в Бг/умни, красиви, кадърни/, но поради липса на усилие от наша страна да си оправим територията те я напускат. Ние сме мрънкачи и половина. |
те лично какво създават, за да има създадени български неща Този въпрос не е толкоз лесен, колкото изглежда. Първо трябва да уточним кои неща са български. В един скорошен спор тук стана ясно, че не е достатъчно плодовете и зеленчуците да са произведени в България и от българи, ами трябва да са и от изконни български сортове. А пък кравите, свинете, овцете и кокошките трябва да са от български породи. Инак не се признават за български. Например имам съседи и роднини, които отглеждат ябълки и всяка година произвеждат тонове, едва успяват да ги продадат. Обаче повечето от тях са от сорт "Флорина", който е френски по произход, а пък "Златна превъзходна" е създаден в САЩ. Наскоро по моя препоръка засадиха стотина дръвчета от сорта "Пинк Лейди", който, пуст да опустее, е австралийски. Та не знам дали тези ябълки ще им се зачетат. ![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
Обществото не умира, боледува само. Мисля си, че един от симптомите на болестта е, че много хора вместо те да направят нещо за себе си, за близките си, за цялото общество, седят, чакат някой друг да направи нещо и се оплакват, че другите не правят достатъчно. |
По моите собствени наблюдения , обществото ни умира, защото общностите в него отстъпват място на клики. Лични отношения надделяват над общностни. Точни наблюдения и много добре казано! ...много хора вместо те да направят нещо за себе си, за близките си, за цялото общество, седят, чакат някой друг да направи нещо... Не съм сигурен какво имаш предвид пишейки "да направят нещо"... Всеки от нас, всеки ден прави нещо. Не съм забелязал около мен чакащи... но все по-малко са тези, които остават удовлетворени от направеното! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Vatamov |