Конгресът на сенките - Калин Първанов, a-specto
Отиди на страница:
| Михаил Миков беше отстранен от председателския пост в БСП със светкавична операция, която, изглежда, има много по-дългосрочни цели – спешна подготовка за малка коалиция с АБВ и на голяма с ГЕРБ В късния следобед на 8 май Корнелия Нинова дефилира на сцената с букет червени рози в лявата си ръка. С дясната понечи да поздрави червения конгрес. Вдигна я и инстинктивно изписа с пръстите си знака на победата – исторически символ у нас на СДС и десницата. Преди победителката да се усети и да отвори цялата си длан, мина не повече от миг или два. Точно толкова, колкото да ти се стори, че виждаш мираж, че сигурно халюцинираш. И да не си сигурен точно какво си видял. В този момент дори и призракът на 26-годишния преход вероятно се е разсмял дрезгаво зад завесата. Унесени в аплодисменти обаче, делегатите не чуха кикота му. Даже и политиците понякога казват истината. По-често, когато говорят с жестове, но понякога и с думи. Минути преди финалните сцени на конгреса телевизионна камера улови диалог, изваден сякаш от „Кръстникът”. „Нищо лично, просто бизнес”, заявява небрежно счетоводителят на нюйоркската мафия Ото Бидерман в романа на Марио Пузо. „Нищо лично, нали разбираш?”, казва и Румен Овчаров на брутално отстранения партиен лидер Михаил Миков, който му отговаря: „Но аз ти благодаря, че ме освобождавате по този начин от тази отговорност”. В седмиците преди 49-ия конгрес на БСП, а и по време на самия форум досегашният председател беше яростно атакуван с обвинения, че си е подсигурил служебна победа чрез партийния апарат. Когато се оказа, че нито си е опекъл работата, нито е бил най-добър в машинациите, мнозина се присмяха, вместо да му се извинят. Както се изрази един делегат: „Че той к’ъв председател е, като не може да си уреди преизбирането?!”. За оправдание на Миков можем да кажем, че имаше срещу себе си мощни противници. Прякорите им говорят достатъчно – Чичо Митко, Банкерът на Маджо, Кире Социало, Асен Дебелия, Инкасатора, Свинаря… Все играчи, обръгнали и в битки помежду си, но щом са се събрали някъде заедно, трябва да ти светне, че работата е дебела. Когато забележи такава компания, всеки разумен човек би побързал да свие зад първия ъгъл. Миков обаче реши да върви челно срещу тях. И тъкмо когато си помисли, че се е разминал, трябваше да установи, че чантата, която стиска, е празна – прерязали са й дъното. В първите реакции за червения конгрес можеше се чуе извод за победа на парите срещу апарата. Сякаш едното може да върви без другото. Изоставен и от почти целия апарат на „Позитано”, който управляваше събитията около залата, Миков май беше сред последните, които го разбраха. Вероятно и заради това във финалните си минути начело на БСП изглеждаше като Виденов на последния си конгрес. „То, като гледам, мачът е свирен!”, констатира собственикът на Пловдивския панаир Георги Гергов малко преди да започне гласуването. Мнозина погрешно разтълкуваха думите му, в смисъл че досегашният председател си е уредил нещата. Всъщност предприемачът очевидно имаше предвид, че присъдата на Миков е подписана. А и самият потърпевш отказа да я обжалва с последните си думи като председател: „Няма да правя договорки зад тази завеса. Аз не съм избиран от Гергов и може би това е бил шансът ми”. След първия изборен тур, на който Миков получи 329 гласа, а Нинова – 280, Гергов заедно с друг кандидат за лидерския пост – бившия член на директорския борд на панаира Красимир Янков, сложиха в джобовете си и контролния пакет от акциите на БСП. Останалото е за протокола – аритметичен сбор на балотажа от гласовете на Гергов (55) и Янков (77), прибавени към резултата от първия тур на Корнелия Нинова. Тя е предвидим партньор за разлика от опърничавия Миков. Случайно Нинова е и бивш председател на борда на панаира по времето, в което държавата изпусна контрола върху дружеството в полза на Гергов, а министър на икономиката беше Овчаров. ЧИСТИ СМЕТКИ – ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ. Може да изглежда странно, че начело със Сергей Станишев БСП търпя какви ли не загуби, компромиси и унижения, но 13 години му прощаваше всичко. На Миков обаче за няма и две години – един непълен председателски мандат, нищо не му беше спестено. Какво предизвика толкова брутална разправа? Главните причини са две. Първо, кадровият гръбнак на БСП е съставен от хора, които са наясно, че трудно биха намерили реализация вън от политиката и властта (местна или централна) – било, защото никога не са имали друг хоризонт или перспектива, било, защото са се депрофесионализирали, докато катерят партийната стълбица. При дълъг престой в опозиция те стават непригодни да вършат дори дребни услуги на бизнеса. Миков бе на път да ги докара до пълно отчаяние не само с отказа си през 2014 г. да направи правителство с ГЕРБ, но и със заявките, които даваше напоследък. Не че и той не би влязъл в широка коалиция, но вероятно не на всяка цена, пък и щеше да се опъва за по-големи отстъпки за лява политика. В това отношение Нинова със сигурност ще бъде много по-гъвкава, колкото и да тропа с токчета срещу Борисов в парламента. Основното й обещание беше бързо завръщане на БСП във властта. Както отбеляза политологът Борис Попиванов, всички странични наблюдатели вероятно са подценявали „магическото влияние на думичката „власт”: „Корнелия Нинова ясно заяви, че БСП се стреми към властта. Тя също така си спомни уроците на Сергей Станишев от първия мандат на ГЕРБ: че консолидацията и подемът стават възможни при ясно назоваване на противника и всекидневното му фронтално атакуване. „ВРАГЪТ Е БОЙКО БОРИСОВ”, ПОВТАРЯ НИНОВА. ДОКАТО МИКОВ КАЗВА: „ВРАГЪТ Е НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ МОДЕЛ”. Той има право, доколкото управлението на Борисов и решенията, които то прокарва, са резултат от този модел, негово конкретно въплъщение, свободно шествие на капитала срещу труда. Но на равнището на масовите нагласи подобен наратив по-трудно може да бъде осмислен. Миков залагаше на преразглеждане на идейния облик на БСП. Това по неизбежност включваше и преоценка на отношенията с редица партийни другари, подозирани в десен уклон (и десни политически и икономически практики). Този процес обаче изискваше време, повече време, отколкото политическата динамика и търпението вътре в партията му отпускаха. Спешното изтегляне на АБВ от правителството два дни след конгреса на БСП, съпътствано с подаване на ръка от Корнелия Нинова, говори за координирани действия. Техният хоризонт е много по-широк и вероятно се простира до подготвяна в недалечна перспектива широка коалиция, в която формацията на бившия президент Георги Първанов ще е свързващото звено между БСП и ГЕРБ. Показателно е, че АБВ не напусна сегашното правителство, когато уж имаше много по-сериозна причина – решението за увеличаване на външния дълг, но сега си намери за повод бутафориите около приемането на изборното законодателство. Овладяването на конгреса на БСП беше първата тактическа задача в този план, следва втората: обединение на „лявото”. В действията на коалиционните архитекти има политическа логика, макар че историята от разпада на СДС и последвалите опити да бъде сглобен наново показаха, че механичен сбор от произлезлите партии може и да не доведе до преливане на избиратели и възстановяване на стари позиции. Втората основателна причина за спешното демонтиране на ръководство на БСП начело с Миков бяха предприетите от него опити да смени няколко местни партийни котерии. Те обаче бяха или плахи и половинчати, или несръчни, а в някои случаи и заместителите бяха неубедителни. Тук председателят на БСП допусна нова грешка – предприе атаки на няколко фронта, но ги остави недовършени. В условия на война подобни операции неминуемо завършват с обкръжение и разгром. Обратно на него деловата Корнелия Нинова предложи оферта, която се хареса на отсрещната страна – подкрепа срещу регионално представителство в Изпълнителното бюро. За пред публика подобна сделка се нарича „грижа за кадрите” и „възстановяване на разговора между центъра и структурите”, но другото й име е феодализация. НА 49-ИЯ СИ КОНГРЕС БСП СЕ ПОКАЗА ПО-ЯСНО ОТВСЯКОГА КАТО ПАРТИЯ С ДВЕ ЛИЦА. Едното – по време на откритото заседание, когато залата ръкопляскаше на левия курс в доклада на председателя, но аплодисментите идваха главно от балкона, където се разполагат гостите – предимно симпатизанти и редови членове на БСП. Съвсем различно лице остана скрито за широката публика по време на закритото заседание, на което Георги Гергов откровено попита: „Кои трудещи се – тях ги няма при нас бе, другари!? Кого заблуждаваме ние? Какви интереси? Ние една година се мъчим да ги назначиме и докато ги назначиме, те ги изпоуволниха”. Събитията в залата се развиваха по строг сценарий – многобройни „кандидати” за лидер на БСП се изреждаха един след друг да си правят отводи с десетминутни речи срещу „статуквото” и дитирамби за „промяната”. „Единственият кандидат, който не каза и една лоша дума срещу останалите, беше Корнелия”, изтъкна впоследствие един от идеолозите на нейната кампания, социологът Юрий Асланов. Да, така е – има си хора за всичко. Още по време на кампанията беше ясно, че става дума за прецизно разработена операция, в която и ролите са разпределени. Нинова го играеше „доброто ченге”, а мюрета като Кирил Добрев трябваше да се преструват на кандидати, за да водят негативна кампания срещу Миков и заместника му Янаки Стоилов с основния аргумент, че били отдавна в политиката и трябвало да си ходят. Безспорно цялостното състояние на БСП включително действия и бездействия на последното ръководство предлагат широк избор от възможности за всякаква критика. Друг е въпросът, че имената на главните „разобличители”, както и начинът, по който конгресът беше спечелен от тях, са най-ярката илюстрация на собствените им констатации. Финалните резултати показаха не само разделена партия, но и тотална криза на авторитетите. Само двама кандидати за Националния съвет на БСП – Дора Янкова и Стефан Данаилов, получиха доверието на повече от половината гласували делегати. Над 700 кандидати щурмуваха органа, а броят им беше поне двойно по-голям от участниците в тазгодишния първомайски митинг, организиран от БСП. Многобройни жалби и сигнали от конференциите по места пък създаваха усещане, че се провеждат кървави избори за кмет на Столипиново, а не за ръководство на социалистическа партия. Венецът на всичко това намираме в една от констатациите в доклада на Комисията по жалбите и петициите на конгреса. Тя установила, че от партийната организация в малката община Венец на „Позитано” пристигнали три протокола с… три различни имена на предложени за председател на партията. Един от тях сега ще лекува бесовете в БСП. А бесовете на собствените си поддръжници? Блицкригът за „Позитано“ започна преди няколко месеца с опит председателят на БСП да бъде свален още на пленум и подготовката на конгреса да се повери на тричленка. След като само два гласа спасиха Миков от импийчмънт, опонентите му се насочиха срещу програмните документи, подразнени от думата „социализъм” в тях. Тук обаче срещнаха по-голям отпор, особено от членската маса. Това им помогна да налучкат успешната тактика: взеха на въоръжение лявата реторика, иззеха я от опонентите си и започнаха да се представят като по-добрите изпълнители на левия курс. В „БОЙ ПОСЛЕДЕН” БЯХА ХВЪРЛЕНИ ВСЯКАКВИ ОРЪЖИЯ, включително псевдосоциологически проучвания, а Корнелия Нинова получи накуп толкова медийни бонуси, колкото се полагат само на премиера Бойко Борисов. Както често се случва в подобни възлови моменти, независимата и критичната журналистика масово излезе в платен отпуск. Разбира се, във възгледите на двата лагера има съществена разлика. И единият, и другият е за връщане на държавата в икономиката. Но когато го казва Миков или Стоилов, можем смътно да си представим и създаване на държавни предприятия в някои сфери. От устата на Нинова държавната намеса звучи като кредити от Банката за развитие за „малкия и средния бизнес” (когато чуете това клише от устата на български политик, задължително се огледайте за сянката на едрия бизнес зад него!). И двамата кандидати говорят за синдикати. В това отношение Нинова безспорно притежава по-голям опит. Особено в заобикалянето им. През юни м.г. заедно с още няколко червени депутати тя внесе в парламента пакет със скандални промени в Кодекса на труда, каквито дори и на управляващата десница й беше неудобно да предложи. Още тогава пролича, че Миков проявява „левосектантски уклон“, тъй като не се подписа под тях, но е факт, че не направи нищо и за да ги спре. Промените изненадващо минаха на първо четене, а някои и на второ, което породи основателни съмнения, че бизнес лобита ги прокарват през опозицията, за да спестят на ГЕРБ неудобството задължително да ги обсъжда със синдикатите в Тристранния съвет. ЧЛЕНОВЕТЕ НА БСП НЕ ПОМНЯТ, НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ИЛИ НЕ ЗНАЯТ КОЙ е внасял предложения, улесняващи уволненията на майки и трудоустроени примерно. Но пък много обичат да слушат как намахани другарки и другари удрят по масата и се хвалят: „Внасяме закони за майки, за работници и за пенсионери, бием се с ГЕРБ, силна социална политика – това постигаме!”. Със същия непукизъм Корнелия Нинова първо отричаше, а после неглижираше и отклоняваше въпроси, свързани с приватизацията на „Техноимпекс” по време на управлението „Костов”. На 28 години и с две години трудов стаж зад гърба си тя е назначена тогава за изпълнителен директор (и за шеф на борда на „Техноимпортекспорт”  , а след няколко месеца оглавява и Работническо-мениджърското дружество за придобиване на дружеството. „Никога не съм членувала в СДС”, отговаряше лаконично. Накрая призна, че има пръст в приватизацията, но пак извъртя нещата в полза на хората – не го била приватизирала тя, а работниците! А всъщност „Техноимпекс” отдавна е в портфолиото на мощна икономическа групировка от Североизточна България…За деловите качества на новата председателка на социалистите тепърва ще има поле за изява, а натрупаните умения могат само да й бъдат от полза, понеже самата БСП до голяма степен се превърна в едно подобие на РМД. Формално „работниците” притежават акции, но никой не дава и 5 стотинки за тях. Големите пакети се държат от няколко групировки, а общественият капитал на дружеството и местата в неговия борд са несъизмеримо по-малки от амбициите на тези, които са назначили новия изпълнителен директор. Историята вече познава достатъчно примери за съдбата на подобни компании. Между другото, конгресът предварително беше наречен от всички групи и лобита „исторически”… http://a-specto.bg/kongresat-na-senkite/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Атанас Димитров |
| Проф.Велко Вълканов: Не мога заради Нинова да хвърля Миков на мършоядите Без чисти ръце всяка велика идея може да бъде замърсена и погубена, пише проф.Вълканов Прочетох тези дни статията на Калин Първанов "Конгресът на сенките". В нея без съмнение има много истини, но истини, които за съжаление причиняват преди всичко болка. Всъщност болка изпитвах още преди това. Аз самият, признавам, съм все още объркан. Все още не съм в състояние да преценя какво точно стана на конгреса на БСП, но помня добре, че болезнено съпреживявах ставащото там. Преди всичко дълбоко смущаващ бе фактът, че само двама делегати на конгреса бяха избрани с абсолютно мнозинство. В Дора Янкова намери силен израз спонтанната потребност на хората от простата човешка почтеност. Нямам нищо против Нинова (напротив), но не бих могъл заради нея да хвърля на мършоядите Михаил Миков. За мен Миков е почтен човек, който не биваше да бъде оскърбяван по този очевидно недругарски начин. Мисля си, че в един конгрес на партия, в която хората са помежду си другари, не бива да има нито победители, нито победени. Всички трябва да са победители. Наблюдавах лицето на Миков, когато Нинова тържествуваща влезе в залата. То изразяваше не само умора, но и дълбока вътрешна печал. Същата вечер му се обадих по телефона, за да му изразя своя съпричастност. (Изглежда принадлежи към нрава ми да заставам на страната на падналия.) Миков бе явно трогнат от проявата ми на другарска загриженост. "Другарю Вълканов, много ти благодаря, прегръщам те!" - това бяха думите, с които той ми отговори. Още не съм в състояние да преценя какво Нинова би могла да направи, за да укрепи и развие партията. Имам за нея нелошо чувство, но вече съм силно притеснен от обстоятелството, че са издигнати хора като Георги Гергов, Кирил Добрев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, които, както ми се струва, трудно произнасят думата социализъм. Търсих по телефона Нинова, но тя не ми се обади. Щях, разбира се, да я поздравя за избирането й на високия пост, но заедно с това щях настоятелно да я помоля да се вслуша в съвета на Стефан Данаилов - внимавай с какви хора ще се обкръжиш! Мисля, че това всъщност е първото изискване, на което Нинова трябва да подчини своята кадрова политика: ясно изразената лична и гражданска почтеност на всекиго от нейния екип. Чистота, безкористие, преданост към социалистическата кауза - това наистина е знамето, с което БСП трябва да тръгва на бой за доброто на хората. След това ще дойдат естествено идеите, програмите, законопроектите, решенията на отделните социални въпроси. Без чисти ръце всяка велика идея може да бъде замърсена и погубена. Тъкмо нравствената чистота на първостроителите на социалистическа партия, я направи партия от нов тип, партия, която с цялото възможно безкористие отстоява една обща за всички хора по света благородна кауза. Благодарение на нея партията има и онова политическо дълголетие, което няма нито една друга партия у нас. Не знам доколко имам правото да се произнасям по вътрешните проблеми на БСП. Не съм член на тази партия. Но отношенията ми с нея са все пак достатъчно сложни. Не съм наистина в БСП, но затова пък БСП е в мен. Вече четвърт век отдавам сърцето си тази партия - не заради друго, а заради великата кауза на социализма, която тя е понесла. Без да съм член на БСП, съм социалист, за разлика от ония, които са членове на БСП, без да са социалисти. Мисля си, че всеки що-годе добър човек трябва да е социалист. Именно социалистът е съчовекът, т.е. човекът, който търси своето осъществяване чрез други, равни нему човеци. Социализмът е най-обикновеното (най-естественото) усилие да се внесе доброта в обществото. Че в някакъв етап от развитието на обществото не сме успели да постигнем това, не е довод срещу него. По-скоро напротив. Имам, разбира се, големи симпатии към комунистическите партии, но те за съжаление все още нямат онова обществено значение, което ще им позволи да оказват съществено влияние върху управленските процеси. Но така или иначе не съм радостен. Зле сме и ще ставаме, боя се, още по-зле. И у нас, и в света картината е мрачна. Милиарди са хората, които страдат от обкръжаващото ги безчовечие. Но тъкмо това изисква толкова повече да засилим заедно с другите народи борбата си срещу господстващото всемирно зло. Ако животът има някакъв смисъл, той е в борбата срещу злото. |
| Интересно четиво, може би, но ще го оставя за утре. Надявам се междувременно да се изкаже др. Firmin. |
| Доста точен анализ.Не виждам път назад към истинското ляво за БСП. http://avtorski.pogled.info/article/74022/BSP-pak-zavi-nadyasno-Gergovshtinata-se-okaza-po-silna | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: банда |
Мисля си, че всеки що-годе добър човек трябва да е социалист. Именно социалистът е съчовекът, т.е. човекът, който търси своето осъществяване чрез други, равни нему човеци. Социализмът е най-обикновеното (най-естественото) усилие да се внесе доброта в обществото. Че в някакъв етап от развитието на обществото не сме успели да постигнем това, не е довод срещу него. По-скоро напротив. Имам, разбира се, големи симпатии към комунистическите партии, но те за съжаление все още нямат онова обществено значение, което ще им позволи да оказват съществено влияние върху управленските процеси. Но така или иначе не съм радостен. Зле сме и ще ставаме, боя се, още по-зле. И у нас, и в света картината е мрачна. Милиарди са хората, които страдат от обкръжаващото ги безчовечие. Но тъкмо това изисква толкова повече да засилим заедно с другите народи борбата си срещу господстващото всемирно зло. Ако животът има някакъв смисъл, той е в борбата срещу злото   И аз мисля така!!! |
И аз мисля така!!! Всички мислим така.Точно затова е толкова тежък грехът на БСП към хората които и вярваха. Сигурно добре са се посмели в БСП за тяхна сметка.Като например болните ми баби и дядовци/ лека им пръст/, които куцукайки с бастунчетата ходеха на почивки да гласуват за " нашите хора"Дано им е било забавно на "социалистите". |
Сигурно добре са се посмели в БСП за тяхна сметка.Като например болните ми баби и дядовци/ лека им пръст/, които куцукайки с бастунчетата ходеха на почивки да гласуват за Крайностите не са полезни за никой. Никой не се е смял разбира се. А тези, които стоят от страни и критикуват най-не ги разбирам. Ако се съберат заедно, те ти нова лява партия. Нооо някак си не щат. Защо ли? |
Всички мислим така. Не всички. Бонго, Манрико, Туткалчев и много други мислят различно. Смятат, че има и други пътища в борбата със злото. |
А тези, които стоят от страни и критикуват най-не ги разбирам. Ако се съберат заедно, те ти нова лява партия. Нооо някак си не щат. Защо ли? И това ще стане, убеден съм. А причините са много, и са по-скоро за статия, отколкото за пост.И една от тях е ролята на БСП като примамка в лявото пространство.Като там цари пълна симбиоза между партии, медии и капитал.БСП се определя за лява, медиите я определят за лява, и другите партии повтарят до втръсване, че е лява.И на всички това е много удобно. И защо? За да се внуши на хората, че това е истинското ляво, и няма нужда от друго. А всъщност какво точно и е лявото и "социалистическото" на БСП? |
| банда Aз цоциалистите ги попържам редовно, защото имах много роднини и познати от тази партия(повечето не са живи), скромни и работливи хора. Точно с тях дълги години върхушката-цоциалисти се подиграва и паразитира на гърба им. Мишката Станишко накрая официално я превърна в клан на милионери. Та като четях цитата на достойния В. Вълканов си представях видната милионерка баба Масларова. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
Не всички. Бонго, Манрико, Туткалчев и много други мислят различно. Тази игра на думи сме я играли много пъти. От една страна, да определяме социализма като нещо много хубаво - доброта, съпричастност, взаимопомощ и т.н. След което като следствие да искаме да одобряваме и всякакви организации, които са се нарекли "социалистически", а всъщност в историята си са били престъпни, борили са се за властта с проливане на много кръв, дошли са на власт на щиковете на армията на един тоталитарен режим и са установили друг кървав тоталитарен режим. Не нам! Не по думите, а по делата им ги познаваме. |
А тези, които стоят от страни и критикуват най-не ги разбирам. Ако се съберат заедно, те ти нова лява партия. Нооо някак си не щат Механизмите за създаване на нови партии в България, "промотирането" им в правилно подковани и прилично платени телевизиите и вестниците, зоркият поглед на чуждо посолство, употребата на справедливи каузи и поддържащите ги балъци за мръсни цели и т.н., и т.н... би трябвало да са ясни на всеки, живял в България през последния четвърт век, а не атакуващ от Марс. Поради което болднатото си е обида направо. |
Мисля си, че всеки що-годе добър човек трябва да е социалист. Именно социалистът е съчовекът, т.е. човекът, който търси своето осъществяване чрез други, равни нему човеци. Социализмът е най-обикновеното (най-естественото) усилие да се внесе доброта в обществото. А някави доказателства в подкрепа на тази теза? Няма. Само да добавя, че съвременното християнство също възпитава добри хора и без да са социалисти. На Запад църквите събират и разпределят средства за благотворителност, като подпомагат хората в нужда. От друга страна БСП бъка от социалисти, които са всичко друго само не и добри хора. По-горният списък от статията може да бъде продължен с доста имена, така че е най-малкото нахално да се твърди, че всеки що-годе добър човек трябва да е социалист. |
Механизмите за създаване на нови партии в България, "промотирането" им в правилно подковани и прилично платени телевизиите и вестниците, зоркият поглед на чуждо посолство, употребата на справедливи каузи и поддържащите ги балъци за мръсни цели и т.н., и т.н... "Атака"?  |
| Морален кодекс на строителите на комунизма. /оригинал/ Преданность делу коммунизма, любовь к социалистической Родине, к странам социализма. Добросовестный труд на благо общества: кто не работает, тот не ест. Забота каждого о сохранении и умножении общественного достояния. Высокое сознание общественного долга, нетерпимость к нарушениям общественных интересов. Коллективизм и товарищеская взаимопомощь: каждый за всех, все за одного. Гуманные отношения и взаимное уважение между людьми: человек человеку друг, товарищ и брат. Честность и правдивость, нравственная чистота, простота и скромность в общественной и личной жизни. Взаимное уважение в семье, забота о воспитании детей. Непримиримость к несправедливости, тунеядству, нечестности, карьеризму, стяжательству. Дружба и братство всех народов СССР, нетерпимость к национальной и расовой неприязни. Нетерпимость к врагам коммунизма, дела мира и свободы народов. Братская солидарность с трудящимися всех стран, со всеми народами. В 2016 году Путин похвалил Моральный кодекс, заявив, что ему нравятся коммунистические и социалистические (библейские) идеи в этом кодексе[ И днес тук някои другарки и другари афишират, че още клечат и чакат победата на комунизма. |
Само да добавя, че съвременното християнство Ключовата дума е "съвременно". Защото ако вземем да се ровим надълго и широко в историята на християнството, историята на лагерите в ранният соц ще ни се видят невинна закачка. Обаче никой от тези които са свръхвъзмутени от престъпленията на соца, не съм ги чул да отричат християнството заради кладите в средновековна Европа.Даже се гордеят с вярата си. Право което на нас отричат. |
По-горният списък от статията може да бъде продължен с доста имена, така че е най-малкото нахално да се твърди, че всеки що-годе добър човек трябва да е социалист. Ето това е Атлантис вината на БСП.Заради нея има такива постове. Заради това е трудно на истинските социалисти. |
Ето това е Атлантис вината на БСП.Заради нея има такива постове. Заради това е трудно на истинските социалисти. Тцъ!!! Защо е трудно на който и да е социалист, го е описал много точно Джек Лондон в "Лунната долина". Просто е невероятно, че само от истинските социалисти се изискват да бъдат почти равни с Бога. Или поне на арахангелско ниво. Иначе няма да гласуваме за тях. За другите партии няма такива изисквания и за това гласуваме за тях с чиста съвест, нищо, че са далеч, да не кажа съвсем не отговарят на представите за добъри и честни. |
Просто е невероятно, че само от истинските социалисти се изискват да бъдат почти равни с Бога. Или поне на арахангелско ниво. Иначе няма да гласуваме за тях. Ами ваша работа. За мене никога БСП не е попадала сред възможните избори за гласуване, така че ми е все едно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| Лявото което ще строи "истинския социализъм" ? Някой друг път... Натисни тук |