Защото "шипък" е стародавното българско име на уханното цвете с шипове по стъблото. "Шипък" / "шипок" е стародавното българско име на шипката. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: escolette |
Мохамед забранил "1001 нощ", прекрасните приказки на Шехерезада, които керванджиите си разказвали в дългите нощи край огъня по пътя от Индия към Арабия. Ще излезе, че наистина е бил пророк - да забрани нещо, което ще се появи след него, че и ще разказва за мюсюлмани. |
"Хайде да ни се пречупи езикът да кажем поне една добра дума за сирийските бежанци и за турците, които били по-добри от нас в бахчеванлъка, тютюна и розите. Тогава може би ще преодолеем и парламентарното ураджийство против бурките. " *** Аз пък си помислих, че днес няма да чуя нищо от омразничетата. Но горното си го проси... нерде Ямбол, нерде Стамбул! |
Доставяме на "Ярдли" Това не е много за хвалба. "Олд спайс" си е жива "Бръснарска радост". Дори духи "Макки" е по-добър от него. |
Имаше едно време в моето родно градче един човек, бай Илия, по прякор "розата". Този прякор му лепнаха, защото той ашладисваше калеми от роза върху подложки от шипка и ги продаваше на нашите съграждани. Добре, ама веднъж една циганка си купила роза и след като я засадила, когато и дошло времето, разцъфтяла в цветове на шипка. И тя, възмутена се оплакваше: "Туй Илия розата голяма лъжец - роза дади, шипка злези". Та така с шипъците, гюловете и трендафилите. |
Майка ми правеше сладко от рози в старата къща. Имахме розов храст - усукан и преплетен, някъде метър и нещо в дълбочина, два метра покрай оградата. Страхотно сладко! Вкусът на хората се променя, но много често се променя не усетът, а предметът. Виждал съм и сега бурканчета, на които пише "сладко от рози". Лъгал съм се и, въпреки диабета, съм купувал. Пробата е разочароваща... И друго. Не смятам, че бурката дава свобода на жената. Обезопасява я - факт. Но! Обезопасява я там, където посегателството към жената е част от нравите. У нас и с поличка над кръста и деколте под кръста да е жената, нормалните БЪЛГАРИ няма да й посегнат. Докато при арабите... Да не говоря в циганския квартал... --------------------------- Сайтът на Генек |
. "... - Господин Буров, Вие осквернихте всичките ми олтари и уважения към тези кумири. - Живейте без илюзии и без кумири, господин Памукчиев. Човек трябва да се отнася към хората, както старият сарафин към парите - да им знае истинската цена. Всекиго можеш да излъжеш, даже банкерина и търговеца, но не и ломбарда, не и сарафина. Той по цвета, по звъна на златото и среброто отгатва коя монета е чиста, коя е с примес, коя е фалшива. Както Орозов, Папазов или Христов от Казанлък — само по мириса ще отгатнат кое розово масло е чисто, кое е примесено с тереше… Само те тримата, никой друг. - И Вие ли? - И аз. Нищо, че съм изнасял розово масло. Ние лаиците се лъжем, както и вие младите се лъжете сега. Лъжете се вие комунистите, че ще промените света и хората, че ще има свобода, братство и равенство на земята. Нямало ги е, няма ги и няма да ги има. Хората се раждат неравни — и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко… Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Ето загадката за поетите в България — те имат талант, но нямат брутална сила..." . "Срещи с Буров", Михаил Топалов-Памукчиев . |
Пробвахме прословутата гюловица преди 2 години. Голами водами. Понамирисва наистина. Ма може и аз да съм станал алкохолик. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
депутатите са избрани от келепирджии Не, господин Иванов - депутатите са избрани от народа. Знам, че гледате с презрение на нашия народ, понеже докато вие сте пътували, той е работил на полето - но друг нямаме. И ако наистина е прост - и избраниците му няма да са стока, но той такива си ги харесва. Нарича се "демокрация" и се практикува на много места по света. Е, когато депутатите се назначаваха от ЦК на БКП - ясно, гений до гений. Обаче пустото му колело на историята се върти, както обичаше да казва един и ще се върти - и аз вече не знам докога. |
гюл. После трендафил. После роза. Нито едно от изброените са български наименования. Думата шипка, също не е българска, а славянска. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kotka |
"Шипък" / "шипок" е стародавното българско име на шипката. "Шипък" се използва в много славянски езици. |
Шипъци били посадени не само в Шипка, а и на много други места. Донесли ги османлиите, когато и България, и днешна Сирия били в Османската империя. Османлиите обичали розите, първия турски филм, който изгледах докрай, не беше сериал, а пълнометражният игрален "Гюл-баба". Само половината е вярно. Шипката е диво растение, разпространено в цяла Европа и Азия и не е донасяна от никакви османлии. Официално гюла, т.н. Казанлъшка роза, е донесена от османлиийте от Близкият изток. И тогава е имало импорт експорт. Обаче, розата не е била непознато цвете за траки и гърци. Дали се е отглеждала масово за масло не знам. |