Добави мнение Мнения:15
Котка -  Компанията - Нека шоОто да не спира! --------------- Сайтът на Генек |
Не съществува по-сложно археологическо знание от славянската археология - изобилието от археологически култури и безбройните често противоречиви мнения на хиляди разкопвачи за тях, както и необходимостта да се съпоставят огромно количество трудно датируеми паметници, прави разглеждането на тази проблематика напълно неподходящо за масово представяне; За щастие располагаме с мощно оръжие наречено "класово партиен подход в историята", който ни позволява фактите или липсата им да не бъдат пречка за откриване на желаните истински истории. |
| Защо Горунша? На надписа е Гороунша. Много ме кефи Шъ-то как са го написали горе на Нъ-то.... С руснаците сме един народ. Рано или късно ще бъдем заедно. |
Горунша е несъмнено обитател на Дунавска България - вероятно търговец или производител; неговият кърчаг - като опаковка на някаква стока, скандинавският търговец е купил за лична употреба и е превел по търговския път по Днепър. Каква може да е тази стока, няма начин да разберем, но с голяма увереност ще предположим, че кърчагът трябва да е бил пълен с вино Единственото ясно относно находката е, че е византийска амфора, шансът на която да попадне там, където е намерена, без българско посредничество, е около милиард пъти по-голям, отколкото с междинна спирка България. Цитираното от мен е резултат от: А. Общение с кораба майка Б. Ползване на кристално кълбо и свещ В. Допитване до Канал 3 или подобна ней телевизия на стойност 2.40 лв./мин. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Каква може да е тази стока, няма начин да разберем, но с голяма увереност ще предположим, че кърчагът трябва да е бил пълен с вино Ако беше вино,наште хора са го изкъркали. И накрая,но не по важност-Kotka |
| Страшно се обогатих духовно от тази "Истинска история"! И баба Ванга, с подкрепата на Нешка, не би се справила по-добре! |
Откривателите и първите проучватели на надписа го четат (в превод) ту като "горчица", ту като "нефт", ту като "синапено масло" {2}{4}. Може да е самонадеяно, но за нас надписът е еднозначен; най-вероятното разчитане е дадено от Албина Мединцева {4} и то е мъжко лично име - Горунша; образуването му не буди никакви съмнения и подозрения - от старобългарската (и общославянска) дума "горун" (другото название на дъба) и наставка -ша, по подобие на имена като Словиша и Людоша. В превод надписът би следвало да гласи "[Кърчаг] на Горунша [или на Горун]". --- {4} А. А. Медынцева, Надписи на амфорной керамике X-начала XI в. и проблема происхождения древнерусской письменности. В: Культура славян и Русь, Москва, 1998 г., с. 176-195 Ето какво точно пише Мединцева: Таким образом, ни один из предложенных к настоящему времени вариантов прочтения нельзя признать удовлетворительным, хотя, кажется, испробованы все возможные комбинации. К приведенным выше вариантам можно добавить еще один, при котором шестой знак расшифровывается как лигатура N + Ш, соответственно порядку начертания букв. При таком прочтении получаем имя с окончанием на -ша: Гороунша, производное от имени Горун.25) Имена на -ша (Ратьша, Путьша) встречаются уже в самых древнейших летописных текстах и эпиграфике первой половины XI в. — Словиша, Людоша и т.д. Такое прочтение допустимо по графике (лигатура в обычном порядке N + Ш) и смыслу, но не может считаться удовлетворительным по тем же причинам, что и чтение "ГОРОУШNА": мы должны признать наличие лигатуры и пропуск глухого, что трудно допустить для начала X в. Нетрудно заметить, что разночтения вызывает толкование шестого знака Гнездовской надписи: одни исследователи предполагают читать его как лигатуру двух букв, другие считают, что предшествующий ОУ + этот знак передает декомпонированный носовой звук, третьи — как букву N со знаком мягкости необычной формы, некоторые — как ошибочное написание. Строго говоря, этот знак не находит близкого соответствия ни в кириллице, ни в греческом письме: необычно, как это уже отмечалось исследователями, начертание N, или X (при первом варианте прочтения) и тоже необычной формы, если согласиться с наличием этой буквы, не говоря уже о лигатурном прочтении. Больше всего шестой знак (именно так мы его должны воспринимать, если судить по размеру и расстоянию между буквами) напоминает некоторые тамгообразные знаки, встречающиеся в Причерноморье,26) однако и в них не находят полного соответствия. Если принять во внимание, что на амфорах часто наносились знаки собственности, можно высказать еще одно предположение. Скорее всего, на амфоре сначала был нанесен знак , обозначающий собственника, и лишь затем он был включен в имя ГОРОУNА, заменив собой букву N по внешнему с ней сходству. Это предположение подтверждается более крупными размерами этого знака по сравнению с предшествующими буквами, а также одной до сих пор неопубликованной и полностью непрочитанной надписью из монастырского комплекса близ с. Равна (Болгария, IX—X вв.), где знак включен в слово "АМINЬ". При таком прочтении надпись обозначает собственника корчаги — Горуна (имя ГОРОУN в родительном падеже, единств, числе, мужского рода). [188] Графические особенности надписи, не позволяющие пока достоверно прочесть ее, не позволяют дать и окончательное толкование. Вероятно, меньше всего данных считать, что в амфоре хранилась горчица или какая-либо другая пряность. Другие надписи недвусмысленно указывают, что в таких амфорах на Руси хранилось чаще всего вино, а иногда масло. Если надпись отнести к содержимому корчаги, то, скорее всего, она должна обозначать горчичное масло. Но больше оснований предположить, что на корчаге записано имя владельца — Горуна, Горунши. Сакральность обычая разбивать принадлежавший умершему сосуд при насыпке кургана позволяет предположить, что в кургане № 13 был похоронен владелец корчаги (Горун?), воин-купец (в составе погребального инвентаря находятся и весы), ходивший в далекие торговые экспедиции по пути "из варяг в греки". Както се вижда, Мединцева не предлага "Горунша". Тя предполага - доста смислено - че въпросният кърчаг отначало е носел знака NШ, който търговски знак новият владелец е използвал, за да постави името си около него. Предположението е смислено, защото отговаря и на проблема за евентуалното изписване на развърнато "ш", което е познато в кирилските ръкописи едва след средата на 10 в. (И. Гошев, Развитие на негръцките кирило-методиевски буквени знаци в т. нар. кирилица. "Хиляда и сто години славянска писменост, 863-1963. София, 1963, стр. 275-286.), т.е. трудно би се вписало в така датираното за "първите десетилетия на 10 в." погребение. Друг е въпросът кой е въпросният Горун, ако възприемем мнението, че за изписаното около NШ име е използвана непременно кирилица, а не гръцко унциално писмо (каквото мнение също има). Твърде възможно е това наистина да е не "руският воин-търговец", както Мединцева предполага, а човекът (българин) от който погребаният в Гнездово е взел въпросната стомна. Дали стомната е придобита с покупка от българското тържище в Цариград или местното тържище , например, в Месембрия (византийско владение поне до 917 г.); дали погребаният в Гнездово я е придобил като търгувал с Византия и български търговци или пък е бил руски наемник на служба у ромеите (като онези, които участват в Критската кампания 911 г.) ние няма как засега да узнаем. Във всеки случай твърде многото неизвестностни околонадписа и находката, както и неговата уникалност, не дават основание да бъде реанимирана старата съветска теза от 60те години на миналия век (срв. История Византии. Том 2', Академик Сказкин С.Д. (отв.редактор) - Москва: Наука, 1967 ) за някакъв българо-руски договор от 904 или 907 г. |
| Федаин 26 Май 2016 08:04 Мнения: 2,928 От: Bulgaria Скрий: Име,IP "С руснаците сме един народ. Рано или късно ще бъдем заедно." Те тва е и целото ядро на сий дебат... българе нема... едни русские. Сега требе вече присъединяване на задунайската поморийска република имени путина и потом - референдум за сите русскообитаващи. Па кой се не чувства русский... за него нема референдум.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ВорошиловскиСтрелец |
| Яловите напъни от миналия четвъртък да се направи от нищо-нещо продължават .... А от туй изречение човек може да получи главобол: Не съществува по-сложно археологическо знание от славянската археология - изобилието от археологически култури и безбройните често противоречиви мнения на хиляди разкопвачи за тях, както и необходимостта да се съпоставят огромно количество трудно датируеми паметници, прави разглеждането на тази проблематика напълно неподходящо за масово представяне; въпреки това във втората част на текста се постарахме да възсъздадем археологически селищната история в близкостоящата южна околност на древноруски град Переяслав - като отчитаме вече известните ни правила за развитие на славянските селища предположихме, че търговско-занаятчийските селища южно от съвременното с. Григоровка и самият Переяславски детинец са функционални "отпечатъци", получени след разпадането на селищното струпване на 15 км южно от днешния Переяслав при печенежките нахлувания  |
Добави мнение Мнения:15