
| Любители на историята отбелязват 22 юни като деня, в който през 1941 нацистка Германия напада СССР в операция ''Барбароса''. Само че на 22 юни 1941 се е случило и още нещо, което историята крие вече повече от 70 години. През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината. Само че на датата, на която според историците СССР е подло изненадан в гръб, се случва нещо изненадващо за България. Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка. Важен момент е посоченият по-горе, че България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава. За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника. България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“. Днес много хора, търсейки геополитически аргументи цитират англо-американски бомбардировки над България, като забравят тези на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през Септември същата година. Тъжното е, че властта, която идва след 09.09.1944 г е по-жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете. |
| Сгугни, ти прекали, Слънчице! Знаеш, че съм ти фен - промени темата! С най-добри чувства! Не знаеш точно какви ливади нагазваш, не че нещо. |
Сгугньо,кат те зачетох ,та( не знам що)се сетих за ''Величие и падение на куртизанките'' ![]() | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
| Чакайте сега, оставете го Сгугню. Имало ли е бамбордировки на български градове и торпилиран ли е корабът "Струма" със 769 души на борда, сред които повече от 100 деца? Нека прочета нещо достоверно по тези въпроси. |
| Прекалено ще е, ако има мерак и неустоима графоманщина да се пълни подобна "тема". Мене ме нема у тази схема ![]() |
Сгугича е прекалил с пърцуцата тази вечер. И не само.Гони план-график.Напоследък партнерите бачкат ударно. Дайте им почивка бе!!! И те са хора!!!В посоля нямат сърца ![]() |
1942, 23 февраля — (6 Адара 5702) Шоа. Судно "Струма" с нелегальными эмигрантами из Румынии, задержанное Турцией на пути через проливы в Эрец-Исраэль, отбуксировано назад в Чёрное море. Это была ветхая баржа, заполненная беженцами, в основном женщинами и детьми - 769 человек. Они надеялись получить в Стамбуле визы на пропуск в Эрец-Исраэль. Однако турецкие власти не разрешили людям ступить на берег, опасаясь, что Британия затянет процесс. Они не ошиблись. Англия не разрешила въезд. (см. 24 февраля ) 1942, 24 февраля — (7 Адара 5702) Шоа. Судно "Струма" с 769 эмигрантами из Румынии в Палестину потоплено советской подводной лодкой, спасся один человек (см. 23 февраля ). 1944, 8 августа — (19 Ава 5704) Неудачное покушение боевиков Лехи на Гарольда Альфреда МакМайкла - Верховного комиссара Палестины в 1938—1944 гг. Засада была устроена на выезде из Иерусалима. Группа под руководством Джошуа Коэна и Элиягу Хакима сначала атаковала кортеж бутылкой с зажигательной смесью, потом открыла огонь из пулемёта. Чиновник не пострадал, но была ранена его жена. Лехи покушались на англичанина 7 раз. Они называли его виновным в гибели пассажиров-репатриантов румынского корабля "Струма", которым он через Форин-офис воспрепятствовал въезду в Эрец-Исраэль. Впоследствии МакМайкл был обвинен в том, что не передал турецким властям информацию о разрешении на въезд в Палестину 31 ребёнка со «Струмы». Боевой счет субмарины был открыт только в четвертом боевом походе, когда «Щ-213» патрулировала район Босфора (позиция № 38). Вечером 23 февраля 1942 года в районе мыса Кара-бурну в точке 41 24,5' с.ш./28 54,6' в.д. подводная лодка неудачно атаковала одной торпедой турецкую шхуну «Чанкая» (164 брт), шедшую без символов национальной принадлежности. По разным данным судно имело на борту груз хромовой руды или 200 тонн металлических труб и кирпича и направлялось либо из Бургаса в Стамбул, либо из Стамбула в Варну. Увидев, что торпеда сошла с курса, командир подводной лодки приказал задействовать артиллерию. За 29 минут «Щ-213» выпустила по шхуне 55 45-мм снарядов, после чего судно затонуло. Через 12 часов (время атаки 10.45 московского) в точке 41 22,5 с.ш./29 13,0 в.д. подводная лодка с дистанции 6 кбт одной торпедой атаковала одиночно идущее судно. Через минуту после того как торпеда покинула подводную лодку на «Щ-213» зафиксирован взрыв, а в перископ наблюдалась гибель транспорта. Вероятно, в этот день подводной лодкой потоплено болгарское судно «Струма» (257 брт), погибшее в результате внутреннего взрыва около 9 часов утра 24 февраля. На его борту находились 768 румынских евреев-эмигрантов и 10 членов экипажа, из которых выжить повезло всего лишь одному. По поводу объекта этой атаки существует достаточное количество белых пятен. По наблюдениям командира субмарины судно в 7000 тонн под болгарским флагом шло 3-х узловым ходом. По данным Ю. Ровера судно в момент атаки хода не имело. В этом случае торпеда, выпущенная с углом упреждения 13,5, непременно должна была пройти в 1,5 кбт по носу цели. «Струма» в момент гибели несла не болгарский, а панамский флаг, к тому же бросается в глаза сильная разница между реальным водоизмещением судна и его оценкой командиром субмарины. Возможно, «Щ-213» атаковала другое судно, а «Струма» погибла на одной из плавающих мин, наличие которых было замечено тогда в этом районе. ![]() |
Incognito 27 Май 2016 23:00 Чакайте сега, оставете го Сгугню. Имало ли е бамбордировки на български градове и торпилиран ли е корабът "Струма" със 769 души на борда, сред които повече от 100 деца? Нека прочета нещо достоверно по тези въпроси. Ти верно ли очакваш смислен отговор от тия убавци? Ако е така, си голям оптимист. Има два варианта: 1. Да се направят, че такава тема не съществува и да я оставят съвсем умишлено и организирано да "потъне"; 2. Да почнат да убеждават, че: - Россия може да си бомбардира когото си иска и когато си иска, щото е най-великата и могъща държава (по ЗИП-а) - бомбардировките над цивилното население на Добрич, Русе и Ст. Загора са напълно заслужени, защото в България тогава на власт са монархофашистите. А те са виновни за смъртта на Йосиф Хербст и Гео Милев, както и на героите Петър Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман. (по останалите убавци) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: mothership |
Гони план-график. График, график, ама чак пък толкоз! Гледал съм филми за войната. Там бомбардират, бомбардират, па спрат! |
Казуса 27 Май 2016 23:13 Мнения: 10,754 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Гони план-график. График, график, ама чак пък толкоз! Гледал съм филми за войната. Там бомбардират, бомбардират, па спрат! Да спрат ли искаш? Ми вдигни бяло знаме и ще спрат! ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mothership |
| - На 22.06.1941 е бомбардиран Добрич. Разрушени са 4 сгради, двама души са ранени. Справка: ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 20, л. 135 и 137 - На 12-13.09.1942 се провеждат нощни бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора - убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня. Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1943 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27. Справка: ЦВА, ф.22, оп. 3, а.е. 385, л. 210 - На 01.12.1942 съветски кораби изстрелват към сто снаряда по българския бряг край селата Горун, Св. Никола, Нанево, Камен бряг, Поручик Чунчево, Тюленово, Шабла и Езерец. Справка: Вестник "Българска армия" бр. 16138 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сгугню |
«Санди экспресс» о налетах советской авиации на Венгрию, Болгарию и Румынию (радиоперехват). Стамбул, 19 сентября. Как сообщает стамбульский корреспондент газеты «Санди экспресс», налеты русской авиации на Болгарию, Румынию и Венгрию причинили серьезные повреждения многочисленным центрам, и правительства балканских сателлитов держав оси серьезно опасаются будущих налетов. До сих пор вообще считали, что Россия слишком далека и занята защитой своего собственного фронта, чтобы нападать на Балканы, и поэтому там отсутствовали многие элементы предосторожности... Особенные повреждения нанесены Будапешту. По словам одного нейтрального дипломата, во время первого налета на Будапешт сильно пострадал большой железнодорожный вокзал венгерской столицы и по заявлению венгерской печати правительство реквизирует все стекло в городе для ремонта окон. Венгры горько жалуются, что они не понесли бы подобных потерь, если бы немцы не забрали венгерские противовоздушные силы в Германию. В настоящее время все три государства лихорадочно организуют противовоздушную оборону в основных городах и на работающих на гитлеровцев заводах, предусмотрительно созданных в этих странах как бы вдали от бомбардировщиков объединенных стран... Бомбардировки были совершенно неожиданны для Болгарии, которая еще поддерживает дипломатические отношения с Москвой. Рейды отразились на внутреннем положении, которое в настоящее время отнюдь не является слишком хорошим. Немцы в Болгарии выкачивают из страны все продукты, которые только могут достать, оставляя крестьянам скудный паек хлеба и немного мяса. Недавно гитлеровские агенты конфисковали все овечьи шкуры и засадили пять тысяч рабочих за изготовление зимней одежды для германских войск в России. Для Румынии бомбардировка явилась тяжелым ударом, так как Румыния уже потеряла тысячи жизней на русском фронте. Размеры повреждений еще неизвестны, но, по официальным румынским сообщениям, после нападения в течение суток бушевали пожары. Над Бухарестом советские летчики сбросили тысячи листовок, призывающих румын прекратить сражаться на стороне немцев. Голованов А.Е. Дальняя бомбардировочная... — М.: ООО «Дельта НБ», 2004. — 630 с: ил.. Аннотация издательства: Мемуары Главного маршала авиации А. Е. Голованова (1904–1975) приходят к читателю последними из мемуаров полководцев Великой Отечественной войны. Лишь сейчас книга командующего Авиации дальнего действия издается в истинном виде и в полном объеме. Все авторские оценки и детали восстановлены по рукописи. Судьба автора исключительна: необычайно яркий взлет в годы войны и необычайно долгое и глухое замалчивание в последующие времена. Причина опалы заключалась прежде всего в том, что деятельность АДД была подчинена непосредственно И. В. Сталину, о котором А. Е. Голованов много пишет в своей книге. Увлекательно и живо рассказывает Главный маршал о самоотверженных полетах экипажей бомбардировщиков, о становлении наступательного рода авиации Советских ВВС, о многих драматических эпизодах на фронтах и в Ставке, участником и свидетелем которых был. Книга А. Е. Голованова, несомненно, войдет в золотой фонд российской мемуарной литературы. ![]() |
Да спрат ли искаш? Ми вдигни бяло знаме и ще спрат! Откъде накъде ние ще ви защитаваме трудовите права?! Направете си профсъюз и протестирайте пред посланика. ![]() |
| Мдаа... голямо квичене от страна на партньорките - Сгуги им дава исторически факти, те громят Сгуги, че дава исторически факти. Партньорки, сър! |