Отиди на страница:
 |
| Трябва да призная че на мен редовно ми отстъпват място. Чак ми става неудобно - толкова ли зле изглеждам! |
| Вече го споменавах тези дни тук: - Неписаният Договор за съжителстване на различни хора, основан на определени традиции, възпитание, морални и етични норми, е вече невалиден! Този негласен Договор създаваше рамката в която обществото, социума можеше да функционира. След както и държавата неглижира и загърбва все повече свойте задължения - самата тя "приватизирана" от хищници, негодници, бандити, мафиоти и други от утайката на "публиката" - то тогава отпадат устойте, темелите за съществуванието на този неписан кодекс. Властта на парите не се нуждае от сантиментите и от основите на миналото. На запад и зад океана казват: - Да си спасим задниците! Но на изток възклицанието все още е друго: - Да си спасим Душите! - но колко ли са останали с Души? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
| Г-н Донков ето ви теми за писане: - как в ония времена-автобуси сядаха на душите ви - как в ония времена-автобуси предните седалки бяха само за АБПФК - как в ония времена-автобуси маршрута го определяше диспечера -политбюро - как в ония времена-автобуси вратите за навън се отваряха само за избрани пътници - как в ония времена-автобуси имаше колкото пътници толова и кондуктори-проверяващи - как в ония времена-автобуси животът на пътника не струваше и стотинка - как в ония времена-автобуси баш-шофьорът възкликна на крайната спирка: Тоз Автобус е едно мепесе-недоносче !!! Ако Ви е интересно ! |
| За автора - За Eisblock - Безсърдечието и безразличието пред белите коси на нашите ограбени и унизени родители, баби и дядовци е точно отражение на гнусното общество, което ни спретнаха само за 27 г. ония "горе", с нашето незсъзнателно или умишлено съдействие ... Винаги си спомням една реплика от "Човекоядката" на Иван Радоев, когато един от възрастните хора в старческия дом се обръща към младата, атрактивна, но доста безпардонна мед. сестра: "Ние сме вашето бъдеще"... Общество, което малтретира възрастните си хора, е обречено на разпад и разскапване... (почти ) всичко тръгва от семейството, от "първите 7 години". После идва моделирането в училището, евентуално университета, работата. След което сладките малки деца се превръщат в големи и кръвожадни вълци ! Тъжно ...  |
| Може да има и такива случаи, но по принцип на възрастните се отстъпва място. Поне от моите наблюдения е така. Понеже и аз съм си изградил рефлекс от млади години и аз ставам, макар че не съм вече млад. Сега един виц: Двама пенсионери разговарят и единият казва за друг свой набор: - Онзи ден Пешо заговорил едно момиче в трамвая, а тя му отстъпила място и той го преживява много тежко... |
| Чудесно днес! А почитта към стария човек, бременната жена, малкото дете /по-слабия, който има нужда от рамо/ се възпитава вкъщи. Мама и тате са тези, които те учат да забелязваш грижите на ближния, но само когато и те забелязват ближния. Лесно е да се оправдаем с общественото устройство, ама не е правилно - от дома тръгва тази привилегия. |
| Според мен места се отстъпват, но уважение към възрастните няма. Това е защото таз държава всеки 40-50 г изведнаж решава че не върви накъдето трябва и прави рязък завой. Възрастните стават антики, които не са в час и всичко започва сега. В резултат- много добри практики отпреди 25г се забравят- младите не питат, и всеки 10-15г откриваме топлата вода и велосипеда наново, или някой добър чичко идва да ни обясни принципа, и разни младоци се радват че са първите, които са чували за него. |
| В подкрепа на Татяна : Наскоро в млада компания споделих, че наскоро съм се пенсионирал като програмист и че съм работил това от 1975 до края на миналата година. Реакцията : - Ай стига бе, много сте виждали вие тогава компютри !... Е, светът не започва от днес, но разбираш това след много, много утре... |
| Аз пък - все още отстъпвам място в тролея и метрото. Голям майтап пада понякога. Един набор ми вика: благодаря, момче! Както би казал шопът: Моем - отстъпвам. Засега. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dedovec |
Според мен места се отстъпват, но уважение към възрастните няма. Има обаче и друг момент: постоянно недоволни и дуднещи възрастни, които непрекъснато поучават деца, внуци или когото там хванат за слушател. Много, ама много се пазя да не започна да досаждам на децата си с безполезни съвети. |
Има обаче и друг момент: постоянно недоволни и дуднещи възрастни, които непрекъснато поучават деца, внуци или когото там хванат за слушател. За съжаление си прав. Но аз ще разкажа една друга история. Вървим двамата с Благоверната по тесен тротоар из центъра на голям нашенски град. Вали, не много силно. Забелязваме идваща срещу нас дребна възрастна женица, която спира и застава на края на тротоара. Недоумявам, но продължаваме да вървим. Стигаме до нея, разминаваме се и тя продължава пътя си. И тогава ме осенява прозрението - жената е много ниска, може би не повече от 1,50 и чадърът, който държи е на нивото на очите ни. И тя учтиво е изчакала да отминем, за да не ни закачи с него. Изчезваща учтивост и възпитание .... |
(почти ) всичко тръгва от семейството, от "първите 7 години". После идва моделирането в училището, евентуално университета, работата. След което сладките малки деца се превръщат в големи и кръвожадни вълци ! Преди всичко тръгваше от семейството - родителите , баба , дядо ... Сега тръгва от телевизора , компютъра(интернет) , улицата ! Първите 7 години . Родителите са по 12 часа на работа или в чужбина , дядо и баба работят , докато умрат..... На много места детските градини са едно безхаберно пропиляване на времето на децата , вместо да ги научат и възпитат . От там нататък - АКО попаднеш на Учител с главно У , АКО попаднеш на Преподавател с главно П , на колектив ... Много "АКО"-та ... |