Добави мнение Мнения:8
| Незначителни подробности... Жертви на 11 септември 2002 год. в Ню Йорк и Пентагона: 2843 към петък, 8.02.2002 г. http://reasons.com/links021202.shtml Цивилните жертви на Съединените щати в Афганистан (според проф. М. Херолд, http://www.media-alliance.org/mediafile/20-5/dossier/herold12-6.html): до 6- ти декември 2001 - 3767 души, деца, възрастни, мъже и жени до 23 март 2002 год. 5000 души (Справка: статията на Джон Пилджър “Трябва ли да воюваме срещу тези деца?”, “Ню Стейтман” от 23 март 2002 год. Всяка атака срещу Ирак ще се проведе без съмнение по познатия американски метод: страната ще бъде подложена на масирани бомбардировки с касетъчни бомби и бомби с обеднен уран. А под бомбите ще измират младите, възрастните, уязвимите – като 5000 цивилни жертви, усмъртени от бомбите на Съединените щати в Афганистан според последните надеждни сведения.) Въпрос: Защо избиват невинни афганистанци, когато нито един афганистанец не е замесен – дори според официалната версия! – в атаките на 11 септември? http://www.csmonitor.com/2001/1101/p11s1-coop.html Цитат: “Когато на 22-23 октомври 20001 година бойните самолети на Съединените щати обстрелват село Чоукар-Кариц (Chowkar-Karez) на около 40 клм. от Кандахар, отнемайки живота на най-малко 93 цивилни жертви, представител на Пентагона заяви: “Тези хора там са мъртви, защото ние ги искахме мъртви.” Причината? Избитите симпатизирали на талибаните… Запитан за клането в Чоукар, Ръмсфелд отговаря: “Не мога точно сега да се занимавам с това село.” “Каква е причината зад документираното високо ниво на цивилни жертви до 6-ти декември 2001 година за осемте и половина седмици на въздушната война на Съединените щати срещу Афганистан? Отговорът се крие в ясно демонстрираното желание на военните стратези на Съединените щати да подлагат на ракетен обстрел и жестоки бомбардировки гъсто населените райони на Афганистан.” Проф. Марк У. Херолд, декември 2001 год. Durham, N.H. 03824, U.S.A. FAX : 603 862-3383 e-mail: mwherold@cisunix.unh.edu Седем дни на позор 11 октомври – село Карам с 450 жители на запад от Джалалабад в окръг Нангахар е бомбардирано няколкократно, 45 от 60-те кирпичени къщи са разрушени, убити са най-малко 160 души. 18 октомври – бомбардирано е централния пазар Сарай Шамали в квартала Мадад. Избити са 47 души. 21 октомври – касетъчна бомба избива 100 души цивилни във военната болница и джамията в Херат. 23 октомври – в ранните утринни часове нисколетящи тежки самолети на Съединените щати АС-130 няколкократно обстрелват селата Бори-Чокар и Чоукар-Кариц, намиращи се на около 40 клм от Кандахар. Избиват 93 души. 10 ноември – Съединените щати бомбардират село Ша Ака и съседно село в района Какрец на 70 клм. от Кандахар и успяват да избият 300 души. 18 ноември – военните самолети на Съединените щати В-52 изсипват дъжд от бомби над село близо до Канабад, окръг Кундуц, избивайки най-малко 150 души. 1 декември – “Това просто не се е случило.” В три часа сутринта, като част от ентензивното бомбардиране на Тора Бора, самолетите на Съединените американски щати В-52 преминават на четир пъти на Кама Адо, пускайки 25 (двайсет и пет!) 453-килограмови бомби JDAM MK-83, всяка с дължина 10 фута (1 фут . 30.48 см.). Кама Адо е отдалечен на десет часа пеша от Тора Бора. Калил Рахман, защото бил навън да уринира, когато върху дома му пада бомба, убивайки 12 души от семейството му. Сприна, 50-годишна вдовица, ранена при тази безумна атака, загубва 38 от нейните 43 роднини. Хасан и другите селяни заявяват, че на другия ден са видели само 40 от 250-300 жители на селото. Според Камал Худин 156 от 300-та жители на селото са загинали. Няколко часа по-рано е било бомбардирано съседното село Кан-е-Маирджудин (Khan-e-Mairjuddin) Предполагаема бройка на избитите: 100-200 души; потвърдена бройка сутринта на след9ващия ден: 50 души. Докладва се и за бомбардиране на трето село в района: Занер Кел (Zaner Khel). Избити са дузини хора, тъй като някой е наредил да се бомбардира дома на талибан на ниско стъпало в йерархията. На другия ден в село Кама Адо пристигат журналисти. Посрещат ги огромни кратери, образувани от бомбите, останки от къщи, детски обущенца, мъртви крави и овце и вертикалния стабилизатор на опашката на бомба тип U.S MK-83. Как реагира Пентагонът същият ден вечерта? “Това чисто и просто не се е случило.” Когато официалните медии омаловажават цивилните жертви, избити от Съединените щати, то те помагат патриотично на пропагандата. Когато смъртта на цивилните жертви е причинена от атентатори, които мразят Съединените щати, извършителите са изчадия адови, а смъртта на жертвите им е трагедия. Когато поставят бомби в коли и убиват хора, те са нецивилизовани убийци. Когато ние бомбардираме и избиваме хора, защитаваме стойностите на цивлизацията. Когато те убиват, те са терористи. Когато ние убиваме, ние се борим против терора. Норман Соломон “Оруелианска логика 101: няколко прости урока” at FAIR: http://www.fair.org/media-beat/980827.html |
| Изводи след една седмица Ето какво стана ясно една седмица след “тер-акта” на Свещената Територия на Световната Суперсила. I Оказва се, че 1 кръвта на гражданите на Световната Суперсила (СС) е НАЙ-ЧЕРВЕНА! 2 животът на гражданите на Световната Суперсила (СС) е НАЙ-ЦЕНЕН! 3 хората на планетата се делят на - Граждани на Световната Суперсила (СС), тоест Граждани Първа Категория - Първи Братовчеди на Гражданите Първа Категория, тоест онези от Обединеното кралство - Втори и Трети Братовчеди, тоест Граждани на Европейския съюз - Първи Европейски Оръженосци и Палачи на Световната Суперсила (СС), тоест Албанците, - Първи бивши арабски оръженосци, тоест, Бин Ладен с талибаните му (докато клаха руснаци!), Садам Хюсеин (докато им правеше метани!) и други. Накрая следват балканските славяни, кюрди, араби, африкански негри, пакистанци, афганистанци, индуси, индонезийци и разни други аборигени, тоест, всички останали жители на Планетата Земя, чието предназначение е да бъдат ТОР на Гражданите на Световната Суперсила, тоест, да изпълняват 1 ролята на опитни мишки за разните ИМ икономически и военни опити 2 да задоволяват нуждите им от извратен секс и вулгарни убийства. Смъртта на Гражданите на Световната Суперсила е Нечувана Жестокост (Atrocity) – Престъпление Против Човечеството (ППЧ) – Престъпление Против Хуманността (ППХ) – Посегателство Срещу Свещените Права и Свободи (ПССПС) на Световната Суперсила – Нападение Срещу Демокрацията на Световната Суперсила (НСДСС) и тъй нататък. Преждевременната насилствена смърт на останалите аборигени, определени за Тор на Световната Суперсила от Самата Световна Суперсила – кюрди, сърби, македонци, иракчани, палестинци, африканци, араби, азиатци, афганистанци, индуси, японци и прочие е 1 Collateral Damage, ако са се изпарили под бомбите с обогатен уран или в резултат на санкции, наложени от Глобо Боса, тоест от Световната Суперсила, или 2 за тяхната смърт просто не се говори така, както не се говори за смъртта на една или повече мухи. Сега предстои насилственото изпаряване на десетки хиляди и повече невинни граждани на Планетата Земя, мъже, жени и деца, осъдени на смърт от Световната Суперсила. Интересно на какъв процент са се спрели сега Световните Господари. Преди време за 2403** американци от Пърл Харбър, те гордо и с удоволствие ИЗПАРИХА за нула време около 250,000 и повече японци. Дали ще се спази това съотношение и в наши дни? Малко вероятно. Апетитът идва с яденето и с времето жаждата за човешка кръв става все по-неудържима и по-неудържима. Дали ще им стигне Арабския свят? Днес, 16 септември 2001 година е годишнина от израелската операция за прочистване, проведена на 16 септември 1982 година първо с нахлуване в Ливан и избиване на 17,500 палестинци там, последвано от КЛАНЕ в палестинските бежански лагери в Sabra и Shatila, където избиват още 1,800 жени деца и старци. Операцията за Прочистване е била благословена от тогавашния държавен секретар на САЩ, Alexandar Haig.* Малко хора знаят за това USrAel прочистване и нищо чудно. CNN не е разпространявала кадри от него ежеминутно по 24 часа на ден, вестниците са го отминали с мълчание, сирени не са вили, не е имало църковни служби за прочистените, държавни мъже в черни костюми и бели ризи не са стояли опечалени с наведени глави пред офисите си в целия свят. Изклани били няколко хиляди аборигени – какво от това? Колкото по-малко от тях, толкова по-добре! II През последната седмица стана ясно и още нещо. 1 Световният търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон са Свещени Символи на Империята. Посягането върху тези Свещени Символи е Кощунство и то трябва да бъде ЖЕСТОКО ВЪЗМЕЗДЕНО. 2 Разрушаването на древни църкви и манастири в Косово и Македония, символи на възраждането на православните славяни, едва бе споменато в някои западни медии. Изравняването със земята на древните символи на една древна ЦИВИЛИЗАЦИЯ беше без значение. Колкото по-малко древни символи на древни ЦИВИЛИЗАЦИИ има по света, толкова по-малко ще се напомня за фактическия произход и липсата на достойна история на Световната Суперсила. Произходът на днешните Вампири на Световна Суперсила е световно известен: воняща гмеж от престъпници и авантюристи, мръсната пяна на Европа! А с какво започва тяхната 200-годишна история? С избиване на местното население, индианците, с насилственото присвояване на земите им – с унищожението на УНИКАЛНАТА им култура! Чуйте смразяващото им граченето сега! КАКВИТО СА БИЛИ, ТАКИВА СА И ОСТАНАЛИ! Благовеста Дончева, София, Балканите 16 септември 2001 год. * Справка “Bush is Walking Into a Trap” by Robert Fisk, Independent/UK Sun Sep 16 21:15:45 2001; http://www.commondreams.org/views01/0916-06.htm ** http://www.bfi.org.uk/sightandsound/2001_07/pearl_harbour.html |
| 11 септември 2002 г. “СМЕШЕН ПЛАЧ” или поне още една причина и Ботев да бъде ОКОНЧАТЕЛНО ИЗВАДЕН от учебните планове на т.н. “Министерство на образованието и науката” и бюстът му да бъде ИЗХВЪРЛЕН от Лувъра – пак по предложение на днешните “български” управници и името му (както и всичко българско) да бъде ИЗЦЯЛО ЗАЛИЧЕНО от историята на културата и литературата (каквото е и НАЙ-ИНТИМНОТО желание на сегашните “Господари на света”) “Плачете за … столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!” Наистина, трудно е да не си спомниш Ботев, след като вече цяла година във връзка с тази дата се проляха толкова реки печатарско мастило и толкова крокодилски сълзи от всевъзможни вождове и политици. То не бяха “минути мълчание”, възспоменателни литургии или концерти “в памет на невинните жертви”! Жертвите, разбира се, са си жертви, макар че да си кажем правичката, хич не можем да си представим по какъв начин тяхната памет може да бъде почетена тъкмо с концерти от рода на този, който “нашият” Паси и Н.П. Дж. ПАРДЮ устроиха оная вечер в столицата. Тъй като те може би наистина са били невинни, то тяхната памет, разбира се, също би могла да бъде почетена ЗАЕДНО С ПАМЕТТА на поне хилядократно повечето също така НЕВИННИ ЖЕРТВИ, загинали по света през последното десетилетие в резултат на агресивните войни на САЩ-НАТО, на глада, мизерията и болестите, налагани от техния “Нов световен ред” в различни райони на света. За тези ДРУГИ жертви обаче просто е забранено да се споменава… И тъй като думата така или иначе е за 11 септември 2001 год., хич не е безинтересно поне отново да поразмислим КОЙ, ВСЪЩНОСТ, УБИ ЖЕРТВИТЕ, чиято памет “е прието” да бъде почитана толкова много пъти с повод и без повод. По света вече има не малко специализирани разследвания, които недвусмислено показват, че официалната версия за уж рухналите под удара на два самолета огромни кули-близнаци в Ню Йорк по никакъв начин не отговаря на фактите и техническите експертизи, свързани с въпросните събития. Много от успелите да избягат от тези сгради хора, например, отчетливо си спомнят за неколкократни верижни взривове по различните етажи, докато са тичали към изхода. А “лунният кратер”, образувал се на мястото на близнаците, трудно би могъл да бъде обяснен с удара на самолетите в горните етажи… Явно жертвани са били и пътниците, взели билети за полетите на самолетите, които по един или друг начин са се блъснали в сградите. Съществува версия, че самолетите са изпълнявали т.н. “автономни полети” под дистанционно управление чрез системата “Глобъл Хоук” (Global Hawk). С други думи, на борда не е имало нито пилоти, нито пътници, а машините “умно” са се блъснали в сградите по заповед от неизвестно къде намиращ се “команден център”. Компетентни специалисти убедително доказват, че дори и да е имало пасажери, то те по никакъв начин не биха могли да проведат от борда на свръхзвуковите “Боинг” 757 и 767 “сърцераздирателните разговори” с близките си, за които нееднократно говориха в захлас и политици, и медии. Загадка остава къде, всъщност, са били тези хора, как са свършили, и ако наистина са се обаждали по мобифоните – откъде и по чие внушение е било то? Още по-бутафорен, след една година време, изглежда и спектакълът с взрива в приземния етаж на Пентагона. Защо ли им е било наистина на “терористите” да се целят точно в партера на това огромно здание? Причината за това не е ли запечатаното на френските сателитни снимки, което недвусмислено доказва, че подобен вид “отвор” в стената е възможен само чрез “локален взрив” или с помощта на “камион-бомба”. Както там, така и в Ню Йорк, разбира се, загинаха хора, които едва ли са очаквали с тях да се случи нещо подобно в този ден и на тези места. Това отлично са знаели обаче планиралите и организиралите въпросното мероприятие. Тези дни би могло поне още веднъж анализирани различните съществуващи версии за събитията. С тях най-малкото би могло да бъде запозната широката българска общественост. Вместо това обаче нито политиците, нито медиите у нас си направиха труда да дадат дан на интелигентността на българските граждани, слушатели и читатели. И пак не можем да не си спомним Ботев, който през 1871 година писа в “Смешен плач”: “… И нашата бедна журналистика, и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното!” А иначе на ден като днешния България и българите имат не една и две причини наистина да плачат. Вчера, 10 септември 2002 година, например, на полигона край Змейово най-после започна заповяданото отвън безвъзвратно унищожаване на последните значими оръжия на отбранителната способност на страната. Както не веднъж сме подчертавали, сценарият на това унищожение включва и експеримент “на живо”, свързан с изследването на възможните ефекти от употребата на това оръжие в гъсто населена и екологически богата местност. За “успокояване” на общественото мнение и най-вече – на населението в непосредствено засегнатите райони - преди няколко седмици бе дадена режисирана възможност да бъдат изказани отделни мнения и да се прояви загриженост във връзка с “безопасността” на методиките на унищожаването. Разтичаха се “учени”, похарчиха се пари за командировки в чужбина, за да се стигне отново до… “най-целесъобразния метод”, задължително предполагащ така необходимото за оръжейните експерти на Пентагона - ВЗРИВЯВАНЕ. То беше извършено вчера в 11.02 часа при трогателното присъствие на подбрани за случая “компетентни” политически фигури от най-различен ранг. Навярно спомнейки се за пионирските години, наложилият върху топчесттата си “фелдфебелска” глава шапка на сержант от армията на САЩ Началник на все още по навик наричания “Генерален щаб на Българската армия” издекламира: “РАПОРТ ДАДЕН!” Рапортът включваше, че (почти цитираме) “ВСИЧКО БИЛО БЕЗОПАСНО, БИЛО МИНАЛО НОРМАЛНО И ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ ДО ПЪЛНОТО УНИЩОЖАВАНЕ НА…” Интересно нямаше ли кой да каже на началника, че трябваше поне малко да почака, за да му “съобщят” за уж “регистрираните” данни от наблюденията върху взрива, които уж трябваше да прави цяла система от анализатори, апаратура и прочие. Почти едновременно с него в хор пропя и госпожа Арсенова, която “за нагледност” бе довела на шоуто дори сина си. На нея също явно нямаше кой да каже, че истински опасните емисии от въпросните взривове са от диоксини, които нейните лаборатории и да искат не могат да замерват, тъй като нямат нужната апаратура за това. Присъствието на диоксините обаче много осезателно ще се почувства от всичко живо в района с течение на времето. Бойкият доскоро кмет на Стара Загора също изведнъж съвършено смирено заяви, че “БИЛ УДОВЛЕТВОРЕН от случилото се.” (Вечерните телевизионни новинарски емисии на 10 септември т.г.) Интересно какво толкова му се е случило преди, по време или след взривовете, за да се окаже изведнъж той толкова много “УДОВЛЕТВОРЕН”? Най-вероятната причина за ХОРОВИЯ РАПОРТ на всички присъстващи в Змейово “Много Важни (VIP) Персони” е навярно необходимостта от ОТЧИТАНЕТО му като необходим момент за ПРЕВОДА към сметките на всевъзможните “изпълнители и подизпълнители” на “честно заработените” по този начин средства. Такава поне е практиката на всяка сделка според “универсалните бизнес стандарти” на САЩ. Заедно с това всеки един от изказалите се би могъл да претендира обаче и за “премия” от ранга на Нобеловските, за “научен принос”, доказващ “безвредността” на едно от признатите страшни оръжия на нашата съвременност. САЩ изключително много настояваха за унищожаването му, а изведнъж се оказа, че усилията им са били, всъщност, “АБСОЛЮТНО НАПРАЗНИ”! РАКЕТИТЕ БИЛИ – НЕ САМО БЕЗВРЕДНИ, но съдейки по “оценките” на госпожа Арсенова – ЕДВА ЛИ НЕ ПОЛЕЗНИ за хората и окръжаващата ги среда! С тези свои “открития” нашите “експерти” направо засенчват СЛАВАТА на колегите си от НАТО, които от три години насам все се стараят да докажат, че бомбите и ракетите, изстреляни над Югославия били “НАПЪЛНО БЕЗВРЕДНИ”!… “Чудеса чудес и всяческие чудеса!” – както го беше написал преди време поетът. А, всъщност, не е ли и това поредното издание на достъпното за “интелекта” на средния жител на САЩ и Запада въобще .лъжливо “ПРЕДСТАВЯНЕ ПРЕД ОБЩЕСТВЕНОСТТА” (PR) на една предварително разработена схема, нямаща нищо общо с реалните факти? В това отношение “Холивудските сценарии” на Пентагона и специализираните му агенции просто нямат равни на себе си! Смешно е наистина, но на българите, а най-напред на хората от Старозагорско хич няма да им е до смях. И то не само поради биохимичните последствия от взривовете… Точно преди 125 години техният район беше цялостно опожарен, а населението му – почти поголовно изклано от настъпващите тогава от юг армии на Сюлейман паша. В момента, когато страната ни се лишава и от последните гаранти на дори формалната ни независимост, как ли изглежда на това население присъствието на половин милонна, до зъби въоръжена армия отвъд югоизточната ни граница? Независимо от всички днешни церемонии и речи, трудно би могло да се каже КАТО КАКЪВ ТОЧНО ще остане денят 11 септември в историяна на САЩ, а и на света. Дали в днешната и следващата (ако я има) история на България датата 10 септември няма да остане обаче като нещо съзвучно с деня на падането на Търново преди повече от шест века или последвалото пълно изгубване на националния суверените на страната ни за дълги векове напред? Ето за какво трябва да се замислим, вместо да роним сълзи на “чужди гробове”, още повече когато не знаем дали ги има, къде са те и кой е станал причината за тях. Български граждани за спасение на България |
| Да си припомним и жертвите в Ирак 1991... “Скритата ръка на пазара никога няма да работи без невидимия юмрук зад нея - МакДоналдс не може да просперира без МакДонъл Дъглас, създател на F-15. А този юмрук, осигуряващ безопасност в света за нуждите на технологиите на Силиконовата долина, е армията, въздушните сили, флотата и морските пехотинци на Съединените щати.” Томас Фридман “Ню Йорк Таймс Магазин”, 28 март 1999 ИРАК 1991 1. Увод Войната на Съединените щати срещу Ирак - т.н. Война в Залива - започва на 16 януари 1991 и продължава шест седмици (42 дни). Жертвите - САЩ - 150 войници Ирак - повече от 200,000 войници (Ясно е, че Войната в Залива не беше война, а кланица. Клането продължава и до наши дни.) Цивилни жертви - между 25 и 35,000 (според Гринпис) Два фрапиращи случая - Най-малко 100 души загиват при дневната бомбардировка на моста в Насирия (Nasiriya) в южен Ирак. Повече от 100 души са жертвите на дневната бомбрдировка на моста при Самава (Samawa). Целият град Басра с население над 800,000 души е бил обявен за цел в нарушение на Женевската конвенция, забраняваща бомбардирането на градове. “Умните” бомби По време на Войната на Съединените щати срещу Ирак през 1991 година 70 % от т.н. “умни” бомби се отклоняват от целта и избухват върху къщи, джамии и училища или върху празни поля. Останалите 30% унищожават инфраструктурата на Ирак. В книгата си “Военните престъпления на Съединените щати срещу Ирак” Рамзи Кларк твърди, че Съединените щати умишлено са бомбардирали и разрушавали цивилния живот, търговски и индустриални райони, училища, болници, джамии, църкви, скривалища, жилищни квартали, исторически места, правителствени учреждения. Дори след края на войната Съединените щати (и Англия) периодически бомбардират обработваемата земя в Ирак, очевидно за да осигурят по-висока степен на смъртност сред цивилното население чрез недохранване и глад. …. “Разрешете ми да ви разкажа накратко какво точно се случи. В продължение на 42 дни над Ирак бяха стоварени 114,000 бомби – по една на всеки 30 секунди. Говорим за 88 хиляди тона бомби. 7 % от тях бяха насочвани, 93 % бяха свободно падащи бомби. Свалени бяха 38 самолета на Съединените щати – по-малко от загубите при военните игри, където не се използва бойно въоръжение. Нито един иракски самолет не влезе в битка. Когато започна настъплението по суша, оказа се, че не бяха останали иракски войници - избили бяхме най-малко 125,000 от тях и 130,000 цивилни до днес. Избихме толкова, колкото поискахме.” Рамзи Кларк Бивш Министър на правосъдието на Съединените щати Последно изслушване на Комисията за разследване на поведението на Съединените щати по време на Войната в Залива, февруари 1992 година. … ЦИВИЛНИТЕ ЖЕРТВИ Част І – По време на войната Скривалището Ал Амирия (al-Amiriya) в Багдад http://www.merip.org/mer/mer215/mer215.html Там са умъртвени жестоко 403 цивилни иракчани, между които много жени и деца. Съединените щати го бомбардират на 13 февруари 1991 година. Смятали го за команден център – официалната версия. Репортери, отишли там след бомбардировката, присъстват на измъкването на овъглените трупове на деца, жени и мъже. … Съединените щати са знаели, че това е скривалище за цивилни. То е било пълно с хора. Първата ракета пробива покрива, експлодира и убива всички на горния етаж с изключение на 14 души, които са били изхвърлени през разбитите петтонни врати от силата на взрива. Децата са били овъглени, някои размазани по стените. Наложило се е част от тях да бъдат буквално изстъргвани от тавана. Втора ракета минава през отвора на покрива, пробива пода и се взривява на долния етаж. Пръсват се огромни резервоари за вода и хората там са били сварени живи. … Кожите на сварените деца и възрастни на долния етаж се смъквала от телата им и когато водата била източена, се залепили по стените. Очертанията на детските телца се виждат ясно, виждат се и косите им. На някои места над нивото на водата има отпечатъци от пръстите на онези, които са се опитвали да се измъкнат от врялата вода. Част І І – След войната А. Обедненият уран По време на войната Съединените щати и Англия бомбардират град Басра и околностите му с 96,000 ракети с обеднен уран (depleted-uranium shells). … През първите четири години след края на Войната в Залива 1991 в родилната клиника в Басра се раждат само 11 деца с деформации. През 2000 год. те са вече 221. … Тревожно е увеличение на случаите на левкемия между бебета в Басра, иначе достатъчно големи късметлии да се родят с пълен комплект крайници и органи. Случаи на левкемия - 1993 г. - 15 2000 г. - 60 2001 г. - очаква се тази цифра да се удвои. И така ще продължи. Завинаги. (Обедненият уран има период на полуразпад от 4.1 билиона години. Пълното му разпадане ще стане след 25 билиона години, възрастта на земята…) Д-р Джават Ал Али (Jawad Al-Ali), завършил в Англия и член на Кралския съюз на лекарите, говори за ракова епидемия в Южен Ирак. “Броят на раковите заболявания се удвоява всяка година.” … Неродените деца в района плащат най-високата цена - разрушена е тяхната ДНК. - Рос Б. Миркарими, Научно-изследователски център за контрол на оръжията. Откъс от доклада му, озаглавен “Въздействия върху природната среда и човешкото здраве в района и преди всичко в Ирак” http://www.wakefieldcam.freeserve.co.uk/extremedeformities.htm Б. Санкциите Лесли Стал “Стана ясно, че половин милион иракски деца са умрели в резултат на санкциите. Повече от загиналите деца в Хирошима. Цената оправдана ли е, не е ли прекалено висока?” Олбрайт “Изборът е тежък, но НИЕ смятаме, че цената е напълно оправдана.” Цитат от интервю, проведено на 12 май 1996 г. Санкциите бяха подкрепени от Жан Кретиен, Премиер на Канада Лойд Аксуърти Уилям Клинтън Тони Блеър Кофи Анан Уилиям Коен и др. … В течение на тези единадесет години в резултат на санкциите измират повече от 600,000 деца. Този трагичен резултат принуждава трима висши служители на ООН, Денис Холидей, Ханс фон Спонек и Болгард, да подадат оставките си като протест срещу “бавното и мълчаливо умъртвяване на цял един народ” - първият бунт от този вид в 55-годишната история на ООН. … Санкциите на ООН (Съединените щати) Смъртоносните последствия от санкциите срещу Ирак рядко се споменават от медиите на Съединените щати. Според доклад на организацията към ООН за прехрана и земеделие (United Nations Food and Agricultural Organization) в резултат на санкциите са умрели повече от 560,000 иракски деца под петгодишна възраст! 23% от децата са със забавено развитие поради недояждане. 70 % от всички бременни жени в Ирак са анемични. Общо в резултат на санкциите умират повече от 1 милион иракчани Повече от 4 (четири) милиона иракчани са под непосредствена заплаха от смърт или остро хронично заболяване поради недохранване. Жертвите включват 2-3 милиона деца под петгодишна възраст, около 600,000 бременни жени и кърмачки, стотици хиляди възрастни. Според ООН поради недостиг на лекарства в резултат на санкциите всеки месец умират 5,000 иракски деца. Санкциите са наложени от ООН под натиска на Съединените щати. … “Ние сме в процес на унищожение на цяло едно общество. Просто и ужасяващо. Нито е законно, нито е морално.” Денис Холидей, координатор на ООН за Ирак, октомври, 1998 г. “Ако хората чуят и видят какво се прави от тяхно име в Ирак, ще се вбесят. Но те нито чуват, нито виждат, тъй че нещата си продължават.” Джон Симпсън, редактор в БиБиСи, април 2000 г. Гласове от Англия, организация, работеща заедно с обикновени семейства в Ирак. … Камал умира в Детската клиника на Багдад от предотвратима и лечима болест – както много други иракски деца . Смъртта в резултат на санкциите е като смъртта от водородна бомба или от куршум. Когато Камал умря нямаше сирени нито заслепяващи светлини, никой не тичаше наоколо с автомат. До леглото му нямаше представители на медиите. Камал просто угасна като свещичка – както сто други иракски деца същия ден и всеки ден през последните десет години... |
| Извлечено от Z net Бомбардирането на градове и хора е любимо занимание на политическите лидери на Съединените щати. В списъка по-долу са включени някои от подвизите им в това отношение от Втората световна война до наши дни – с допълнения. (Оригинален източник – Уилям БЛУМ от САЩ) Nr. Бомбардирана страна Година на бомбардирането 1 Япония Август 1945 2 Китай 1945-46 3 Корея 1950-53 4 Китай 1950-53 5 Гватемала 1954 6 Индонезия 1958 7 Куба 1959-60 8 Гватемала 1960 9 Конго 1964 9 Перу 1965 10 Лаос 1964-73 11 Виетнам 1961-1973 12 Камбоджа 1969-70 13 Гватемала 1967-70 14 Гренада 1983 15 Либия 1986 16 Ел Салвадор през 80-те години 17 Никарагуа през 80-те години 18 Панама 1989 19 Ирак 1991-99 20 Судан 1998 21 Афганистан 1998 22 Югославия 1999 23 Афганистан 2001-2002 |
| И още... Погубването на един човешки живот е ужасно, но… …. Приблизителен брой хора, избити или измиращи по други причини в: Страна Брой жертви Ирак – само поради санкциите, поддържани от САЩ - над 1,000,000 Судан през последните 15 години - над 1,500,000 Руанда през последните пет години - над 500,000 И т.н…. и т.н…. и т.н…. Всеки ден поради липса на храна, дрехи и лекарства по света измират 100,000 Прибл. брой хора, лягащи си гладни вечер 800,000,000 И т.н…. и т.н…. и т.н…. От Sam Smith's "The Progresive Review" чрез http://www.zmag.org, 1999 |
Добави мнение Мнения:8