22 июня 1941 года
Отиди на страница:
| Рибентроп: „Предайте в Москва, аз бях против!” ОТ РЕКА БУГ ДО „ГОВОРИТ МОСКВА” - ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА 22 юни 1941 година, неделя, преди обяд. Милиони граждани на Съветския съюз се наслаждават на почивния ден – готвят се за излет, за плаж, среща с роднини и приятели, разходка с децата сред природата и в зоопарка, за релаксиращо мързелуване на сянка с вестник в ръка и с новините от 21 юни.  Москва тръпне от нетърпение да се потопи без остатък в топлия ден. След необичайно студената зима, топлото лято е като небесна милувка. В парк „Горки” атракционите работят на пълни обороти, на стадион „Динамо“ върви футболен мач. „Мосфилм“ се готви за премиерата на лиричната комедия „Четири сърца”, в която играе любимата актриса на руските зрители – Валентина Серова.  Никой не подозира, че този ден е подготвил различна съдба за всеки от тях. Едни ща станат герои, други ще бъдат убити, трети ще останат сираци или инвалиди за цял живот, четвърти ще попаднат в плен или в концлагер, докато близките им умират от глад и студ. Душите на хиляди деца ще се възнесат към небето преди да са разбрали дали Дядо Мраз съществува; преди да стъпят в юношеството, да се влюбят и да създадат свои деца. Други хиляди ще целунат за последен път любимите си хора, ще си направят последната семейна снимка за спомен, преди пътищата им да се разделят завинаги. Никой още не знае, че след войната много от обраслите в юнска трева и изпъстрени с полски цветя райски кътчета ще се превърнат в гробища, и върху тях ще „цъфнат” хиляди надгробни плочи. Войната вече се е настанила в юнския ден на Украйна, Беларус и Прибалтика, но тътенът й още не е докоснал покоя на Москва, водите на реките в Подмосковието все още са бистри…  21 юни в 21:00 часа, Украйна: В участъка на Сокалската комендатура е арестуван немски войник, ефрейтор Алфред Лискоф, при опит да преплува река Буг. От показанията на началника на 90-ти граничен отряд, майор Бичковски: “Поради факта, че преводачите в звеното са слаби, повиках учител по немски език … и Лискоф повтори същото, което вече беше казал, че германците се готвят да нападнат СССР в зората на 22 юни… Още не беше свършил разпита на войника, когато от посока на Устилуг се чу силен артилерийски тътен. Разбрах, че германците са открили огън по наша територия, което потвърди думите на войника. Веднага започнах да правя опити да се свържа с коменданта, но връзката беше прекъсната”. 21:30 часа: В Москва се провежда разговор между комисаря на външните работи Молотов с германския посланик Шуленбург. Молотов протестира във връзка с многобройни нарушения на съветската граница от германски самолети. Шуленбург шикалкави, отбягва отговорите.  От мемоарите на ефрейтор Ханс Toйхлер: „В 22 часа ни построиха и зачакахме заповедта на фюрера. И накрая ни казаха защо сме тук. Не за да ни прехвърлят в Персия, за да накажем англичаните с разрешението на руснаците. И не за да приспим британците, а след това бързо да се прехвърлим към Ламанша и да влезем в Англия. Не. Ние, войниците на Великия райх, бяхме в очакване на война със самия Съветски съюз. И няма сила, която може да спре движението на нашите войски. За руснаците това ще бъде истинска война, а за нас – победа. Ние ще се молим за нея“. 22 юни 00:30 часа: До съветските военни окръзи е изпратена директива №1, съдържаща заповед за заемане на позиции по границите, войниците да бъдат в бойна готовност, но да не се поддават на провокации. Из спомените на германския генерал Хайнц Гудериан: guderian„В съдбовния 22 юни в 2 часа 10 минути през нощта отидох в командния пункт на групата…В 3 часа 15 минути започна нашата артилерийска подготовка. В 3 часа 40 минути започна първия набег на нашите пикиращи бомбардировачи. В 4 часа 15 минути започнахме десанта на река Буг”.  03:07 часа: Командващият Черноморския флот адмирал Oктябърски звъни по телефона на началника на Генералния щаб на Червената армия Георгий Жуков и казва, че откъм морето прииждат голям брой неизвестни самолети. Адмиралът предлага ПВО да открие огън по тях. Получава следната заповед:”Действайте и доложете на своя комисар“. 03:30 часа, Беларус, Украйна, Литва: Началник-щаба на Западния окръг, генерал-майор Владимир Климовских докладва за въздушни нападения на немската авиация по градове в Беларус. Три минути по-късно началник-щаба на Киевски окръг, ген. Пуркаев, докладва за нальот и над украински градове. В 03:40 часа командващият Прибалтийски окръг съобщава за немски самолети над Каунас и други градове. Спомени на И. Гейбо, заместник полк командир на 46-ти IAP, ZapVO: „… в гърдите ми премина хлад. Пред мен – четири двумоторни бомбардировачи с черни кръстове по крилата. Това бяха „Junkers“! Германските бомбардировачи Ju-88! Какво да направя? Днес е неделя, а в неделя немците не правят учебни полети. Започва война ? Да, война! “ 03:40 часа: Народният комисар на отбраната Тимошенко моли Жуков да доложи на Сталин за началото на военните действия. Сталин нарежда да се съберат всички членове на Политбюро в Кремъл. В този момент вече са бомбардирани Брест, Гродно, Лида, Кобрин, Слоним, Барановичи, Бобруйск, Волковиск, Киев, Житомир, Севастопол, Рига, Виндава, Либава, Шяуляй, Каунас, Вилнюс и много други градове. В същото време започва и беларуската операция, главните сили на Съветския западен фронт са обкръжени и разгромени. Германските войски завземат значителна част от Белорусия и навлизат на 300 км навътре в страната. В котела Бялисток /Полша/ и край Минск съветските въоръжени сили губят 11 стрелкови, 2 кавалерийски, 6 танкови и 4 моторизирани дивизии. Загиват петима военни командири, попадат в плен 8, а трима изчезват безследно.  Спомени на Aливетина Котик, родена 1925 (Литва): „Събудих се, защото си ударих главата в рамката на леглото. Земята се тресеше от падащите бомби. Изтичах при родителите ми. Татко каза: „Войната започна. Трябва да се махаме оттук! Ние не знаехме с кого е започнала война, не мислехме за това, беше ни страшно. Татко е военен, затова успя да издейства кола, която ни закара до железопътната гара. Взехме само дрехи. Всички мебели и посуда останаха. Първо пътувахме с товарен влак. Помня как майка ми прикриваше мен и брат ми с тялото си, след това се качихме на пътнически влак. Че сме във война с Германия научих някъде след 12 часа. В град Шяуляй видяхме голям брой ранени, носилки, медици“. 04:12 часа, Севастопол. Немски бомбардировачи политат към града. Вражеският нальот е спрян, но не напълно. От немските въздушни машини към земята политат стотици парашути. Небето изглежда карнавалено празнично. Севастопол не е виждал до този момент такава удивителна картина. Хората се събуждат от тътена на противовъздушните оръдия, прехласват се по парашутите. Из спомените на Анатолий Мaрсанов: „Тогава бях само на пет години … Единственото, което е останало в паметта ми: нощта на 22 юни, парашути в небето. Стана светло, целият град беше осветен. Хората тичат и радостно крещят: „Парашутисти! Парашутисти! “ Не знаеха, че това са мини. И тогава те започнаха да избухват…Едни паднаха в залива, а други на улицата пред нас…толкова хора бяха убити”. 04:15 часа, започва отбраната на Брестката крепост /Беларус/Още при първата си атака немските части завземат половината крепост. Из спомените на защитника на крепостта Пьотр Котелников: „На сутринта бяхме събудени от силен удар. Оглушах. Покривът беше пробит. Видях мъртви и ранени и осъзнах, че това не е тренировка, а война. Повечето от войниците в нашите казарми бяха убити още в първите няколко секунди. Също като възрастните се хвърлих за оръжие, но не ми беше дадена винтовка. Тогава с още един от войници се втурнахме да гасим склада. След това с войниците стигнахме по тунелите до 333-ти пехотен полк. Помагахме на ранените, пренасяхме боеприпаси, вода и храна. През нощта допълзявахме до реката, за да налеем вода, и се връщахме обратно”. 05:00 часа, Берлин:Райхминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп извиква в кабинета си съветски дипломати, уведомява ги за началото на войната. Последното нещо, което казва, е: „Предайте в Москва, аз бях против нападението“. След това телефоните на съветското посолство са прекъснати, а сградата е обкръжена от войници на SS.  05:30 часа, Москва: Шуленбург официално връчва на Молотов нота за началото на войната между Германия и СССР: „Болшевишка Москва е готова да нанесе удар в гърба на национал-социалистическа Германия, която води борба за своето съществуване. Правителството на Германия не може да стои безучастно към заплахата на източната граница. Затова фюрерът издаде заповед на германските въоръжени сили с всички сили и средства да премахнат тази заплаха”. От спомените на Молотов: „Когато съветникът на посланика, Хилгер, ми връчи нотата, очите му се насълзиха”. От спомените на Хилгер: „…Той даде воля на своето негодувание, заявявайки, че Германия напада страна, с която има сключен пакт за ненападение. И няма друг такъв прецедент в историята. Своята гневна реч Молотов приключи така:” Ние не сме давали никакъв повод за това”. 7:15 часа, Кремъл: Издадена е Директива №2 с предписания към съветските военни части за унищожение на вражеските сили, които са преминали съветските граници, да се унищожи немската авиация и да се бомбардират Кьонинсберг и Мемел /след войната влизат в състава на СССР с имената Калининград и Клайпеда. Съветското правителство предоставя Клайпеда на Литва/. На военно-въздушните сили на СССР е разрешено да навлязат на 150 км в Германия. В същото време започва и първата съветска контраатка на завзетия от германците литовски град Алитус. 7:00 часа, Берлин: Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс прочита по радиото прокламацията на Адолф Хитлер, че германският народ започва война срещу Съветския съюз. 09:30 часа, Москва: Председателят на президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Калинин подписва редица укази, включително постановления за въвеждането на военно положение и обща мобилизация на родените от 1905 до 1918 г. 10:00 часа, Украйна. Германски бомбардировачи атакуват Киев и неговите предградия. Бомбардирани са железопътната гара, авиационния завод, електроцентрала, военни летища, жилищни сгради. Според официални данни, при това нападение са убити 25 души, според неофициални – жертвите са много повече. Предвиденият за този ден футболен мач между Динамо (Киев) – ЦСКА е отменен. 12:15 часа: Молотов обявява по радиото началото на войната. Тогава той изрича фразата, която се превръща в лозунг: „Правото е на наша страна. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша“.  От спомените на диктора Юрий Левитан, най-известният тембър в света, чийто глас мобилизира руснаците за мощен отпор на нашественика: „Когато в ранното утро извикаха дикторите в радиото, вече започваха да звънят. От Минск: „Вражески самолети над града,“ обаждане от Каунас: „Градът гори, защо нищо не казват по радиото?” “Над Киев вражески самолети.“? Женски плач:” Наистина ли има война!“… Помня, че включих микрофона. И когато казах: „Говорит Москва”, усетих, че не мога да продължа, буца бе заседнала в гърлото ми. От апаратната ми дават знаци: „Защо мълчите? Продължавайте!“ Свих юмруци и продължих: Граждани на Съветския съюз … “  12:30 часа: Немските войски влизат в Гродно, възобновяват се бомбардировките на Минск, Киев, Севастопол и други градове. Спомени на Дина Белих, родена през 1936 (гр. Кушва Свердловска област): „Започнаха да привикват всички мъже, в това число и моя баща. Татко прегърна мама, плакаха, целуваха се…Помня как се вкопчих в ботушите му и изкрещях: „Татенце, не заминавай! Там могат да те убият!” Когато се качи на влака, мама ме вдигна на ръце и двете заплакахме, а тя през сълзи ме напътстваше: „Помахай на татко…” А аз така плачех, че не можех да повдигна ръка. Повече не го видяхме…” 14:30 часа: Министърът на външните работи на Италия съобщава на съветския посланик в Рим, че Италия е обявила война на СССР „от момента на навлизането на германски войски на съветска територия”. 15:00 часа: Пилотите на немските бомбардировачи докладват, че са унищожили всички летища, казарми и военна техника в нападнатите територии. Големи групи немски бомбардировачи атакуват 66 летища, в резултат на което са унищожени 1200 съветски самолета. 18:30 часа: Командващият Четвърта немска армия Людвиг Кюблер издава заповед за оттегляне на собствените сили от битката за Брестката крепост. 19:00 часа: Командирът на Група армии „Център“ генерал фон Бок издава заповед за спиране на екзекуциите на съветски военнопленници. След това те са държани в набързо ограден с бодлива тел участък. Така се появява първият лагер за военнопленници. 23:00 часа: Министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил излиза с радиообръщение, в което заявява, че Англия „ще окаже на Русия и руския народ цялата помощ, която е възможна”. 24:00 часа: Бойните действия продължават. От бележките на бригадефюрера от SS H. Кеплер: „Ние не споделяме безразсъдния оптимизъм на мнозина, които се надяват да посрещнат Рождество през 1941 г. отново у дома. За нас Червената армия е „мистериозен непознат“, който трябва да се разглежда сериозно, и който не бива да се подценява. Крайната цел на тази борба се крие в невидимото бъдеще”.  Неделният 22 юни се просмуква с кръвта на първите убити…Следват още дни на страдания, героизъм, загуби и победи. Краят на войната е далеч. |
| Два човеконенавистни режима, след като в братски съюз си поделили териториите между държавите им, се скарали и сбили. За режимите, държавите, ръководствата им и подкрепящите тези ръководства - членовете на НСДАП, ВКП(б) и присъдружните им организации - каквото са си търсели, това са си намерили. Жалко за милионите невинни жертви на нацистко-болшевишкия кошмар! |
Светла им памет на милионите загинали!  Не помня кой беше казал :Страшното на войната е не това,че загиват хора.А това ,че тези ,които разпалват войните, остават живи! |
| Един човеконенавистен съфорумец решил да се изкаже под прекрасната статия на автора на темата. За съжаление, вместо да се изкаже, се изакал. Бог да прости невинно загиналите. И да обича простаците. Аз не мога. |
Два човеконенавистни режима, след като в братски съюз си поделили териториите между държавите им, се скарали и сбили. Не е вярно. |
| Първата ми реакция бе да напиша, че темата е излишна, защото е ясно до какво ще доведе. Но после си казах, какво пък, и тема за бременността при гуанакото би довела до същото ... |
| Да е лято, само да е лято! Топло и зелено като горски мъх, да струи тревата - силна, некосена - искам да е лято до последен дъх. Да е тихо, тихо над земята, на кравайче свито времето да спи, да звучи в нивята пеещото жито - нека да е лято милиони дни. Беше първи ден на дълго, страшно лято, в житото вършееше война... Падаха мъже в тревата, виеше железен вятър в мъртвата окопна тишина! Да е лято! Още да е лято - дълго като зима, топло като гръд, тежко като злато, звънко като рима, вечно да е лято - за последен път. Да е лято! Още да е лято - дълго като зима, топло като гръд, тежко като злато, звънко като рима, вечно да е лято - за последен път. Семьон Гудзенко Перед атакой Когда на смерть идут,- поют, а перед этим можно плакать. Ведь самый страшный час в бою - час ожидания атаки. Снег минами изрыт вокруг и почернел от пыли минной. Разрыв - и умирает друг. И, значит, смерть проходит мимо. Сейчас настанет мой черед, За мной одним идет охота. Будь проклят, сорок первый год, ты, вмерзшая в снега пехота. Мне кажется, что я магнит, что я притягиваю мины. Разрыв - и лейтенант хрипит. И смерть опять проходит мимо. Но мы уже не в силах ждать. И нас ведет через траншеи окоченевшая вражда, штыком дырявящая шеи. Бой был коротким. А потом глушили водку ледяную, и выковыривал ножом из-под ногтей я кровь чужую. |
| Винаги съм си представял Левитан като достолепен, едър и внушителен мъжага около петдесетте. Може би защото съм слушал и гледал покойния Стефан Гецов. |
| http://www.youtube.com/watch?v=AkIC0hE6Mg4 Натисни тук Мирное небо над крепостью Бреста, В тесной квартире счастливые лица. Вальс. Политрук приглашает невесту, Новенький кубик блестит на петлице. А за окном, за окном красота новолунья, Шепчутся с Бугом плакучие ивы. Год сорок первый, начало июня. Все ещё живы, все ещё живы, Все ещё живы, все, все, все. Смотрит на Невском с афиши Утёсов, В кинотеатрах идёт "Волга-Волга". Снова Кронштадт провожает матросов: Будет учебным поход их недолго. А за кормой, за кормой белой ночи раздумье, Кружатся чайки над Финским заливом. Год сорок первый, начало июня. Все ещё живы, все ещё живы, Все ещё живы, все, все, все. Мимо фасада Большого театра Мчатся на отдых, трезвоня, трамваи. В классах десятых экзамены завтра, Вечный огонь у Кремля не пылает. Всё впереди, всё пока, всё пока накануне: Двадцать рассветов осталось счастливых: Год сорок первый, начало июня. Все ещё живы, все ещё живы, Все ещё живы, все, все, все. Вальс довоенный напомнил о многом, Вальс воскресил дорогие нам лица, С кем нас свела фронтовая дорога, С кем навсегда нам пришлось разлучиться. Годы прошли, и опять за окном тихий вечер. Смотрят с портретов друзья молчаливо. В памяти нашей сегодня и вечно Все они живы, все они живы, Все они живы, все, все, все... © Источник: детский портал «Солнышко» http://www.solnet.ee/sol/001/s_390.html |
| 22 июня ровно в 4 часа https://youtu.be/ahCXF2J-A-A | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Жалко за милионите невинни жертви на нацистко-болшевишкия кошмар! Крокодилски сълзи  ПП За темата  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BiBi-an |
| Атанасе, благодаря. Имам една свещичка от Божи гроб, подарк от Летеца. Палнах я, нищо, че не съм вярваща. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| По желание на един замразен. Но това е и моето желание: Священна война |
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ВОЙНАТА Първата манипулация е още в първото изречение. Втора́я мирова́я война́[16] (1 сентября 1939[17] — 2 сентября 1945[18]) — война двух мировых военно-политических коалиций, ставшая крупнейшим вооружённым конфликтом в истории человечества. В ней участвовали 62 государства из 73 существовавших на тот момент (80 % населения Земного шара[19]). Боевые действия велись на территории трёх континентов и в водах четырёх океанов. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%8F_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0 |
| Още веднъж! https://www.youtube.com/watch?v=u_Ze_VmCaZM |
| Когато през 1939 г. нацистка Германия и болшевишкият Съветски съюз са първи поцелуйковци и заговорници за подялбата на Европа, германският ГЕНЕРАЛ ГУДЕРИАН подготвя немското приветствие за съвместния германо-съветски марш по улиците на окупирания от двете съюзнически армии полски град Брест през септември 1939 г. То гласи: „Германската армия приветства работническо - селската Червена армия. Ние, германските войници, желаем да влезем с войниците на Червената армия в добри войнишки отношения. Руският войник се е ползвал у нас винаги с уважение. Това и в бъдеще трябва да остане така.” И, както подобава, съюзниците си стискат ръцете,прегръщат се, викат „Ура” и „Хайл Хитлер” , маршируват парадно заедно и всичко тръгва по мед и масло. Нападат, завладяват, трепят и убиват, кажи речи цяла Европа. Но историята обича да скарва съюзници. Справка - нашата българска история от 1913 г., когато,не случайно, поетът Любомир Бобевски ще напише : „Поехме ний ръка на брат, У вас душа се крила ад...” И на 22 юни 1941 г., призори в неделя, същият генерал Гудериан, радетел за „добри отношения”, повежда своята дивизия към съветската граница. Там известно време „работническо-селската” армия се прави на замаяна и изненадана, макар именно тя да се е готвела за нападение срещу "съюзника". Но след това се започва войната, която "СЪЮЗНИЦИТЕ-РАЗБОЙНИЦИ" тайно са подготвяли един срещу друг – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА СЪВЕТСКО-ГЕРМАНСКА ВОЙНА. Тя отне живота на близо 30 милиона души и се превърна в една от най-големите трагедии в човешката история. Вината за войната на нацистите и болшевиките е безспорна и установена. И едните и другите искаха да изградят свят по свой образ и подобие. Едните расово щяха да ни оправят, а другите щяха да трепят капитализма и империализма, преди да станат сами капиталисти и империалисти. Донесоха само смърт, неизмеримо страдание, унищожаваха живот. Германия осъди нацизма и с всичко, което прави като държава след 1945 г. доказва, че има волята и достойнството да работи и гради един мирен, демократичен, цивилизован, спокоен и сигурен свят. И стана лидер на европейското обединение. Наследникът на СССР, днешна Русия, все още не е осъдила болшевизма, не се е разграничила от агресивната и завоевателна политика на болшевишката държава. Точно обратното. Непрестанно провокира Европа и света, дрънка оръжие, напада съседни държави и народи. Затова и днес, в навечерието на 22 юни, денят, в който нацистка Германия и болшевишкият Съветски съюз се изправиха в смъртна схватка един срещу друг,ние, хората, не трябва да забравяме, че болшевиките все още приемат „вината" с "мезета”. 22 юни не е само началото на една междусъюзническа война. ТОЙ Е ДЕН НА ПОГУБЕНИТЕ ЖИВОТИ ОТ НАЦИЗМА И БОЛШЕВИЗМА! ДЕН-ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: НИКОГА ПОВЕЧЕ НАЦИЗЪМ И ФАШИЗЪМ, НИКОГА ПОВЕЧЕ КОМУНИЗЪМ И БОЛШЕВИЗЪМ! |