Английска тетрадка
Отиди на страница:
Таман да започне човекът и току го прекъсне някой...досущ като в "Разкажи им за пуйката,Джо!"  Гази.Мето!!! |
| само казвам, не че историята не се е случила или че е неправдоподобна. Просто това е един от най-тежкарските квартали в Лондон. |
Кога броя, туй ще ми е 1500-ното мнение във форума. Къде по-приятно да го отпразнувам освен в кръчмата на Мето? На английска култура съм се пренаситил, което не мога да кажа за английските питиета. Нещо повече: гражданин на Европейския съюз да пие в пъб, който буквално от часове е извън Европейския съюз, е едно ново вълнение. Искам да го изживея например с чаша москито, както странно наричат един твърде нестандартен коктейл. Cheers!  |
| За Лондончани и такива, които поне три дена са пребивавали там! Стара щастлива песен /1954г./ https://www.youtube.com/watch?v=_ntU_hLxDX0 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Отношение към света. За много англичани светът може да се представи схематично така: Англия / море / чужденци В тоя прост модел цялата хубост е съсредоточена в лявата част, а всичките злини - в дясната. Когато направиха тунела под Ламанша (Инглиш чанъл), доста хора сериозно се страхуваха, че по него ще тръгнат бесни кучета и ще заразят местните псета. Изобщо, на чужденците не можеш да имаш доверие. И как иначе, погледни ги само: французите ядат охлюви, немците ходят с къси панталони, скандинавците се самоубиват и кралете им карат колело, италианците крещят и ръкомахат, а испанците трепят бикове. По степен на важност, в тая враждебна среда се открояват два пробема - френският и немският. Всеки от тях заслужава специално внимание. Ако има интерес, ще ги разгледам поотделно по-нататък. |
Мето, за темата  Ще те чета! Просто това е един от най-тежкарските квартали в Лондон. рекидж, има едно Comptoir Libanais точно от другата страна на стейшъна Южен Кенсигтън, на 5 минути от музеите. Ся, ти занеш, че стейшънът не се намира точно в Южен Кенсигтън, но откъде да знае пишещата в нета тези дребнофактия? Кайлито поне си признава, че не зане. П.С, Тая верига Comptoir Libanais предлага доста бевкусни ястия, приготвени няколко дни преди сервирането. Виното им е отвратително, но пък е скъпо. Както пише Мето, във всеки нормален пъб ще намерите вкусна манджа на съвсем поносими цени. |
Zezo 25 Юни 2016 10:28 честно казано, ако мислено забода V&A като ориентир, некои части на Найтсбридж, Кенсингтън и Челси така ми се смесват в главата, че не съм много сигурен за какво говоря. |
Когато направиха тунела под Ламанша (Инглиш чанъл), доста хора сериозно се страхуваха, че по него ще тръгнат бесни кучета и ще заразят местните псета.  "Добрата Стара Англия" в пълния си блясък ! Абсолютно съм убеден, че хората наистина са се страхували от това нещо.....  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗИП |
| Дейвид Копърфилд и майка му имат прислужница по фамилия Пегъти. Златна жена, тримата се обичат като семейство. Пралелята на Дейвид, мисис Бетси Тротууд, съзира в името езичничество - от думата pagan и не може да преодолее неприязънта си към прислужничката. Години по-късно, когато мис Тротууд осиновява осиротелия Дейвид, Пегъти междувременно се е омъжила. Това примирява пралелята /много добра жена, впрочем/ с бившата "езичничка" и двете стават прителки, защото Пегъти вече носи "християнското име" Баркис. Такива ми ти предразсъдъци от време оно. |
| Временно отклонение от ксенофобията: едно от нещата, за които повечетто чужденци уважават английската порода: Традицията Англичаните са дълбоко носталгични и ценят обичаите и традициите много повече, отколкото други народи. Може би това е поради славното им минало, в контраст с посредственото им настояще. Червените пощенски кутии и телефонни кабини по улиците, съдиите с перуки, неработният ден в края на Август, стадионът Уембли, топлата бира - всички тия работи се тачат като реликви (нищо, че новият Уембли прилича на биде). Обичат своя Парламент (нищо, че е построен през 19-ти век, но така, за да изглежда 500 години по-стар). Но тук няма да пиша за паради като скорошния Трупинг дъ кълърс и конни състезания като Роял Аскът. Искам да кажа за семейните традиции. Това е задружен народ, който уважава семейството. Има четири свещени повода, където това уважение може да бъде видяно: сватби, кръщанета, Кристмас (Коледа) и погребения. От тези събития най-популярно е последното, защото е най-кратко и обикновено не води до конфликти между опечалените. Кръщането е на второ място. Следва сватбата, която обикновено приключва с горчиви дебати кой колко дължи за сметката - родителите на невестата, или на жениха. Затова днес много двойки се женят по анцуг в местния физкултурен салон. Но най-противоречив е Кристмас. Некой може да се заблуждава, че тоя празник е в края на декември. Не, започва в началото на октомври. Хората трескаво купуват подаръци, като в тоя процес по-бедните се разоряват. На самия ден неженените отиват при родителите си, а женените правят същото на следващия. Бохинг дей Проблемът е, че често тия събирания приключат с големи скандали. Но това не им пречи, да ги повторят отново догодина. |
топлата бира не е наистина топла, просто не е студена. И е ейл, и е супер, и ти я пълнят до ръба. I lovez ales me. |
не е наистина топла, просто не е студена. Верно. Не съм за един-два градуса. Но, комерсиално погледнато, ейловете загубиха състезанието с континенталните бири. За съжаление. |
Но, комерсиално погледнато, ейловете загубиха състезанието с континенталните бири. За съжаление. нямам такива фпечатления, поне за Лондон. Виждал съм разни туристки от небирени страни да си взимат Стела, но след като го помня, явно ме е изненадало. Който не е оттам или не харесва марките в пъба, поръчва Гинес. Некои пъбове в туристически места предлагат и разни импортни щуротии като Перони, Блу Муун и пр. Имам го видено на Албърт Док. Campaign for Real Ale беше успешна, а и крафт бирите вървят. |
| От пиенето се сещам за яденето. Английската манджа. Нема да много обсъждам известната фраза на Съмърсет Моъм за английската закуска. Гола вода е. Прехвалена е. Ще кажа само, че с английската манджа се свиква. Защо? Защото наистина има яденета, които биха се харесали на всеки. Например, пайовете с говеждо - със или без бъбречета. Или хот пот, който прилича на агнешко с картофи. Те са автентичните, а не това, което забърква Дж. Оливър по телевизията. Но островната манджа си носи и пуританско наследство. За мнозинството всичко, което е пикантно е съмнително и намирисва на чуждо, пази боже, европейско. Яденето требва да е simple, honest fair, което внушава, че ако не просто, значи е нечестно. Затова печеното месо без подправки, плюс варени моркови, плюс друга плява и картофи е традиционното неделно меню. Отклонението от тая норма води до отлъчване и презрение. Това е положението. Разбира се, изключение са тежките индийски буламачи, с които англичаните са свикнали. Само в Англия може да си поръчаш пържени картофи с къри сос. Само англичаните могат да ядат тая субстанция. |
обаче съм фен на black pudding и haggis.майорът го отвлече да поркат другаде. ([...] the Major whisked him away). Щом е whisk, няма начин да не е за поркане. Също показва, че го е отвлякъл за мустака. |
