отчет на Върховния съд през 1994 г., че бавното и мудно правораздаване може да разруши държавността и да накара хората да решават споровете си не в съдебните зали, а с бухалки. С бухалка спор не се решава. Най-много от пострадал да се превърнеш в обвиняем. Според мен, мудното правосъдие до голяма степен се дължи на правна неграмотност. Проблемът е посочен от гл. пр. Цацаров – нарича се "професионално високомерие". Прокурорите и съдиите се смятат за безгрешни. Уви, не са. И те са хора и нищо човешко не им е чуждо. Постоянно правят грешки. Понякога се изразяват и несвързано. Един зам. гл. прокурор например ми изпрати следното обяснение: "моля да имате предвид, че по постановлението [...] прокуратурата няма право да се произнесе, защото същото не е било проверено по съдебен ред, а съгласно чл. 243 ал. 9 НПК служебен контрол от страна на горестояща прокуратура може да се извърши само по отношение на постановление, което не е проверено от съда." |
| Три примера за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система Първи пример. Следовател от Плевен изпраща призовка на 83-годишна пострадала от Варна да се яви за запознаване с материалите, събрани в хода на разследването – лично или с повереник, но "повереникът не следва да е от кръга на лицата визирани в чл. 100 ал. 3 вр. с чл. 91 ал. 1 и ал. 2 от НПК", т.е. според следователя, повереникът не трябва да бъде нито адвокат, нито роднина. По-късно открихме, че грешката е тръгнала от наблюдаващия районен прокурор. Следователят просто я е повторил, без да мисли. Още по-късно открихме, че районният прокурор също е повторил чужда грешка, без да мисли - на един окръжен прокурор от Плевен. НПК, чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник. (3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника. НПК, чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. (2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия. Втори пример. Прокурор от ВАП, 2012: "Правилника [за легализациите] се явява проекция на установения в международните договори и споразумения ред за превод, легализация на документи и други книжа". Прокурорът греши. Правилникът не е проекция нито на Хагската конвенция за апостила, в сила за България от 2001, нито на двустранните договори за правна помощ. Напротив, той е отменен от тях. Пише го и в самия правилник - чл. 25. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. 1990, чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго. Трети пример. Друг прокурор от ВАП, 2013: "Няма законово изискване [възложителят] МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за [възлагане] извършване на официални преводи на документи." И този прокурор греши. Законовото основание е ЗОП, но той наистина не важи за договорите по чл. 2а от правилника, защото те са привидни – "възложителят" МВнР нищо не възлага и съответно нищо не заплаща на "изпълнителките" си по договор (стотици частни фирми за преводи), напротив – псевдоизпълнителките плащат на псевдовъзложителя за услугата, наречена "заверка на подписа на преводача". Привидните договори са нищожни - пише го в чл. 26 от ЗЗД. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: lisana |