Добави мнение Мнения:13
| То дето няма училища и учители, но вече няма и кого да учат. И това с възрожденският плам не минава. Светът се промени. И е хубаво да не го забравяме и да караме бедните учителки да стават още по-бедни, но да имат плам! Хайде де. Много е удобно някак си. И да не забравяме че циганскато население е в пъти повече от в онази прекрасна България от едно време. |
| През 1948 година майка ми - тогава на 18 години, заминава учителка в едно силистренско село. Преди три години синът ми я закара с колата - да види. И се срещнала с бивши свои ученици, и спомени имало... Хората помнят учителите си! И - гордо... Преди половин година ми трябваха документи за пенсиониране. И звъннах до Бърдарски геран. Говорих със секретарката на съвета, която като чу името ми, рече: "О, вие сте предавал на свекъра ми"... Мале, че съм дърт... ---------------------------------------- Сайтът на Генек |
Господин Донков  .НО,като си спомня, че по БЪЛГАРСКОТО национално радио,журналистка каза: "ще се поднасят венци пред паметника на братята Пенчо и Петко Славейкови" ми иде да викна  /само че,на български/ |
НО,като си спомня, че по БЪЛГАРСКОТО национално радио,журналистка каза: "ще се поднасят венци пред паметника на братята Пенчо и Петко Славейкови" ми иде да викна /само че,на български/  Мче братя, мче, да н' са сестри!? Жената за братя ги има, за свои братя...такова едно...братско отношение  Бачо Калинееееей... ! Не стигат думите да те опишат и да ти благодарим за тези писаници, но пък, благодаря от сърце! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
| Жив и здрав да сте, г-н Донков, да напомняте каква е истината, как е е било и какви са били хората...Писаното, хубаво написаното. ще остане, че то както е тръгнало, друго май няма да се съхрани. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Begemot |
| Хубав разказ и трогателно стихотворение! Имаше някакъв устрем в онези години на отреченото проклето минало. И учителите в Родопите, Странджа и Делиормана, и бригадирите, и хилядите, които залесяваха чукарите (за съжаление, наново дефорестирани), и геолозите, лесничеите, инженерите, химиците, строителите, моряците и рибарите... Образованието е важно, архиважно, както казваше политикът с френското "р". При всички случаи обаче в историята на България то е било в подем и е съдействало за подем, когато пред нацията е имало нещо като свръхзадача (по Станиславски), нещо като висша цел, определяща развитието на цялото общество. Има ли днес България такава цел? Ако няма, дец;ата ще продължават да търсят образование и реализация в чужбина и България ще продължи да се обезкървява и изпада в състояние на субпасионарност... |
При всички случаи обаче в историята на България то е било в подем и е съдействало за подем, когато пред нацията е имало нещо като свръхзадача (по Станиславски), нещо като висша цел, определяща развитието на цялото общество. Има ли днес България такава цел? Пред нацията имаше свръх задача, да. Поставена от БКП, колкото и г-н Донков да се опитва да омаловажи това. Може и да го прави умишлено, защото се самоцензурира. Знае ли човек,ако го напише в прав текст може и да не е повече колумнист. Но нейсе. Цензора и цензор не е българска измислици прилагана в България от 9.9 насам. Аз поне добре си спомням, че в училище учехме, това, че грамотния и учен човек не би позволил да бъде тъпкан, потискан и експлоатиран. Че учението е предпоставка за осмисляне на житейски ценности, които човек придобива от книгите. Че неграмотните хора по-лесно биват манипулирани и експлоатирани. Че един народ е ценен тогава, когато всички имат образование. Всички! Че не е достатъчно само да знаеш да четеш и пишеш. Че не е достатъчно да знаеш само това, което ти преподават в училище, а трябва сам да продължиш да търсиш и четеш книги. Дори имаше и списък от книги, които да четеш. Че образованието на един народ, който в по-голямата си част е бил неграмотен е дълъг процес. Все едни такива работи ни учеха. А това от където ида го погледнеш е политика. Политика за която се даваха много пари, страшно много пари, за да има безплатно образование за всички. Всички! Така беше и с втората по ценност задача на БКП. Опазване на живота и здравето на цялата нация. Здравеопазването. Безплатно и достъпно за всички. Всички! Огромен паричен ресурс за образование на медицински работници - лекари, фелдшери, медицински сестри и медицински лаборанти. Строителство на нови болници и съпътстващото им оборудване. Даа и за стане възможно да се провежда такава "отвратителна" политика, беше необходим труда на всички. Всички! Беше необходимо всички да получават горе-долу еднакви заплати с малки разлики една от друга, но пък каква завист беше, когато знаеш, че колегата ти получава два лева повече. И въпреки ужасните години нацията се образоваше и увеличаваше. От шест милиона стана почти девет милиона при това в "небивал геноцид". Е, слава Богу отървахме от всичко това. Няма ги вече омразните комунисти и всичко си дойде по местата. Няма такива ужасяващи неща, като безплатно образование и здравеопазване. Закриват се вече грандоманските построени училища и болници, нацията се връща към естествения и брой жители. Някъде към шест милиона. Макар и тези шест милиона да са много. Защото преди да се състои така омразното "освобождение" от прекрасното съжителство, сме били два милиона и нещо. Но няма място за притеснение. Под вещото ръководство на днешните ни партийни и държавни ръководители уверено вървим към това число. Като в романа - колкото повече имат някои от елита, толкова повече шагреновата /свинската/ кожа /народа/ се свива. И така, ще бъде и пребъде. Докато има хора, които се свенят и пишат половинчато за времето когато живяхме и градихме с труда, знанията и уменията на всички. Всички!!! ПП Тъй като "очите ми не чуват, ушите ми не виждат" /по "Монти пайтън", а защо не и по Вучков/, ще завърша, като онзи полуграмотен офицер, който пише писмо на близките си от фронта. Човекът свикнал заповедите му да се изпълняват безусловно, завършил писмото така - Тирета, точки, запетайки по местата ходом марш. |
Цензора и цензор не е българска измислици прилагана в България от 9.9 насам. Аз поне добре си спомням, че в училище учехме, това, че грамотния и учен човек не би позволил Цензура и цензор. Като скулптура и скулптор. И да - грамотният човек не би позволил. |
П Тъй като "очите ми не чуват, ушите ми не виждат" /по "Монти пайтън", а защо не и по Вучков/, ще завърша, като онзи полуграмотен офицер, който пише писмо на близките си от фронта. Човекът свикнал заповедите му да се изпълняват безусловно, завършил писмото така - Тирета, точки, запетайки по местата ходом марш. пил_и_пял 01 Юли 2016 13:55 Мнения: 1,419 От: Georgia Скрий: Име,IP Цензора и цензор не е българска измислици прилагана в България от 9.9 насам. Аз поне добре си спомням, че в училище учехме, това, че грамотния и учен човек не би позволил Цензура и цензор. Като скулптура и скулптор. И да - грамотният човек не би позволил. |
| Благодаря Ви, г-н Донков, за поредната петъчна доза родолюбиво будителство! Дадохте ми повод да припомня един от любимите си вицове: Срещат се на Оня свят Цар Борис Трети и Тодор Живков. Започват да обсъждат дереджето на България. Живков се вайка: „Борисеее, каква България построих навремето, а сега каква е станала”. А царят отвръща: „Не забравяй, че тогава България я правиха хората, която аз ти бях оставил, а сега е нея се разпореждат хората, които ти им остави” |
| Някъде по средата между Велинград и Разлог, теснолинейката спира на спирка Смолево /бивша Чисто тепе/ . Оттам на окoло час път на магаре се намира с. Конарско. Живеят българомохамедани - хора тихи, скромни и работливи. Там през 1959 г. е изпратена майка ми - току що дипломирала се прогимназиална учителка по български език. Там, в Родопите, на окло 1300 н.в., прекарва своите първи три трудови години /Както по-късно признаваше - може би най-щастливите в живота и!/. Там тя рецитира "На прощаване" и "Опълченците на Шипка" на ученолюбивите помачета и помакинчета. В този неин общ сборен клас се учат първият машинен инженер и първата лекарка , родени в тази велика пустош. Тя много се гордееше с този факт. Това реших да споделя с вас, подтикнат от прекрасното есе на К. Донков | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
Добави мнение Мнения:13