КАК ТОДОР ЖИВКОВ ПОСТРОИ ДВЕ БЪЛГАРИИ
Отиди на страница:
Друг е въпросът дали я изпълни по най-добрия възможен начин. Като човек, започнал трудовия си път в най-големия и модерен за времото си завод - ЗТМ Радомир, при това от най-ниското инженерно стъпало - технолог, мога да кажа - Твърдо не! Не е вярно! Задачата беше не само по превъзходен начин изпълнена, но и блестящо преизпълнена! По своето развитие във всички области - промишлесност, машиностроение, електроника, информационни терхнологии, селско стопанство, култура, образование, медицина, роботика, космическа апаратура, ВПК България заемаше завидно място не само в Европа, но и в света. Отрицанието на този факт е въпиющ образец на невежествена българофобия | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| ПРАВИЛНО! Тодор Живков построи две Българии - София с квартал Правец /има и булевард до там/ и останалата част от територията ... |
Bacho Кольо 08 Юли 2016 16:02 Уважаеми Бачо Кольо, "проблемите" с двата завода за тежко машиностроение - Радомир и особено на този в Русе са много специфични и са свързани преди всичко с използването ( приложението ) на тяхната продукция. Не е прав ОЛД БГ, че съветската страна ни е принуждавала да ги строим, напротив , съветите имаха много мощно развито тежко машиностроение и нямаха интерес от нашата прогулция. Но считам , че подобни въпроси не желая да дискутирам в условията на нвевжество и злоба. Прощавай, ти не си сред адресатите на моето възмущение. Бъди здрав! |
и са свързани преди всичко с използването ( приложението ) на тяхната продукция. Не е прав ОЛД БГ, Е анджък де! Ако от Кремиковци, колкото и да нямаше собствени ресурси с които да работи, имаше огромна необходимост от продукцията му /с желязото му се построиха всички онези жилища, които сега Лиляна не може само да санира, ако и да има мераци за под 10%/, то за ЗТМ продукцията можеше да се реализира най вече не у нас. Втрещих се, като видях на един пловдивски панаир едно изковано желязо /вал/- петнайстина метра, на метър на метър*. Е кво да го прайм? Износ? ОК, ама то е ясно накъде. Оттам - ми никой не строеше такова нещо без да имаме "доброто" от СИВ. Сами да сме се натискали без ресурси? Не вярвам. * така ми се видя, не съм го мерил. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Old_BG |
Уилт 08 Юли 2016 13:45 Мнения: 3,559 От: Bulgaria Скрий: Име,IP БКП си изпълни историческата задача - модернизира България. Искаш да кажеш, че ако нямаше БКП, в България още щяха да орат с воловете. Толкова елементарно мислене не практикувам. Опитай пак. |
Бай Дан 08 Юли 2016 17:05 ПРАВИЛНО! Тодор Живков построи две Българии - София с квартал Правец /има и булевард до там/ и останалата част от територията ... Бай Дан, казано е от памтивека, повторението е майка на знанието! От темата са извадени снимките, но и те могат да се видят лесно - те тук. http://www.segabg.com/replies.php?id=252096 ПОСТРОЕНО ПРЕЗ СОЦА Идеята на темата е да се споменат само факти за изграденото през соца, без да се правят коментари или анализи от типа –нужно, ненужно, кой точно и как е градил, защо това, а не друго. В темата има и няколко повторения т.к. много автори са събирали данни или са публикували цели теми и е редно да им се отдаде дължимото, като се уважи труда им. І. ОТ КЪДЕ ТРЪГВАМЕ В навечерието на Втората световна война, според една анкета от 1939г. публикувана в списание „Economist“, можем да съдим за икономическото и социалното положение на българското село по това време: „Само 19,5% от селските семейства имат тухлени къщи. Средното селско жилище е от две стаи в които и се готви. В тях живеят и спят средно по около 6 души“. 17,4% нямат нужници; 57% нямат водопровод или собствен кладенец, поради което 10% от всичкия изразходван труд отива за носене на вода от други места. Само 80% от домакинствата имат кревати, а останалите спят на пода; 28% нямат печки, а стари кофтори или огнища; 30% нямат юргани; 43% нямат дюшеци; 11,22% спят на земята; 53% от семействата нямат кухненски шкафове, в които да прибират на ч исто съдовете и храните.“ Къщите в селото, с изключение на няколко от тях са обикновено паянтови, от плет и кал, ниски, схлупени, на 2-3 стъпала от земята, без под от дъски а така направо на земята. Някои по прилежни домакини са мазали земления под със смес от кал и говежди изпражнения за здравина и по-добър вид. Така са протекли много години на бедност, мизерия, безкултурност. В селата са се откроявали само две сгради – черквата и кметството, което често е било също от плет и кал. Няма улици в селата които да са били павирани или асфалтирани. file:///D:/ArchivMyDocs_04_2014/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_1939.htm Описаното по горе дава представа за живота на около 78% от населението на България до 1939г. Предвоенната година се посочва от много източници, като база за сравнение, т.к. тази година се приема за най успешната от развитието на България до започването на ВСВ. Известна представа за българската „индустрия” и селско стопанство се получава от данните: През 1939 г. металообработващата индустрия произвежда годишна продукция $ 2,2 средно на човек от населението на България срещу $ 17,5 във Франция, $ 23,1 в Белгия, $ 27,2 в Швеция, $ 30,2 в Англия, $ 42,3 в Германия и $ 43,4 в САЩ. През 1939 година са произведени 9 вършачки, 15 малки парни котли, 60 товарни вагонетки, 880 тона подкови, 453 тона метални изделия (домакински съдове, готварски печки, метални кревати, гвоздеи). Веднага може да се направи сравнение за мащабите на следвоенното строителство от следната таблица: Изделия 1945 - 1989 Металорежещи машини (бр.) 50 - 20 000 Багери (бр.) 0 - 1 100 Трактори (бр.) 0 - 4 500 Кранове (бр.) 0 - 1 300 Електро- и мотокари (бр.) 0 - 85 000 Електротелфери (бр.) 0 -138 000 Автобуси (бр.) 0 - 2 700 Товарни автомобили (бр.) 0 - 7 300 Велосипеди (бр.) 0 - 93 000 Мет. изделия (крепеж, гвоздеи, домакински съдове) (т) 1330 - 360 000 Домашни хладилници (бр) 0 - 135 000 Домашни перални машини (бр) 0 - 170 000 Инструменти (т) 100 - 20 000 ІІ. ИНДУСТРИАЛНО СТРОИТЕЛСТВО Ст. Цанев - "Български хроники", том 4. Само за 5-6 години - от 1950-а до 1956-а - бе извършено нечувано масивно грандиозно строителство - повече от 30 тежки промишлени предприятия: химическите комбинати в Девня и Димитровград, металургичният комбинат в Перник, Оловно-цинковият комбинат в Кърджали. Медодобивният комбинат край Пирдоп, завод „6-и септември“, заводът за антибиотици в Разград, корабостроител-ният комбинат „Ернст Телман“, текстилният комбинат "Асен Халачев“ в Плевен, памукопредачната фабрика „Балкан“ в Габрово, текстилните комбинати в Пловдив и Стара Загора, обувният завод „Петър Ченгелов“ в Пловдив, хладилният завод „Антон Иванов“ и т.н.; През Стара планина бе прокопан проходът Хаинбоаз, наречен Проход на републиката, построен бе Дунав мост край Русе, прокарани бяха хиляди километри шосейни и асфалтови пътища, прокопан е най-дългият у нас тунел „Козница“; построени бяха десетки язовири и напоителни системи: Свищовско-Беленската напоителна система, Бръшлянската напоителна система, язовирите „Студена“, „Васил Коларов“, „Росица“ и „Копринка“ (имаше такава бригадирска песничка: Хаинбоаз е наша гордост, „Росица" и „ Копринка “ - чудеса!), Шабленската и Блатишката напоителна система, язовир „Тополница“, хидровъзелът"Искър" край София, снабдяващ столицата с вода; влязоха в експлоатация 9 топло- и 17 водни електроцентрали: ВЕЦ-овете „Видима“, „Петрохан“, „Росица 1Ч", "Република“ , ТЕЦ „Марица-Изток“ и др.; в Добруджа, унищожавана от суховеите и виелиците бяха засадени уникалните полезащитни пояси, които заградиха пътя на ветровете и превърнаха сухата степ в плодородна земя . Разрушеният от бомбите център на София бе доразрушен и там се изградиха гранитните сгради на Партийния дом, на Министерския съвет, на Президентството, на ЦУМ и на хотел „Балкан“; по същото време бяха построени Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“, Националният стадион „Васил Левски“, беше завършен строежът на двете крила на Софийския университет, започна се топлофицирането на София и изграждането на жилищните комплекси „Заимов“, „Ленин“ и „Изток“; създадени бяха Институтът за бърза медицинска помощ „Пирогов“ и Онкологичният институт, въведено бе безплатно медицинско лечение, учредени бяха Държавната спестовна каса, Централният държавен архив, архивите на МВР, на МВнР, военният архив, в повечето големи градове бяха построени културни домове; през май 1953 година след 560 години бе възстановена Българската патриаршия (Червенков избра за патриарх съученика си от III софийска мъжка гимназия - албанчето Коста Марко Пачу, явяващ се в момента като митрополит Пловдивски Кирил); С бригадирски труд бе прокопан проходът Хаинбоаз,наречен Проход на републиката; бе прокарана жп линиятя Перник-Волуяк и жп линията Силистра-Самуил; бе построен Димитровград; бе изграден язовирът "Г. Димитров". Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866 г. След Освобождението, Народното събрание по времето на управлението на Петко Каравелов приема закон за създаването на Българските държавни железници. Дължината на железопътните линии през 1939 г. е 4426 км. Превозени са 6 100 000 тона товари и 12 400 000 пътници за годината. Тези цифри, съпостававени с другите страни от нашия континент, показват, че България дели с Албания последно място в Европа Следва жп панорамата на България чрез кратка цифрова равносметка в периода на соца: разгънатата дължина на жп линии от 4426 км достига 7662 км; двойните линии от 0 км до 965 км; електрифицирани линии от 0 км, до 2650 км; превозените товари от 6 100 000 тона до 88 300 000 тона; превозените пътници от 12 400 000, до 106 900 000 пътника; 4 дребни работилници срещу 15 съвременни промишлени предприятия и т.н. През 1942 г. морският флот притежава 9 кораба с обща товароносимост 30 178 тона. Той е изцяло потопен през Втората световна война. На Девети септември България е без нито един морски кораб. През 1989 г. България разполага вече с 109 броя различни типове морски кораби с обща товароподемност 1 821 737 тона, а речното корабоплаване – със 153 плавателни съда с обща товароподемност 169 961 тона. През 1944 г. в България се движат 5896 броя автомобила, в това число 802 автобуса, 3867 товарни, 1227 леки – от тях 643 броя за таксиметрови услуги) През 1966 г. дължината на автобусните линии достига 71 000 км между 4740 населени места. През 1989 г. автобусите стават 24 500 броя – 15 000 за общо ползване и 9500 на различните ведомства. Относителният дял на автотранспорта от общия брой превозени пътници е около 70%. Почти на всяко по-голямо предприятие се осигурява отделно обслужване с автобуси за превоз на работниците в зависимост от сменността на тяхната работа, отделни автобуси и линии за превоз на ученици в слабо населените места, до железопътните гари, за туризъм и екскурзии и т.н. В края на 1989 г. общият брой на автомобилите нараства до 2 237 484. Пътищата: на Девети септември в пътната мрежа от 22 195 км едва 409 км са покрити с трайни настилки, предимно паважни. Само девет километра от Варна до Евксиноград са асфалтирани. Около 1 400 населени места въобще не са свързани с редовни пътища. В края на 1989 г. пътната мрежа достига 37 560 км. От тях 32 597 км са пътища с трайна настилка, преди всичко с асфалтово покритие. Дължината на въведените в експлоатация автомагистрали е 274 км. Построени са 3589 нови мостове и виадукти, а 3468 дървени мостове са заменени с масивни. Хронология на строежите след 1944 г – до 1989 г. Извадено от книгата "Социалистическа България в дати и събития - 1944-1984 година." 1947 г. - Циментов завод "Вулкан" - Димитровград, Далекопровод Курило - Пловдив, Български морски флот, ЗММ "Берое"-Ст.Загора, Завод за каучукови изделия "В.Коларов"- Пловдив, Завод за конфекция "Витоша"-София 1948 г. - Ж.п.линия Перник-Волуяк, Фабрика за суха дестилация на дърва-Кочериново, Ж.п.линия Ловеч-Троян, ЗММ-София, Консервен комбинат "Витамина"-Нови Кричим, Фабрика "Българска роза"-Карлово, СО "Балкантурист". 1949 г. - Далекопровод Букурещ-Русе-Разград,Ж.п.линии Лясковец-Златарица и Дупница-Бобов дол, ТЕЦ"София", Завод за ел.машини" В.Коларов"-София, Обувен завод "9 септември"-София 1950 г. - Свищовско-Беленска напоителна система, Авторемонтни заводи в гара Искър и Пловдив, Селскостопанска и санитарна авиация, 1951 г. - ВЕЦ"Видима", ВЕЦ"Петрово",Бръшлянска напоителна система, Тунел"Козница", Химкомбинат и ТЕЦ"Марица-3"-Димитровград, Памукопредачна фабрика"Е.Телман"-София, Текстилен комбинат "Ас.Халачев"-Плевен 1952 г. - Завод"Пектин"-Перник, "Балкантон"-София, Завод за комбинирани фуражи-Плевен, Завод за полуцелулоза и хартия гр.Стамболийски, Тютюнев комбинат Благоевград, Подбалканска ж.п.линия, 1953 г. - Памукопредачна фабрика "Балкан"-Габрово, Национален стадион В.Левски, Флотационна фабрика-Рудозем, Електропорцеланов завод-Николаево,Металургичен завод "Ленин"-Перник, Текстилен комбинат "Марица"-Пловдив, 1954 г. - Дунав мост-Русе, Хим.комбинат-Девня, Завод за антибиотици-Разград, ВЕЦ"Росица-1",Обувен завод "П.Ченгелов"-Пловдив, 1955 г. - Шабленска и Блатнишка напоителни системи, Сухият док-Варна,Оловноцинков завод-Кърджали, 1956 г. - Завод за преработка на памук-Ст.Загора, Радиорелейна линия София-Пловдив, ВЕЦ "Република"-Перник, 1957 г. - ЦУМ, ВЕЦ"Петрохан", Жп линия Вакарел-Чукурово, Завод за суперфосфатни торове-Димитровград, Завод за огнеупорни материали-Ел-Пелин, 1958 г. - ВЕЦ"Батак", Завод за товарни автомобили "Мадара"-Шумен, Циментов завод-Девня, Медодобивен комбинат-Пирдоп, 1959 г. - Корабостроителен завод-Русе, Баташки водносилов път, Флотационна фабрика-М.Търново, Комбинат за захар-Лом, Фабрика за азбест-Кърджали, 1960 г. - ТЕЦ"Марица-изток 1", Завод"Електриментов завод "Зл.Панега",оника"-София, Акомулаторен завод-Пазарджик, Флотационна фабрика-Лъки, Циментов завод-Бели извор, Завод за кабели и ел.инсталации в Годеч, 1961 г. - Завод за микробиални препарати-Пещера,Зала "Универсиада", Атомен реактор-София, Завод за стъкло-Разград, КЦМ-Пловдив, 1962 г. - Завод за стъкло-Пловдив, Двойна ж.п.линия Синдел-Разделна, Минно-обогатителен комбинат"Хр.Михайлов" Михайловград, Текст.комбинат"Г.Делчев"-Благоевград, 1963 г. - КЦХ-Мизия, Завод за радиоприемници-В.Търново, Електрифицирана линия София-Пловдив, Електротелферен завод-Габрово, завод за телефони Белоградчик, завод за високоговорители Благоевград, Завод за асинхронни двигатели - Пловдив, Памукотекстилен комбинат-Враца, Химкомбинат-Ст.Загора, Текстилен комбинат "Тунджа"-Ямбол, Вълненотекстилен комбинат-Сливен, Електроапаратурен завод-Пловдив, Завод за електрокари- София, Металургичен комбинат "Кремиковци", Нефтохим - Бургас, Завод за фуражни дрожди-Разлог 1964 г. - Рилски лен-Самоков, ТЕЦ"Тр.Костов" , Ел.жп линия Плевен-Г.Оряховица, ТЕЦ"Русе", Завод за трансформатори-Годеч,Завод за хидролиза и фуражни дрожди-Д.Митрополия, МОК"Медет", 1965 г. - Завод за полупроводници Ботевград, Акомулаторен завод-Добрич, Комбинат за полуцелулоза и картони гара Искър, Завод за електро и мотокари-Лом, Завод за телефонна и телеграфна техника-София, Домостроителен комбинат №1-София, ЗММ-Казанлък, Завод за белтъчно-биоконцентратни смески- Костинброд, 1966 г. - Сградостроителен комбинат-Ст.Загора, ТЕЦ"Габрово", Газопровод Чирен-Враца, Ел.жп линия Мездра Русе,Инсрументален завод "Рила"-Дупница, Циментов завод "Зл.Панега,Дървопреработвателен завод-Девин, Домостроителен комбина "Земляне", Мебелен завод "Напредък" Пловдив, ТЕЦ"Марица-изток 2", Завод за домакински порцелан-Разград, Аерогара Бургас, 1967 г. - Далекопровод Крайова-Бойчиновци, Електромеханичен завод-Божурище, Обогатителна фабрика-Бобов дол, Телепредавател "Слънчев бряг",Завод за дървесто-влакнести плоскости-Сливница, Български танкерен флот-Бургас,Планетариум-Варна,Завод за стоманена дограма-Пирдоп,Телепредавател Петрохан, Химко-Враца, Завод за регистрационна техника-Самоков,Дворец на културата и спорта-Варна,Завод за фазерни плоскости-Троян, Месокомбинат и Завод "Хемус" в ТроянКомбинат за полиестерни влакна-Ямбол,Ел.жп линия София-Карлово, Аерогара Търговище, Завод за корабно машиностроене-Нови пазар, КК "Русалка" 1969 г. - Завод за поливна техника-Елин Пелин, ТЕЦ"Варна", КК"Албена", Завод за строителни пътни машини и хлебозавод в Казанлък, Дом на техниката-Разград, Мебелен завод-Банско,Завод за специални стоманени профили-Перник, Машиностроителен завод "Дружба"-Разград, Завод за осветителни тела-Ст.Загора, ТЕЦ"Марица-изток 2", Текстилно предприятие-Златоград, Завод за електроди-Ихтиман, Механичен завод-Лясковец, Керамичен завод-Луковит, Керамичен завод-Овча могила, Машиностроителен завод-Червен бряг, Завод за акомулатори-Михайловград, Керамичен завод-Ген.ТошевоЗавод за медицинско обзавежданеІВраца,Завод за асансьори на гара Искър, Текстилен комбинат-Хасково Международна автоматична телексна централа 1970 г. - Трикотажно предприятие "Яница"-Елхово,Завод за манометри-Варна,Машиностроителен завод "Илинден"-Плевен, Химкомбинат-Видин, Завод за синтетичен каучук-Бургас, Завод за камгарни прежди-Кюстендил, Аерогари в Пловдив,Ст.Загора, Хасково и иПлевен 1971 г. - Плама-Плевен, Машиностроителен завод +А.Иванов"-Пловдив, Завод за хидравлични и пнивматични прибори и Завод за пишещи машини в Пловдив, КЦМ-София, ДИП "Леда"-Драгоман, Завод за приборостроене-Правец, Завод за ремонт на строително-подемни машини-Ихтиман, Завод за хлор и поливинилхлорид-Девня, 1972 г. - 38000-тонен въглерудовоз, Далекопровод "СССР-НРБ", Комбинат за малограмажна хартия-Белово, 1973 г. - Завод за микродвигатели-Етрополе, Свилоза "Свищов", Текстилен завод-Нова загора, Завод за електро и мотокари-Лом, ЗЗУ-Ст.Загора, Аерогари Варна,Силистра и Видин, 1974 г. - Газопровод "СССР-НРБ", АЕЦ"Козлодуй" Комбинат за трактори-Карлово,Комбинат за минерални торове-Девня,Комбинат за целулоза и хартия-Разлог, 1975 г. - ТЕЦ"Бобов дол", Далекопровод България-Турция, Пощенска палата- Русе, Телепредавател-Шумен, 1976 г. - 100 000-тонен танкер "Хан Аспарух", Вториреактор на АЕЦ, Аспарухов мост-Варна,Консервен комбинат "Марица"-Пазарджик,Аерогара-Русе, 1977 г. - Завод за металокерамични изделия-Свидня,Хранително-вкусов комбинат-Костенец, Пивоварен завод-Хасково, Пивоварен завод-Плевен, 1978 г. - Фериботен комплекс "Варна-Иличовск", 1979 г. - УДвоени жп линии Пазарджик-Кричим, Ст.Загора-Калояновец Долни дъбник-горни дъбник 1980 г. - Чугунолеярен комбинат-Ихтиман, Електрифициран жп пръстен София Г.Оряховица-Дъбово-Карлово-София, Далекопровод "Петрич-Струмица, Трети реактор на АЕЦ, 1981 г. - Строителен комбинат "Горстрой"-Ел.Пелин, Комбинат за обработка на алуминий-Шумен, ТЕЦ"Марица-изток 3", Народен дворец на културата 1982 г. - Четвърти реактор на АЕЦ, 1983 г. - МОК "Елаците", Нов център на гр.Смолян, Удвоена жп линия София-Пловдив 1984 г. - Ел.линия Мездра-Лом Един друг поглед с данни от инж. Иван Пехливанов. Натисни тук Данните на инж. Иван Пехливанов, зам-министър на машиностроенето през 70-те, “дългогодишен председател на БИСA (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г.” (по признание на Българската Стопанска камара) Успехите посочени от автора не зависят от политически пристрастия, предрасъдъци, митове и легенди. Те са факти. БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика: - АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света! – ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог! Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света. – Каскада “Арда” – с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най – големите в Европа! – Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа! – Производството на водни турбини и тенератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония. - Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания. - Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове. След 1990 г. управленската ни прислуга упорито подготви взривяването на енергетиката: - Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ “Козлодуй”. – Спря строителството на АЕЦ “Белене”. – Разпродаде електроразпределителната система. – Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект! МЕТАЛУРГИЯТА До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света. Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Старите фасадни реклами, част 2 Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия. “Стомана” – Перник Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти: – Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали. – Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани. – Студеноогънати олекотени профили. – Валцовани стомани за транспорта и мините. – Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития. – Щранговани профили за кари и асансьори. – Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия. – Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков. – Непрекъсната разливка на стомани. – Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев. - Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров. – Вакуумно леене на качествени отливки. - Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания. – Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия. - Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев. – Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски – проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод: – Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс. – Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света! Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване. Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология! БЪЛГАРСКАТА ХИМИЯ през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък! Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: – 2,5 млн. т минерални торове – 1 милион тона калцинирана сода – 400 хил. т пластмаси – 1,8 милиона броя автомобилни гуми – 20 хил. т химикали за растителна защита – Преработваше 12 млн. т суров нефт – Имаше 11% от националните промишлени основни фондове. – Даваше 8,5% от националната промишлена продукция – Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута – Поддържаше 100 000 работни места “Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят. Химпроект-Варна - Българският карбамид имаше неограничени пазари. – Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода. – Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси. - В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада. - Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства. – Първи от източноевро- пейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба. – Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби. Всичко това вече е ликвидирано. МАШИНОСТРОЕНЕТО най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла. ТРАНСПОРТНОТО МАШИНОСТРОЕНЕ Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България. /Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./ Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев. Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров. Днес транспортното машиностроене е разрушено! КОРАБОСТРОЕНЕТО от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, бе един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона. С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации. Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника. Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии. След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.! ИНВЕСТИЦИОННОТО МАШИНОСТРОЕНЕ до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе технологичната схема и конструкциите на машините. Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер. Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни. Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале. Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”. Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра! Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”. Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай. Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ. МЕТАЛООБРАБОТВАЩИ МАШИНИ бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа. Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков. Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му – ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи. ИНСТРУМЕНТАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил! През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари! Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен. Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.Разправата бе извършена професионално. Тя включваше: Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване. Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност. Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система. Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия. Изпълнението започна още от началото на 1990 година. ЕЛЕКТРОНИКАТА И ИЗЧИСЛИТЕЛНАТА ТЕХНИКА Към 1970 година вече работеха заводи за: Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София. Завод за дискови запаметяващи устройства – Стара Загора. Изчислителни машини и процесори в София. Памети и телеобработка във В. Търново. Механични конструкции в Благоевград. Магнитни глави в Разлог. Печатни платки в Русе и Търговище. Инструменти в Шумен, Благоевград и София. Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица. Организационна техника в Силистра и Самоков. Пишещи машини в Пловдив. Радио и телевизори в София и В. Търново. Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София. УКВ радиостанции в Гоце Делчев. Радионавигационна апаратура във Варна. Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора. |
ЗТМ бачо е късен брежневски соц, където са ни натискали да правим това, което не ни е нужно, не можем, но все някой е трябвало да изтегли късите клечки Олде, ЗТМ- Радомир е точно обратното на това, което се подразбира под "брежневски соц". Изцяло български замисъл, изцяло българска концепция, /почти/ изцяло западно оборудване. Нищо общо със съветските заводи за тежко машиностроене. С огромен дял българско участие - /това , на което сега му викат "офсет" и което никой не го пправи./ И в отговор на ГЕО - с гарантиран пазар на продукцията. ЗТМ - Радомир не можеше да смогне да изпълни поръчките на българскта циментова, керамична, целолозно-хартиена, минна, обогатителна, металургична промишленост. Отделно - оборудването за АЕЦ- Белене. Пристанищно оборудване, оборудване за ВЕЦ и ТЕЦ. След това - роторни багери /не много успешен опит/ и накрая - Артилерийски системи - най-добрите цеви във Варшавския договор. За съжаление производството им започна през септември 1989 /след тригодишна яка внедиртелска работа, с проби и грешки/ и завърши безславно в средата на 1990. Сигурно десет пъти съм го писал. ...всуе |
Old_BG 08 Юли 2016 17:36 Е анджък де! Сега ве=е си прав - аз оспорвах само твърдението ти, че съветската страна ни е натискала да ги строим. Строени са по наша инициатива. И ако завод%т в Радомир беше необходим за БЪлгария, то, според мен, този в Русе не беше необходим. Но това е въпрос на концепия, на стратегия на развитието. Факт е, че България можеше да си позволи подобни "грешки" и само след няколко години ние бихме могли да изнасяме по второ направление. |
| Бачо, не съм искал да те обиждам. Просто се съмнявам да си е чисто наше решение. Не съм знаел, че е обезпечен пазар на продукцията му. Съжалявам. |
| Ако има нещо, в което СССР наистина попречи, това е проектът за съвместното българо-японско предприятие "Радомир- Кобе стил." Водиха преговори две години, японците идваха да гледат металургичния , металорежещите и монтажните цехове /ковашко-пресовия и термичния си бяха изцяло с тяхно оборудване/ уточниха детайлите и когато остана да се тури парафа, в началото на 89-та казаха, че Г. Атанасов е стопирал договора. След три месеца създадоха българо-съветското /ако сме точни и еврокоректни - българо-украинското/ предприятие "Радомир-Новокраматорск", което така и не тръгна. След това , някъде през 90 или 91 идваха немци от "Ролан Бергер" . И с тях не се разбраха... Впрочем доказателство за тезата ми, че това е един общо взето читав проект е фактът, че и в новите условия, макар и разпарчетосан зверски, макар и ненатоварен докрай, Радомир никога не е спирал. Работи и сега... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Bacho Кольо |
| Конкретно на въпроса - построил ли е Т. Жвков две Българии? Не, не ги построи той. Построи ги баща ми - инженер по механична технология на дървесината, започнал трудовия си път като общ работник през 1956 и завършил го през 1997 като Изп. Директор. Построи ги майка ми - изучила на български език и литература няколко хиляди българчета. Те двамата построиха двете Българии Кой , обаче разруши построеното? Кой окраде плодовете на труда им? |
Като човек, започнал трудовия си път в най-големия и модерен за времото си завод - ЗТМ Радомир... Недей да се хвалиш с това. ЗТМ Радомир, както и КТМ Русе, практически не са проработили по соц времената. В спомените на един мой много близък човек, "започнал трудовия си път" в ЗТМ Русе, през двете години, прекарани там, цялата дейност на инженерите се е свеждала до турнири по табла, шах, "го" и пинг-понг. |
пил_и_пял 08 Юли 2016 07:30 атомната централа, дето не могат още да я разколачат Разколачат... изваждане на колове? Разкарване на кравайчета и гевречета? Именно. Доколкото разбирам, не си от тесногръдите хора, които не осъзнават, че светът е толкова голям, че по-голямата част от количеството на понятията които се съдържат в него все още не са обозначени с думи. Поради тая причина именно, постоянно се изобретяват нови думи, но и те не могат да обхванат тази безгранична пустош. Много от новите думи, приличат на много от старите - и се превръщат в капан, за ограничените хора. Но не и за тебе. Моите поздравления! |
Minderbinder 08 Юли 2016 18:52 Его и тоя! Не е срамно да не знаеш нещо. Срамно е, когато превръщаш незнанието си в аргумент или знаме, гордо издигнато над безграмотната ти глава! *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
Minderbinder 08 Юли 2016 18:52 Недей да се хвалиш с това. ЗТМ Радомир, както и КТМ Русе, практически не са проработили по соц времената. Вместо да се произнасяш по проблеми на соца, по които ти, струва ми се, не си кой знае колко "компенхаген" ( звинявай, ако не съм прав ), що не отвориш една тема с название "Построеното при капа", , та и последният форумен носталгик да посипе главата си с пепел ? Ще отвориш ли ? Ако искаш, аз ще я отворя, а ти ще ни светнеш ? Ась ? |
жоревец 08 Юли 2016 09:26 bgman13, това,че си вкарал спорта в темата /не на място/ може би за да напомниш славния девиз на социалистическия спорт "Ранътъ прави борбътъ" Храната прави борбата а не хапчетата на Иван Абаджиев. Мълчиш колко български спортисти бяха дисквалифицирани,с отнети титли и медали, с прекършено бъдеще заради допинга. "Най-големият проблем в българските щанги идва от Иван Абаджиев. Този, когото държавата награди с орден "Стара планина" за заслуги, този човек е носител на всички скандали". Спорта го вкарах до такава степен на място и се аргументирах, вече защо, та единствено възможно е сега някой като тебе да ми опонира вяло и неубедително, че съм го бил вкарал не на място. Изразът "Ранъта прави борбъта" не е девиз на социалистическия спорт и никога няма да бъде. А е на един доста интересен тертип от борците, който освен с него е известен и с един друг още по-интересен лаф. По време на един лагер казва на треньорите: "Де е правдата - Огнян /Николов/ тежи 48 килограма и му се полагат 3 кюфтета! Аз съм 100 - пак 3 кюфтета!" Дисквалификацията на български спортисти в спортове, където всички участници са употребили допинг (като щангите) представлява дискриминация по етнически признак (това че са българи) от допингкомисиите. Иван Абаджиев е истински герой, съвсем справедливо награден. Както и Нешка Робева. Има и много други, но аз посочвам тия, защото една от основните атаки към тях, при това от техни състезатели, които те са направили световни и олимпийски шампиони е че ги били претоварвали с тренировки. Което са пълни глупости - целата на спорта е да бъде надхвърлен тавана на човешките възможности. И кой не иска да го надхвърля, да си спортува за здраве. Не ранъта прави борбъта - а самата борбъ. Т.е. шампионската тренировка при всички случаи е неуспешен опит за самоубийство. Тя е по-важна и от допинга. Без допинг може. Без тренировка не може. Доказват го днешните поголовно допингирани още от малки, които никога няма да станат шампиони. Не са виждали истниска тренировка и на картинка. |
котарак 08 Юли 2016 12:05 Форумът си има вече и борче. С особено голямо удоволстиве, ще ти обърна внимание, като първо, че борците могат всичко. А като второ ето ти тука едни борчета: Калвин Кулидж, Дуайт Айзенхауер, Ейбрахам Линкълн, Уйлям Тафт, Теди Рузвелт, Джордж Вашингтон, Уйлям Болдуин, Джон Белуши, Стив Бушеми, Том Круз, Кърк Дъглас, Харви Кайтел, Аштън Кътчър, Джей Лено, Робин Уйлямс, Кърт Кобейн. А - и Доналд Ръмсфелд - той па бил даже участник на олимпиада. Путин е пък джудист. Джек Лондон и Хемингуей са боксьори. Между другото, не знам дали знаеш, че бившият председател на Българската федерация по борба Райко Петров е прочел абсолютно всички произведения на Иван Вазов. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: bgman13 |
С нашите закърнели от четене мозъци нямаме капацитет да осмислим някои неща. А ти що мислиш, че като не си тренирал борба, от това автоматически следва, че много си чел? Дяловете на мозъка, които се развиват от четене, може и да са ми по-развити от твоите, така както и дяловете, които се развиват от борбата. Не личи ли от това, което пиша, сравнено с това което ти пишеш? |