Космическа тема
Добави мнение Мнения:9
| Истината за американските ракети с руски двигатели 15 май 2016 г. 17:50 ч. Светослав Александров. В последните няколко години руските медии (както и един определен кръг от българските) лансират следната опорна точка за американската космонавтика: "Американската космонавтика е изцяло зависима от Русия, защото американските ракети летят и досега с руски двигатели. Ако по някаква причина Русия прекрати производството на тези двигатели, цялата американска космонавтика ще се срине". Каква е истината? Днес попаднах на редица източници за историята на проекта "Атлас", за историята на руския двигател "РД-180" и за това как се е стигнало до едно интересно сътрудничество между Русия и САЩ. От тях разбираме също така, че опорната точка за зависимостта на американската космонавтика от Русия поради двигатели е една опашата лъжа. На първо място трябва да подчертаем, че твърдението "американски ракети летят с руски двигатели" е силно обобщено и поради тази причина не е вярно. Най-мощната действаща в момента ракета "Делта IV - Хеви" е американско производство и работи изцяло с американски двигатели. Разработената наскоро ракета на харизматичния Илон Мъск "Фолкън 9", която извежда спътници в орбита и кораби до "Международната космическа станция", също е изцяло американска. Американска е и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. Единственото ракетно семейство в САЩ с руска следа е семейството на ракетите "Атлас". И ако всичко мине наред, новият вариант на частната "Антарес" на Сигнус също ще използва модернизирани двигатели с руски произход "РД-181", но това е в бъдещето. Историческият уебсайт на НАСА ни разказва, че проектът за балистични ракети "Атлас" на военновъздушните сили на САЩ започва още през далечната 1946 година. През 50-те години на миналия век става ясно, че ракетите "Атлас" не са достатъчно ефективни за справяне със съветската военна мощ и поетапно те са предадени за нуждите на зараждащата се космическа програма. Действително в края на 50-те и 60-те години преобразени "Атлас"-и се използват за редица важни космически изстрелвания. През 80-те години на миналия век пък в СССР се разработва гигантската ракета "Енергия", с помощта на която е изстреляна един единствен път совалката "Буран". За страничните ускорители се използват ракетни двигатели "РД-170". В началото на 90-те години на миналия век се случват важни исторически събития. СССР се разпада, а пък в САЩ по това време за изстрелвания се използват масово ракети "Титан", които обаче летят с отровно гориво, базирано на хидразин и азотен окис. По това време в хангарите има още запазени ракети "Атлас" и е взето решение ракетите "Титан" да бъдат пенсионирани, а вместо тях трябва да се намери начин "Атлас"-ите да бъдат екипирани с по-мощни двигатели. След разпадането на СССР настъпват трудни времена за руската космическа индустрия и още през 1992 година НПО Енергомаш и американската компания Прат енд Уитни подписват първия договор за съвместна маркетингова дейност. Това го пише на самия уебсайт НПО Енергомаш. А през 1995 година американската компания Дженерал Дайнемикс, отговорна за ракетите "Атлас", открива търг за разработката на нов двигател. Търгът е спечелен от НПО Енергомаш, които предлагат най-изгодната и най-евтината оферта. Прат енд Уитни спечелват пък правото да представляват новия двигател "РД-180" (базиран на "РД-170"  за ракетата "Атлас IIAR"."Няма такова нещо като руски двигател РД-180", пише журналистът Андрей Шипилов. "Всеки един двигател "РД-180" е създаден в рамките на руско-американско сътрудничество, при това по поискване от САЩ, и той понастоящем се произвежда от американската компания Прат енд Уитни в руските производствени съоръжения". На практика руското предприятие НПО Енергомаш е предоставило всичките права и цялата си документация по производството на "РД-180" на американците и те съобразно условията на търга започват продукцията в руските производствени съоръжения, тъй като там се намира цялата налична техника. Нещо повече - както знаете днес Русия се опитва да разработи нови ракети, които да заменят "Протон" и "Зенит". Това са ракетите "Ангара". Неочаквано се оказа, че според договорните отношения руснаците нямат право да произвеждат "РД-180" за новите си ракети, а трябва да ги закупуват от Прат енд Уитни. Бихме могли да направим следното заключение. Някои руски политици много обичат да разиграват следния сценарий: ще се съобразявате с нас, защото ще ви спрем поръчките за двигатели и ракетите ви ще останат без такива. Само че това са празни закани. Ако Русия действително предприеме подобно деяние, НПО Енергомаш ще се лиши от най-основния си партньор за поръчки и последиците биха били катастрофални за предприятието. Вярно е, че днес НПО Енергомаш разработва изцяло нов двигател "РД-191" за "Ангара", пак базиран на "РД-170", но необременен с договорните отношения със САЩ, но все още е далече времето, когато "Ангара" ще се използват редовно и ще са конкуретни на западните ракети. Покрай текущата политическа криза между Русия и Украйна, както и по отношение на санкциите, които пречат на това да се прехвърлят компоненти между Русия и САЩ, бяха разгледани различни варианти - включително и този да се прехвърли производството на "РД-180" на територията на Щатите. Но това вече не е нужно. Двигателят "РД-180" може да е добър, но вече е морално остарял. Технологиите се развиват и вече в САЩ тече разработката на ракети "Вулкан". Те ще използват двигатели "БЕ-4", предоставени от компания "Блу Ориджин". Това е същата компания, която си има собствена възвращаема суборбитална ракета "Ню Шепард" и която извърши успешно няколко поредни полета до суборбиталното космическо пространство. А пък първият полет на новите "Вулкан" е предвиден за 2019 година. До 2019 година не остава много време, а за "Атлас"-ите вече са закупени достатъчно количество ракетни двигатели за продължаване на полетите им докато "Вулкан" е готов. Така че американската космонавтика е далеч от колапс. Пък и светът не се върти около "Атлас"-ите. Нови авангардни фирми в САЩ вече предлагат космически услуги на далеч по-достъпна цена и произвеждат собствени ракети със собствени двигатели. Източници: НАСА, НПО Енергомаш, Локхийд Мартин, Частна информационна агенция на Андрей Шипилов http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/13-2012-01-06-10-40-52/1336-2016-american-rockets-russian-engines |
Каква е истината? Днес попаднах на редица източници Току-що отказах да допусна до защита дипломант, чиято доказателствена част звучеше в общи линии като цитираното ... |
"Няма такова нещо като руски двигател РД-180", пише журналистът Андрей Шипилов. "Всеки един двигател "РД-180" е създаден в рамките на руско-американско сътрудничество, при това по поискване от САЩ, и той понастоящем се произвежда от американската компания Прат енд Уитни в руските производствени съоръжения". Доста невярно твърдение. РД-180 по принцип е създаден за американските ракети "Атлас" и никога не е ползван за други ракети. Той на практика е половинката с две сопла на РД-170 (както РД-190/191 е четвъртинката му с едно сопло), като използва абсолютно същите технологически решения. И продажбите му в САЩ се осъществяват от джойнт-венчъра с Pratt & Whitney, защото по американското законодателство другояче доставки за космическите програми не могат да се правят. Но лицензът за производството на РД-180 си е изцяло руски. Дори руснаците бяха започнали разработката на серията ракети-носители "Рус-М" с различен брой двигатели РД-180 и съответно товароподемност. Но през 2013 г. се отказаха от нея. Също имаше и преговори с Китай за ползването от китайските космически програми на тези двигатели и въпросът още виси във въздуха. Факт е, че две от най-използваните ракети в САЩ - "Атлас" и "Антарес" летят с руски двигатели повече от десетилетие. И това е поради уникалните свойства на РД-180 и РД-191, съотношението тегло-мощност и надеждността им. Да се отрича всичко това (или да се преиначава) е също толкова глупаво, колкото да се твърди, че всички американски ракети летят с руски двигатели. Да, "Делта" лети с американски. И най-важното, което трябва да се изтъкне при тези двигатели, е, че те са водородни. Нещо уникално изобщо в досегашната космонавтика! Но пък полетите на "Делта" са сравнително редки, защото са много скъпи. Американски са и двигателите "Мерлин" на "Фалкон", при това са много ефективни и евтини. Вярно е също, че американците разработват нови двигатели, но нека да видим кога ще бъдат в оперативна готовност и какви ще са експлоатационните им качества. Защото в САЩ се опитваха да прехвърлят производството на РД-180 на своя територия, но не успяха. .................................. Изобщо, струва ми се изключително глупаво да се подценяват и изкривяват постиженията и на едните, и на другите. Те сами по себе си са изключителни и заслужават само адмирации. Нещо, което очевидно не се наблюдава в тенденциозната статия, постната от Котарака с намерение да се принизят постиженията на руската космонавтика. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
Факт е, че две от най-използваните ракети в САЩ - "Атлас" и "Антарес" летят с руски двигатели повече от десетилетие. И това не е напълно вярно. "Антарес" няма как да е "от най-използваните ракети в САЩ" - има всичко на всичко пет старта. Четири успешни и един провал - взрив на двигателите шест секунди след старта. |
| По-любопитно е да се обсъдят проектите за руски ядрен космически двигател. Всичко, което казват днес руснаците, съм си го мислил много пъти във връзка с американския проект NERVA - разработен успешно преди почти половин век и сетне забутан в глуха линия. И до днес се чудя защо американците захвърлиха ключа за Слънчевата система. Оправданието за недопускане на ядрени системи в космоса е слабичко. Е, дано руснаците реализират своя проект. Може все още да доживеем описаното от Артър Кларк в "Космическата одисея". |
По-любопитно е да се обсъдят проектите за руски ядрен космически двигател. Всичко, което казват днес руснаците, съм си го мислил много пъти във връзка с американския проект NERVA - разработен успешно преди почти половин век и сетне забутан в глуха линия. И до днес се чудя защо американците захвърлиха ключа за Слънчевата система. Оправданието за недопускане на ядрени системи в космоса е слабичко. Е, дано руснаците реализират своя проект. Може все още да доживеем описаното от Артър Кларк в "Космическата одисея". Причините са много. - Загуба на публичен интерес в САЩ към пилотиран полет до Марс след края на "Аполо". Конгресмените и сенаторите са доста внимателни за какви публични харчове гласуват, тъй като традиционно избирателите им държат сметка много внимателно точно за тези гласувания. Самата програма "Аполо" е прекратена предсрочно именно за това. След като изпреварват руснаците в надпреварата за Луната, американското общество рязко загубва интерес към Космоса. Да не забравяме, че войната във Виетнам не е свършила и самолетите с ковчези не спират да пристигат след малката стъпка на Нийл Армстронг. НАСА също не протестира много, тъй като е наясно, че "Аполо" е програма за надпревара, а не за изследване на Космоса. За да победят в нея са били неглижирани процедури, допускани рискове и пр. Които след постигане на победата в надпреварата вече са неприемливи. Критични моменти от полета - излитането от Луната и напускането на окололунната орбита - са зависели от един единствен двигател. Откаже ли - край. С астронавтите, а може би и с НАСА. При такъв подход на спецовете в НАСА им е било ясно, че въпросът е не дали, а кога подобна трагедия ще се случи. - Подобен двигател е приложим единствено за междупланетни пилотирани полети, за други цели би бил прекалено тежък и скъп. А за такива полети е имало и има все още нерешени проблеми - защитата на екипажа от космическата радиация в дълбокия Космос. При едноседмичен полет тя не е фактор, но при няколкогодишен полет не е така. Остават и проблемите с психологическата съвместимост на екипажа. - Опасностите за радиоактивно замърсяване при неуспешно изстрелване също не са за пренебрегване. Все пак, това си е пълноценен ядрен реактор, поставен върху ракета-носител, пълна с гориво и окислител, които при взрив са еквивалентни на малка атомна бомба. Чернобил, монтиран на върха на излитащ Сатурн-5. Не изглежда като много добра идея. Предвид всичко това, медийния шум около руски ядрен двигател, е според мен по-скоро пропагандна пушилка. Предимно за вътрешна консумация - вдигане самочувствието на обикновения руснак и представяне на Русия в неговите очи като космическа сила, неотстъпваща на САЩ. Без реални планове за използването му. Да не забравяме, че по информация в руските медии от 2005 г. руснаците трябваше към 2015-та да имат постоянна база на Луната. Сега пак пишат, че планират да имат такава, някъде към 2025 г.... И те така...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: котарак |
Добави мнение Мнения:9