Пак в тия години, все още доста преди епохата на „Кореком“ и износа на български специалисти за арабските и африканските страни, човек често можеше да види подобни чувства върху лицата на хората, които заобикаляха всякаква по-лъскава западна кола, спряла пред хотел „България“ в София. Това бяха погледи, които изразяваха странна смесица от възхищение, учудване, любопитство и някаква почти безнадеждна мечта за притежание. А ние бяхме много бедни. След безмилостното сталинско ограбване на страната, абсолютно некадърното държавно ръководство, липсата на каквито и да е стимули за работа и живот нашият жизнен уровен беше отишъл под нулата. По бедност ние застрашително се бяхме приближили до просяшкото ниво на съветските граждани. Контрастът между нашия живот и този на Запад в средата на петдесетте години беше толкова голям, че всяка западна вещ се явяваше като мостра от рая. Прибавете към това и факта, че на пазара в България не се продаваше почти нищо. За всяка елементарна вещ, от алуминиева вилица до велосипед, човек трябваше да води дълга борба чрез връзки, подкупи, комбинации, опашки, за да я получи. Така наречените стоки за широко потребление фигурираха само в плановете и сънищата на хората. Режимът хвърляше всички средства за осъществяване на инфантилните си параноични мечти, като високи пещи, тежка индустрия и прочие. |
Режим на тока в НР България не е имало Колкото и да се повтаря това от някои - НЕ Е ВЯРНО. Имаше дори виц, за дискотеката България. Работейки в Балкан по това време, съм докарал стотици акумулаторни лампи от Дубай, по поръчка на роднини и приятели. Много подходящи за режима '2 ч. няма - 4 ч. има' ток. |
Шаман, Дори и ти би трябвало да можеш да направиш разлика между външно разузнаване и политическа полиция, която си има своите грехове. Искаш да кажеш, че хора като ДИ и Кеворкян след всяко пътуване на запад са се връщали я с чертежите на Трайдънт, я с концепцията за нов модел Стелтс? Или че са лежали в калта в гората, дебнейки западен агент, пратен да взриви язовирна стена? Хайде малко по-сериозно. Военното разузнаване е друга бира, но нашите юнаци са били сътрудници точно на това поделение на ДС, което може да бъде наречено "политическа МИлиция". ....Дори и аз ги знам тези работи, някои доста отблизо.... |
Нагло е да се твърди, че е нямало режим на тока. У нашиот град имаше дори и режим на водата. Значи два часа има ток, но няма вода, после два часа има вода, но няма ток. Беше много вълнуващо - пълниш кофите с вода и като дойсе тока с нагревателя топлиш вода, за да се изкъпеш. Пък вие с и пишете и твръдете, каквото си искате. Тя истината си стои, колкото и да твърдите, че я няма. |
Беше много вълнуващо - пълниш кофите с вода и като дойсе тока с нагревателя топлиш вода, за да се изкъпеш. То и сега в много градове има режим на водата бе момше. В Шумен водата не може да се пие. Оти ги ручахме жабетата 25 години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
Какво му стана на Господ, откакто дойде демокрацията, не мога да разбера. В България никога не е имало истинска демокрация, а само чисто спекулиране с тази дума. На 10.11.1989 дойде някакво уродливо образувание от руски тип, където някои от Б и В отбора на БКП се прекръстиха на демократи, за да гушнат мангизите и да изпуснат пАрата. Имитация, менте, фалшименто, псевдодемокрация. И досега в България управляват по сталински хора чийто партиен билет им е още в джоба. |
*** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
Тогава се заговори, че трябва да се смени моделът мна екзпазивно икономическо развитие (т.е., строеж на нови предприятия) с интензивно развитие. Това предполагаше една нова икономическа социалистическа система. Точно тогава цъфна Горбачов и под влияние на неговите либерални икономисти и на посланника на СССР в Канада Яковлев, решиха да правят капитализъм. И ний се оцъклихме при този капитализъм. Папгалщината се заплаща скъпо. Много чело, много знаи.... Горбачов на практика наследи Брежнев. Онези дето управляваха по половин година и отлитнаха към вечните ловни полета не ги броя. Знаеш ли как е познат периода на Брежнев? "Ера на застоя". Идва Горбачов, вижда, че бостанът е абсолютно обран и къщата пада с някаква много малка (по-скоро теоретична) възможност да се подпре с нещо и да се пооправи. И какво трябваше да направи? Да си я кара като Брежнев? Докога? |
Де толкова акъл у теб на напишеш толкова букви. За да оценяваш акъл трябва сам да имаш такъв. Цитатът е от Георги Марков, който сам е живял по това време и пише от първо лице. |
Най-честите пътници за чужбина бяха властни партийни и държавни функционери. Съответно най-големите контрабандисти и черноборсаджии бяха из техните среди. Ако и до ден днешен във всяко ведомство се води жестока борба кой да замине в командировка в чужбина, причината за това е твърде далеч от мечтаното посещение на Лувъра или британския музей, а идва изключително от предварително направената сметка, че с едно пътуване човек може да си изкара най-малко годишната заплата. В средата на партийните и държавните властници бързо израснаха специалисти по онова, което може да се изнесе и продаде на Запад, и по онова, което може да се внесе и продаде изгодно в България. От момента, когато се разбра, че при това двойно контрабандиране могат да се печелят луди пари, в България започна истински разцвет на незаконна търговия. Черната борса и контрабандата бяха нещо неразделно от дейността на всяко пътуващо властниче. Видни служители от министерството на външните и вътрешните работи, дипломати, куриери, водачи на спортни или технически групи, държавни търговци, официални лица, участвуващи в международни конгреси и конференции, специалисти и прочие масово участвуваха в тази двойна търговия. Шампионите в контрабандирането на западни вещи и износа на български ценности бяха, разбира се, хората на Държавна сигурност и техните близки. Най-напред те започнаха да изнасят от България всичко, което имаше някаква цена, от икони, старинни накити и скъпи предмети до пощенски марки. От филателната борса в София и от частни колекции с течение на времето изчезнаха всички търсени на Запад пощенски марки, които биваха тайно изнасяни. Незаконното изнасяне на български пари също се вършеше масово от тези другари. После всичко това се обръщаше на продаваема западна стока. В епохата на липсващите женски чорапогащници у нас мнозина от тези граждани позлатиха ръцете си. Имаше два лесно достъпни по онова време пазари — Белград и Западен Берлин. Лично аз съм бил на самата граница край Калотина, когато връщащи се от Запад коли, претъпкани с черна борса, са били пропускани без проверка, защото по телефона от София се е обадил член от мафията колата да не се пипа. Познати началници изпращаха съпругите си на пазар в Белград и след това ги чакаха на границата, за да уредят лично играта. |
Сега всичкото седераст прави сравнение с това, което е било преди 25 години със сега. Чакайте бе чужум. Минали са 25 години. Все нещо се е променило. Ако сравним темповете на развитие през 70-те и 80-те години и сега ние за 25 години би трябвало да сме изхвърчали във висисните. Тогава се борехме в 20-торката, сега сме при африканските племена. И те имат западни стоки и коли. Тук нашто Боко се разца на 2 и кусур процента нарастване на БВП. Ами тогава той нарастваше с 10%. И това нарставане се чувстваше. Аз съм видял с очите си промяната, която настъпи от 50-те до 80-те години. Сегашната ни енергетика да не говоирим за промишлеността лежи на остатъците от това, което беше построено тогава. Като махнем фотоволтаиците и някое друго ВЕИ, които само оскъпяват тока, след 10-ти ноември няма ни един сериозен енергиен проект построен. Да не говорим за промишлен проект. Инак по-голямата част (и то най-апетитната) от нашата промишленост е скрап. Тогава хората гледали на чуждите коли с интерес. Ами и сега много гледат към луксозните коли с интерес, ама малцина могат да си ги купят. Е има чужди коли, ама те са трошки на по 16-20 години. Айде сега за кока-колата. Някакъв журналист написал някаква си го глупост и седерунгелите я повтарят като папагали. Кока-колата, заедно с Швепса се внесе през 60-те години от Тексим. Да не мислите, че преди 1944г. все кока-кола се е пиело. Пиели са боза и айрян. |
България беше ограбена от Хитлер и СССР нееднократно са ни давали кредите при изгодни условия. А Брежнев всяка година ни е давал около 500 милиона долара безвъзмесно. Ма ти вЕрно ли си университетски преподавател??? Дано не те е дал Господ на някои студенти (ако да - тия са изтеглили много къса клечка....) (А, какво ли може означава "безвъзмесно" ) |
Тук нашто Боко се разца на 2 и кусур процента нарастване на БВП. Ами тогава той нарастваше с 10%. И това нарставане се чувстваше. Аз съм видял с очите си промяната, която настъпи от 50-те до 80-те години. Дай официална статистика. Видял, чул.... Още великият Алехин е казал, че когато двама души гледат едно и също нещо то не е едно и също. 2% прираст на БВП на Запад са четири гуми за SUV (например) струващи 1000 долара. А за един китаец 100% прираст на БВП може да е още една купичка ориз на всяко хранене. Тук вече не се обръща много внимание на процент на БВП а ан нещо, което се казва "индекс на просперитет" на една държава, ама ти ще стигнеш до това след около 120 години. |
Е6, да ти се чуди човек защо си ги написал тези неща под есето на ДИ! Нещо съизмерваш се с него ли? Щото друг повод да плеснеш подобна безвкусица няма. |
Е6, да ти се чуди човек защо си ги написал тези неща под есето на ДИ! Нещо съизмерваш се с него ли? Щото друг повод да плеснеш подобна безвкусица няма. Понеже нямам време (отивам на тренинг) - ще ти отговоря като на тези, които обучавам: "Помъчи се сам да намериш разрешение на проблема и после ми опиши всички стъпки, които си направил и къде точно си спрял". Аре - мого здраве.... |
Идва Горбачов, вижда, че бостанът е абсолютно обран и къщата пада с някаква много малка (по-скоро теоретична) възможност да се подпре с нещо и да се пооправи. Не като Брежнев. Да направи това, което направи Дън Сяо Пинг. Бостанът в Китай беше много ама много по-обран от този в СССР. Обаче при правилна постановка нещата се развиха. И какво трябваше да направи? Да си я кара като Брежнев? Докога? Що се отнася до Брежнев при него беше разработена нова икономическа програма Косигин. За да се внедри, обаче беше нужно разведряването. Да се спре Студената война. Затова бяха и Хелзинските споразумения. Те бяха подписани от Картър, Жискар д'Естен, Шмид и др. западни страни. Обаче Конгресът и Сенатът на САЩ не ги ратифицираха и тази програма беше провалена. САЩ искаха това, което постигнаха при колхозника Горбачов. Социализмът да бъде обявен за победен. Обаче това ще им изиграе ,много лош номер. Те си повярваха, че са абсолютни победители, повярваха на глупакът Фукуяма, че е настъпил края на историята. Изнесоха си производството и обявиха глобализацията, с която искаха техните корпорации да владеят световната индустрия. Обаче балонът на глобализацията се пукна. Русия и Китай, а и редица други страни се осъзнаха. И за това американците газ пикаят срещу Русия пък и срещу нКитай. Аз не съм професор по политически наъуки, ама много съм видял по света и у нас. Затова и зная много. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |
2% прираст на БВП на Запад са четири гуми за SUV (например) струващи 1000 долара. Нито 2% на Запад са $1000, нито в Китай са една купичка ориз. Хайде сопрете се с тази купичка ориз. Стандартът на китайците, особено в градовете е по-висок от този в нашия Тиквостан. Китай е 2-ра по доларови запаси. А за един китаец 100% прираст на БВП може да е още една купичка ориз на всяко хранене. Процентите ги има. Ама ти като си се пръкнал някъде към 80-те, нищо не знеш за развитието на България по време на соца. |
Не като Брежнев. Да направи това, което направи Дън Сяо Пинг. Бостанът в Китай беше много ама много по-обран от този в СССР. Обаче при правилна постановка нещата се развиха. Ами понеже говорим за демокрация. В тоталитарните общества липсва всякакъв коректив на властта. В този смисъл - чиста лотария за една тоталитарна държава е дали ще има късмет да дойде правилният човек на върха. Дали ще дойде Горбачов, Елцин, Путин или един наистина гений като Дън Сяо Пин. И причината освен в неговата "непогрешимост" е и в неговата пожизненост - т.е. ако е некадърен ще го търпят докато пукне. Та затова - демокрацията си е за предпочитане (абсолютно съм съгласен с Чърчил). |