Отиди на страница:
Не съм сигурен, че ви разбрах. Аз изразявам своето мнение като всички други. Не съм се заяждал с никого. Имаше пародия от Иво Сиромахов на Ромарио, който не разбираше какво му казва приятелят му Христо Стоичков с думите: мети си пуйката Райна !  |
| Пък аз си помислих, че сте Димитри Иванов и сте се нещо засегнал. Човек не може всичко да помни. Май ми е минавало покрай ушите това. |
| Режим на тока имаше, управляващите предпочитаха да го изнасят вместо да го подаряват на населението по 1,1 ст за нощна и 2,2 ст. дневна за киловатчас. Ако цената на тока беше убийствена и постоянно растяща като днешната, естествено че няма да има нужда от режим. Размениха почивните дни за областите, като за София си остана събота и неделя. Беше направено с цел да се балансира натоварването около средната стойност. А вица беше, че го правят за да видят доколко населението е толерантно към управляващите. Тъпо си беше. Режима за водата беше наложен, тъй като в двора на всяка къща имаше градина и се поливаше с евтина питейна вода. След като изникнаха кооперации и блокове отпадна нужда от режим, па и при тая цена на водата от 2 лв за кубик още повече. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ИвК |
Теб, шосе Е6, хич не те обичам. Премести си го незабавно. Така го преместих, че кръстът ми изпука (дано не съм се усукал) Видя ли как те манипулирам? С няколко пръста на клавиатурата. Престидижитателство. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Хубава писаница. Какво му стана на Господ, откакто дойде демокрацията ... ...даде мухлясала царевица от САЩ. После от Ирландия месо, замразено преди 40 години. Сега сирене и кашкавал от залежало европейско мляко на прах и палмово масло, от което едно време правеха сапуна "Палмолив", с който се миех. Май господ ни дава само това, което сами откъснем от градината, което сами измислим и измайсторим. Вече много години повечето хора са наемници, а някога в България да работиш на чужда нива е означавало бедност. |
| 90-летний мужчина в одиночку построил собор своими руками http://www.kulturologia.ru/blogs/150716/30451/ |
| Защо балканците трябва да са непременно напук на целия свят? Идилци ли ще ставаме? Илирийци западните съседи вече са били. И днес нема Илирия. |
Дорис, 18 Юли 2016 07:46 Слаба логика.Защо балканците трябва да са непременно напук на целия свят? Идилци ли ще ставаме? ИДИЛ част ли е от целия свят или не е ?! Дорис, 18 Юли 2016 07:46Илирийци западните съседи вече са били. И днес нема Илирия. Балкания пък кога е била !? |
Мурано 14 Юли 2016 20:37Мнения: 3,058 От: USAСкрий: Име,IP Drug,касаеше се за Кръстан (а не Симеон) Дянков - к'ва Световна Банка те гони бре, братчет? *** Ей верно ли? То така е като се включвам епизодично. Сгреших. Ама то и двете персони са ми толкова безинтересни!! За Кръстан хептен хищо не знам, а оня другия комик не плашеше ли Русия преди да пристане на руския университет. Или и тук нещо съм сбъркал? Да са ви живи и здрави... |
ИДИЛ част ли е от целия свят или не е ?! Част е, макар нелегитимна и с разхвърляна диаспора. Искам да кажа, че с напук на целия свят можеш само да изчезнеш по най-различни начини. Затова лично аз искам да съм част от евроазиатски съюз. Не от Евротрансатлантически. Просто е. За Балкания не разбрах какво ме питаш. То няма и такова понятие. Има само такава фукня. Реакция на комплексирания сноб. Виж, Балканджи Йово е имало! Слава на боговете. |
За Кръстан хептен хищо не знам Лошо, лошо. Кръстан Дянков беше велик преводач и събеседник на маса. Не си ли чел: Преводи Ърскин Колдуел, Тютюнев път, роман, 1959, 1979 Джон Стайнбек, Улица Консервна, роман, 1964, 1981, 2003 Джон Стайнбек, За мишките и хората, повест, 1964 Джон Стайнбек, Благодатният четвъртък, роман, 1965, 1981, 2003 Джон Стайнбек, Пътешествие с Чарли, повест, 1965 Ърскин Колдуел, Джени, жена по природа, повест, 1966, 1977, 2001 Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966 Артър Милър, След грехопадението, пиеса, 1966 Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011 Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970 Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970 Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972 Карсън Маккълърс, Часовник без стрелки, роман, 1972, 1985 Уилям Фокнър, Дворецът, роман, 1980 Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983 Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и повест, 1980 Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983 Тенеси Уилямс, Царството земно, пиеса, 1983, 2008, 2013 Карл Сандбърг, Залезът на бизоните, стихотворения, 1985 Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013 Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005 Документи на американската демокрация, 1990 (с Люба Маджарова) Предговори и послеслови Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966 Карл Сандбърг, Чисти ръце, стихотворения, 1967 Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011 Труман Капоти, Хладнокръвно, роман, 1968 Арчибалд Кронин, Цитаделата, роман, 1969, 1980, 1983 Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970 Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970 Уилям Сароян, Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, разкази (съставителство и превод Нели Константинова), 1971, 1980 Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972 Сол Белоу, Не изпускай деня, роман, 1974 О'Хенри, Избрани разкази, 1975, 1977 Джон Ъпдайк, Ожени се за мен, роман, 1979 Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и повест, 1980 Уилям Фокнър, Селцето"; „Градът, романи, 1980 Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983 Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983 Джон Стайнбек, Избрани творби в 3 тома, 1983 Стъдз Теркъл, Американски мечти, интервюта, 1984 Джон Дос Пасос, Манхатън, роман, 1984 Тони Морисън, Песента на Соломон, роман, 1984 Джон Стайнбек, Тортила Флет, избрано, 1985 Ричард Олдингтън, Смъртта на героя, роман, 1985 Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013 Фланъри О'Конър, Мъдра кръв, разкази и романи, 1986 Джеймс Болдуин, От планината възвестявай!, роман, 1987 Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005 Робърт Пен Уорън, Нощен ездач, роман, 1989 Джон Кенеди Тул, Сговор на глупци, роман, 1989 Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят, роман, 1990 Томас Пинчън, Обявяването на серия № 49, роман, 1990 О'Хенри, Сърцето на Запада, разкази, 1995 Писатели в превод и/или коментар на Кръстан Дянков: Сол Белоу Джеймс Болдуин Джон Дос Пасос Труман Капоти Ърскин Колдуел Арчибалд Кронин Карсън Маккълърс Артър Милър Тони Морисън Фланъри О'Конър Джон О'Хара О'Хенри Ричард Олдингтън Томас Пинчън Карл Сандбърг Уилям Сароян Джон Стайнбек Уилям Стайрън Стъдз Теркъл Джон Кенеди Тул Тенеси Уилямс Робърт Пен Уорън Уилям Фокнър Олдъс Хъксли Джон Чийвър Джон Ъпдайк |
| Не всичко - по понятни причини, Дорис, но съм чел тях! Не е задължително да запомням преводача. Пък и оттогава толкова вода изтече (хващам се че се оправдавам, без да ми се налага). Признавам, пак сбърках - сметнах Кръстан Дянков за някой от "видните" днешни "политици". За отлично свършената работа му свалям шапка! Моите уважения за всеки професионалист, с изключение на професионалните мекерета. |
| Благодарим Ви, че Ви има. Благодаря за малкия празник, който носи за нас всяка Ваша писаница, И разочарование от форума. Елегантно казано. |
| Старият Drug-ар от Америка, дето се хвали с образованието си по английски от България не знае кой е Кръстан Дянков. Леле майку-у-у... |
| На вниманието на MINDERBINDER.Каква е била храната преди 1989 г. може да се установи лесно.Държавни стандарти имаше за всички продукти преминали промишлена преработка.Тези сндарти се пазят в архив и от тях става ясно, че компромиси за качество са невъзможни.За да не губим време обадете се на проф.Чирков.Той търпеливо ще ви разкаже следната история.Професорът е депутат от СДС и заедно с 4 други депутати молят Хелмут Кол да ги приеме за да се консултират.Чирков е впечатлен от препоръките на кацлера - да се опази селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост на БГ.Продукция с такова качество в Европа няма.Кол привежда информация по памет - България е най-големия доставчик на мента, лавандула, смлян червен пипер, вишни, череши, ябълки........ над 56 продукта, в.т число билки, от планината.Хелмут продължава - толкова много вода, чиста, естествена, годна за пиене без пречистване. |