Добави мнение Мнения:13
 ------------------ Сайтът на Генек |
| Калин Донков ---------------------------------------------------------- Този път - много добре! Так держать! Този великодушен господин и Валери Петров ще потупа по рамото!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Наистина добро, г-н Донков ! Винаги се питам (и днес пак, след трагедията в Ница тази нощ), как успявате да се "бронирате" от този луд свят и да раждате такива "бисери" всяка седмица ?... Може би заради Вярата, за която " бронебойни куршуми няма открити" ? Вярата в доброто у човека.  |
Този великодушен господин и Валери Петров ще потупа по рамото! За Валери е малко късно. А похвала от мен е особено ценна, понеже се знае, че не съм от дежурните клакьори. Пък и честно казано, разбирам доста от литература и изкуство.  |
| Пенчо бре, Специално тази статия е много добра, понеже поставя въпроса за стойността/цената на изкуството, сравнена със стойността/ цената на търсен предмет за потребление. Темата е много стара, бих казал - вечна. Затова и разделям стойност от цена, понеже цената се определя от пазара, а стойността - от отношението на хората. Например по време на война можеш да купиш картина на Пикасо на безценица, но от това стойността й не става по-малка, А пишещата машина има само цена, сантиментална стойност може да има само за твореца, работил на нея. В тази връзка статията се родее с един от любимите ми епизоди в българската литература, мисля, че авторът беше Георги Мишев: Художник вози картините си на изложба и загубва една. Връща се и я намира в каруцата на селянин, който обаче не иска да я върне, понеже била негова. Художникът няма време да спори и предлага да купи картината си. Пита селянина колко иска за нея. селянинът дълго мисли, а накрая отсича: "Абе, дай два лева и я вземай!" За него цената е два лева, понеже не усеща стойността. Сложно, много сложно. |
Добави мнение Мнения:13