Добави мнение Мнения:3
| Като човек, който от 5 месеца и 18 дена е извън системата, мога да кажа: подготовката, кариерата и квалификацията са дребна част от проблемите. Огромният е заплащането. В СУ педагогика ни преподаваха хора, които не са влизали в класна стая с дневник. В областта доскоро шеф на инспектората беше човек, работил само по заместване - и то другаде. Инспектриса по предмета беше женичка, чийто мъж е спонсор на ГЕРБ и я уреди на топло, защото никъде не я искаха. И те ще обучават, квалифицират, контролират и спомагат развитието? Кариерно учителкят има само една цел - да стане даскал. Защото учителят е този, който учи - преразказва учебника по стандартите. А даскалът... Дано сте имали - аз помня Васил Станчев и Игнат Николов... А квалификацията е фикция. Титлички, нечии грамоти, вписвания и тем подобни. Нито топлят, нито са обективни - плод са на нечий хатър... Всяка работа се заплаща. И вече не върви приказката за възрожденското, за духовното... Възраждането свърши отдавна, духовното също струва пари... --------------------------------- Сайтът на Генек |
| От статията разбрах колко е сложно да си даскал, поради което никога не бих пожелал да стана даскал. |
Не само заплащането изгражда добри учители Най-после нещо вярно и важно!! Боя се само, че времето, в което излиза тази статия, не е удачно и няма да достигне до максимален брой учители и директори. А изследването е снимка на всяко едно училище, не просто на системата като цяло. Бъдещите учители, каквито са студентите по педагогика, обаче сериозно подценяват знанията, които трябва да имат по конкретните учебни предмети. Вместо това отдават най-голямо значение на педагогическите и методическите знания. Това е най-сериозният проблем, защото следствието е доучване в сивата сфера на образованието. А университетите бълват дипломи без покритие. Всичко друго е технология и може да бъде предмет на квалификация, но липсата на базови знания и разбиране на учебната материя е проблем за мнозинството начинаещи учители. Част от 311-те граждани, включили се в изследването, посочват, че е важно учителят да е добър психолог, а обучението му да бъде ориентирано към личността и душата на детето. Е, това няма как да стане, ако един учител работи със 150 деца, например. С толкова деца учителят произвежда масов човек. Що се отнася до кариерното развитие, то продължава да се определя от стажа, а не от качествата, което е демотивиращо за млад учител. Накрая, ако един учител не е личност (а такава няма да стане, ако се третира като "служител"  , няма да и възпита личности. Това според мен е вторият сериозен проблем на българското училище, което от тоталитарно се превърна в авторитарно. Без публичност, прозрачност и аргументираност на работата на учителя и директора, училището се превръща в черна кутия. Вътре в нея всичко се знае, но - чрез клюката, интригата, зловонното "състезание", в което цел НЕ Е ученикът, а директорът-бащица. |
Добави мнение Мнения:3