Ние се оказахме страна с учудващо по-висока политическа култура от много съседни и несъседни нам държави. Тази констатация правя при всичкия ни национален нихилизъм и при склонното ни към мазохистични крайности национално самочувствие. Ние направихме преход от една система към друга без гражданска война, която една наша съседка изживя и която се разпадна посред взривове и удари с обеднен уран. Ние не станахме свидетели, при цялата слабост на много наши правителства, на опити за държавен преврат и на танкове в столицата, каквито видяхме у една свръхдържава - доскоро наш покровител, и у една съседна бивша империя - по-отдавнашен наш завоевател. Ние отгладувахме пет-шест кризи, но не увиснахме на врата на европейския фиск с многомилиарден дълг, учестяващ ритъма си като танца сиртаки. Ние се съюзихме с най-богатите и най-демократичните страни в света, но не ние инициирахме техните премислени или зле премислени външнополитически интервенции с армия и авиация. Тези намеси превърнаха няколко страни с диктатори в страни с много хаос и много трупове, а няколко континента в резултат на това започнаха да се чувстват като печално подобие на навикналата на атентати Палестина.