3/4 от анкетираните, които през последната година са чували реч на омразата, са заявили, че това се е случило в ефира на някоя телевизия. Обобщението е, че в 46% от случаите агресивните изявления са направени от журналист или тв водещ, а в 35% - от политик. Това, че някой някъде пред някого е заявил нещо не прави неговото заявление истина. Явлението е толкова старо, колкото света или поне е на възраст 576 год. Изразите "прочетох го във вестника", "чух го по радиото" или "видях го по телевизията" са устойчиви изрази и твърде често не отговарят педантично на действителността. Позоваването на медиите като източник на информация нерядко има за цел прикриването на истинския източник от обкръжението. Говоренето за насилие и употребата на по-нецензурен речник или реч на омраза обикновено става в семейна, професионална или друга среда от обкръжението на индивидуума, а не по средствата за масова информация, но пък те са удобното извинение. Така че многото четвърти, заявили за чута "реч на омразата" по телевизията е просто някакво твърдение, на което професионалистите не обръщат внимание, а аматьорите пишат доклади, че и ги представят пред публика. П.П. Инструментариумът за установяване на подобно явление е съвсем друг. Достоверността на изявленията на респондентите, освен че не може да бъде проверена, е много спорна, което прави изводите на изследователите — невалидни! |
медии, които най-често използват език на омразата, са посочени партийните телевизии "Алфа" и СКАТ, както и сайтът ПИК Втора груба грешка на изследователите. Споменатите медии са с нищожно покритие и аудитория. Телевизии, гледани от по 3-ма души (литота) и сайт, четен от 2-ма души няма как да повлияят на общата картина, която се представя за "масова". На същата база се правят смущаващи обобщения. Това подсказва за предубеденост на изследователите, която черпи сили от някакъв източник. Какъв ли? ![]() |
Към групата от журналисти, привличащи аудитория чрез подчертано негативно отношение към роми и/или бежанци или към някоя друга малцинствена група, се числят Кеворк Кеворкян, "Господари на ефира" (тяхната позиция е окачествена като "непоследователна и странна" Да наречеш "аматьори" подобни изследователи е нещо повече от евфемизъм. Например, Миролюба Бенатова се изявява в следните жанрове: проблемни репортажи, аналитични репортажи, разследвания. Работата й се определя от живота — какви събития се случват докато тя може да снима, както и източниците, готови да й предоставят информация (без значение от механизма на осъществяване на контакта). Как точно Миролюба да бъде последователна? Тя работи основно в зависимост от източниците си на информация и темите, които те й предоставят. Аналогично е при "Господари на ефира", които също работят по сигналите, които получават, а не седят по бюра чудейки се какво да напишат в някакъв доклад. В този смисъл обвиненията в непоследователност са повече от глуповати. Стесняването на общността, в която трябва да се открие баланс, плурализъм, многообразие, различни гледни точки и т.н. не може да е безкрайно. Всеки журналист има своите пристрастия, чувства, емоции. Няма как той да стане съвършен според всички гледни точки и да отразява най-полярните мнения в една и съща секунда, в едно и също предаване, от един и същ човек. Налагането на такива изисквания е безумно, непрофесионално и прилича на другарски съд. А защо не и на подготовка за нещо по-голямо, като усвояване на нови средства с точно определени цели? ![]() |
Обяснението на отсрещната страна е, че журналистите казват това, което хората вече говорят. "Ако зрителите не гледаха такива новини, нямаше да ги правят", отговаря един от интервюираните журналисти. Точно този "интервюиран журналист" е пропуснал часовете по Теория на масовата комуникация. Тогава щеше да е разбрал каква е връзката между новините и поведението на хората. Кое е първично, кое вторично и перманентността на подобна релация. Разбира се, ако не надценяваме прекалено много интелектуалните му способности, защото цитатът издава много за същността на автора. Наричането му игнорант ще бъде повече от елегантно. ![]() |
| В заключение: прилича на пиар акция. Две независими (и различни като формиране, структура, екип) организации, по едно и също време достигат до едни и същи изводи. В науката това би трябвало да е желязно основание за кредибилност. Но изводите са тъпи, непрофесионални, аматьорски. Освен това са много напудрени и подходящи за защита на модерни тези. Това налага извода, че изследователите (ако въобще са такива) не са използвали научни подходи, а камериерски. Този слугинаж подготвя почвата за нещо по-голямо. Чакаме! ![]() |