| . "... - Забележете, млади момко- разтегнато и напевно говореше той. - Забележете добре позите на тия кадаври. Не личи ли в тях ясно туй, що е движело душите им в последната минута? Да, интересен факт... Случайно те минаваха покрай трупа на Люцкана. - Вижте тоя - продължи полковникът. - Вижте лицето му, вижте прострените му напред ръце. Като че да би могъл да стане, отново би полетял срещу врага... Младият момък слушаше толкоз, колкото чинопочитанието го задължаваше. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. Проследи посоката на погледа, проследи и протегнатата ръка. Очите му срещнаха белия цветец, леко разклатен от вятъра. Той спря коня си и още веднъж се вгледа в трупа. "Бедният! - помисли той. - В последната си минута той като че се е мъчил да откъсне това цвете!" . |