Добави мнение Мнения:6
Както добре знаят поетите, у нас трябва да умреш, за да те почетат и забележат. Това просто не вярно. Истински стойностното се забелязва и приживе. Примери бол. Първият проблем на дейците на нашата култура е това, че забравят определението на култура в първичния му вид - нещо, създадено от човека, нещо, различно от "натура"-та. Казано другояче, почти всеки резултат от човешка дейност. Основна характеристика на нашите културни дейци е това, че те считат само създаденото от тях самите за култура, а останалите - те са някакви халтурчици, разбира се. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
Смени си RAM-a и до утре напиши 20 пъти наизуст "Опълченците на Шипка", гавраджио гаден!  "Гого"  викаш на органчето си, нали? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Когато бях дете, от училището ни организираха екскурзия по Дунава с кораба "Радецки". От музея на Алеко Константинов в Свищов помня (смутено) сърцето му, предадено на музея от д-р Кръстев, който го прибрал след аутопсията, отливките от отпечатъците от цървулите на убийците не помня... От музея на Иван Вазов помнех и една панделка, с която бе превързана масата... не помня защо. Може и да си измислям... (Иначе "Опълченците на Шипка" рецитирах още преди забавачката, най-много разтупваше гърдите ми... прологът - нека носим йоще срама по челото... нека таз свобода на ни бъде дар... що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.) Струва ми се, че и сега музеите ни се посещават най-вече от деца... Че са видели сърце в стъкленица ще запомнят навеки, а другото? |
Добави мнение Мнения:6